Ботев (Пловдив) победи Черно море с минималното 1:0 в среща от плейофите на efbet Лига, играна на спортната база на "канарчетата" в Коматево.
След безлично начало на срещата, домакините съумяха да поведат в резултата още в първата си по-сериозна атака, благодарение на Мохамед Брахими (28'). В края на мача варненци натиснаха противника си в неговата половина, но така и не успяха да се доберат поне до точка.
Така Ботев (Пловдив) дръпна пред съперниците си на третото място. Пловдивчани вече са с актив от 49 точки, с 4 повече от Черно море и 7 от отбора на Левски, който утре ще се изправи срещу ЦСКА.
Източник: Стартфото, Костадин Андонов
Двата отбора започнаха доста предпазливо срещата, като в продължение на 25 минути нямаше нито една опасна ситуация пред някоя от вратите на Георги Аргилашки и Иван Дюлгеров. Играта бе концентрирана в средата на терена.
Източник: Стартфото, Костадин Андонов
Все пак с първия си точен изстрел домакините поведоха в резултата в 28-ата минута, благодарение на Мохамед Брахими. Тодор Неделев изведе по отличен начин отдясно влезлия преди минути футболист. Той нахлу в наказателното поле и стреля по диагонала - 1:0.
В 37-ата минута Родриго Вилела отправи хубав удар от воле от границата на пеналтерията, но топката премина над напречната греда на вратата на Георги Аргилашки. Така първото полувреме завърши без повече голове.
Източник: Стартфото, Костадин Андонов
В началото на втората част домакините можеха да удвоят. Па Конате излезе сам срещу Иван Дюлгеров и стреля покрай него. Живко Атанасов обаче се намеси геройски и изчисти топката преди тя да влезе във вратата.
В 61-ата минута Супрайен не успя да изчисти добре топката и тя попадна в Закария Беншаа. Той шутира, но кълбото се удари в тялото на Матиас Курьор.
Източник: Стартфото, Костадин Андонов
В 64-ата минута Георги Аргилашки не се ориентира добре при центриране и не успя да боксира топката. Тя стигна до Беншаа, който стреля с атрактивен ножичен удар, но кълбото премина над напречната греда.
В 82-ата минута Пабло Гарсия шутира от далечна дистанция и изненада Аргилашки. За късмет на стража, топката мина на сантриметри от вратата.
Източник: Стартфото, Костадин Андонов
В края на мача варненци натиснаха противника си в неговата половина и пропуснаха няколко добри положения да отбележат.
mreji_gur_gur
на 16.04.2022 в 23:15:33 #38Нощта посрещнаха в малка борова горичка. Не запалиха огън,за да не ги видят индианците - първо; и главно, защото Поразяващата Трътка баше започнал наново да си заслужва прякора. С огън наблизо това беше живото- и взривоопасно. Беше една от ония лагерни вечери, които са сладостта на живота в прерията - когато са се събрали опитни мъже, преживяли стотици битки; мъже, за които няма страх; мъже, за които няма нищо по-ценно от приятелството между тях; мъже, които биха рискували без колебание живота си един за друг. Разказваха се бойни подвизи и ловни успехи, смешни ситуации и разгадаването на сложни интриги... Абе, с две думи, Поразяващата Трътка лъжеше като нacран, а Сам и Минету се правеха че му вярват. - И как се измъкна от това? - вяло измънка Сам, опитвайки се да прозвучи наистина заинтересуван от поредната изцепка на приятеля си. - Ами-и... - замисли се той. - Имах скрито оръжие в ботуша! И като почнах да стрелям: та-та-та-та-та! Та-та-та-та! И... - Имал си скрита картечница в ботуша?! - усъмни се Сам. - Ами-и-и... То беше малка картечничка... Даже по-скоро картечинце... Нали знаеш какви ги правят сега... - неубедително замрънка Поразяващата Трътка. - Айде да си лягаме. - Ама чакайте да ви разкажа де! - Лека нощ! - Избоботи Сам, на който му беше писнало от лиготии, а пък и факта, че не беше пил четиретдесет и осем часа не влияеше добре на настроението му. - Лека нощ. - нацупено му отговори Old Shatterhand и се зави през глава. - Лекар с нож! - обади се и Минету, по-жизнерадостен от обикновено, вероятно защото "белият му брат" щеше да мълчи поне до сутринта. Поразяващата Трътка се събуди от някакъв странен шум. Той съвсем леко и внимателно открехна очите си. Не видя нищо, вероятно защото още беше нощ, и ги отвори нацяло. Огледа се и пак не видя нищо, вероятно по същата причина. Вдигна глава и определи по звездите, че часа е някъде около четири. Той всъщност не можеше да познава времето по звезедите, но един опитен уестман би трябвало да се държи на ниво дори пред себе си. Когато очите му най-после свикнаха с тъмнината, той взе пушката си - огромен Пичкоубиец, и се насочи по посока на шума. Пътем забеляза, че Сам не беше в постелята си и това му навя тревожни мисли. "Вероятно Шушоните са ни открили и ни изваждат от строя тихо, един по един. Е, с мен няма да се справят толкова лесно!" Той скочи в шумящите храсти и се озова срещу потно голо тяло на дребен Шушон, който пъшкаше и се мъчеше да обуздае мулето на Сам. Поразяващата Трътка опря Пичkоубиеца в главата му и стреля от упор. Дребния Шушон спря да пъшка. За малко. После започна да псува. - Ша ма гръмнеш бе тъпак! Как може да си такъв некадърник, бе лайнйо! И като си помисля че аз съм те учил! Индианецът съвсем неочаквано бе заговорил с гласа на Поркинс. Следващите час и половина минаха весело за Минету. Благородният индианец си лежеше в постелята и с нескрит интерес наблюдаваше гонитбата между Сам и Поразяващата Трътка. Снажният уестман подобри рекорда по бягане от ядосано малко човече, заплашващо че "ша ти навре пушаката в малкото космато пърдялниче". Като се има предвид характера на Сам и размера на Пичкoубиеца, никoй не би го осъдил, де. На сутринта, когато страстите се поуталожиха, Поразяващата Трътка се осмели (е, от безопасно разстояние) да попита: - Добре де, Сам, ти какво правеше там? - Ами... - запелтечи той. - В прерията няма много жени, ако не се лъжа. Ти си имаш Минету - вожда на Лапачите, а аз - Мери. - Поркинс нежно почеса мулето си зад ушите. - Ами ти, некадърник! Кажи ми как е възможно!? Опря ми пушката в главата и не само че не ме уцели, ами застреля коня си, който беше точно зад теб! - Ами... - сега беше ред на Old Shatterhand да запелтечи. - сигурно мерника нещо се е разместил... - Да бе, и куршимите внезапно са започнали да излизат през прилада. Тъпак. Ша си хване пушката обратно. Хи-хи-хи-хи! Ми ний утре като намерим индианците сигурно ти нас ша изпотрепеш бе, измикярин мръсен! Минету се заливаше от смях. Поразяващата Трътка рядко го виждаше усмихнат. Обикновено устата му беше на "О". Вожда реши да смени темата, тъй като белия брат бе започнал да го гледа злобно: - Дали Бушоните няма да ги умият преди да стигнем? - Убият, бе мрахмул! - заядливо го поправи Old Shatterhand. - Няма. Ти филми не гледаш ли бе? Кога лошите са убивали добрите преди да ги спасят по-добрите, а? - ***! - възмути се Сам. - Няма да ги убият, защото ще чакат до вдругиден. Тогава ще ги изтезават на кола на мъчението под пълната луна. Ако не ги убият по пълнолуние, духовете им ще се върнат във формата на гълъби и ще им ceрат на главите. Ще станат eбaти и осраното племе, ако не се лъжа! Хи-хи-хи-хи!
mreji_gur_gur
на 16.04.2022 в 23:12:07 #37Колко жалко че безценното творчество от златните години на форума е изтрито и новодошлите форумци няма как да усетят магията на ония времена и велики умове с болни мозъци дето творяха безплатно тука да ни веселят.
mreji_gur_gur
на 16.04.2022 в 23:05:06 #36- Радвам се ,че вече се освести. - Сам вероятно се усмихваше широко, тъй като секунда по-късно издуха навън космите, влезли в устата му. "Е това се получава, когато не питаш баща ти как да се избръснеш за първи път." - помисли си Поразяващата Трътка. След това отново погледна гъстата четина, представляваща мутрата на Сам и добави на ум: "Ама пък и той е почнал направо от челото!". - И аз се радвам да те видя, стари приятелю! - продължи на глас. - Трезвен ли си, или просто не съм съвсем в съзнание още? Последния път, когато беше видял Сам Поркинс трезвен, беше преди 4 години. Бяха в плен на едно особено войнствено племе - Чернопатките - и когато той изтрезня и алкохолния глад го замъчи отново, разкъса въжетата, изкла цялото племе и подложи вожда на четири дневно мъчение. В резултат на изтезанието, Сам си тръгна с всичкия алкохол, който горкия индианец беше скътал за старини. Беше лесно обяснимо защо Поразяващата Трътка не обичаше да вижда дребното космато човече трезво. - Мда, напълно трзвен съм. - той явно понечи да се усмихне отново, но се сети за резултата и просто кимна. - Да те почерпя питие? - трескаво предложи Old Shatterhand. - Не, мерси. Днес няма да пия. - е сега вече опитния уестман беше напълно ужасен. - К...к...какво има? - почти изплака пелтечейки той. - Шушоните са хванали Див Слон и Бил Поркал. - Какво?! - Хванал див слон по шушони да порка. - Целомъдрено обясни Минету, нарушавайки привичното си мълчание. - А-а... - сега и Поразяващата Трътка разбра. - Индианците са хванали Див и Бил бе, Минету. Другите двама члeена на Детелиновия Глист. - Ама и вие бързо загрявате, ако не се лъжа. Хи-хи-хи-хи! - изкикоти се като лисугер Сам. *** Не след дълго (, е добре де - час и половина за да си лъсне карабината Поразяващата Трътка, тъй като възбудата от неочакваната поява на трезвия Поркинс му дойде в повечко; четири часа да изтрезнее Сам, който не беше пил, но след като четиринадесет години си поркал сам, махмурлука си идва от самосебе си, и още два часа, за да може Минету да попита духовете какво да правят т.е. - да изпуши четири масура) вече бяха напуснали малкото градче и яздеха към месността, където беше разположен лагера на Шушоните. Тъй като Поразяващата Трътка имаше малко вяра на духовете на Минету, попита една от хотелските *** за пътя (местните индианци редовно организираха куртизански вечери - случваше се да си викат по 2-3 дилижанса жрици). Разбра, че по това време на годината Шушоните се навъртат около границата на щатите Небръснатка и Хуйоминг, но тъй като това беше местност от няколко десетки квадратни мили, той се подготви за няколко дневно търсене. Като истински опитен уестман, яздеше най-отпред и внимаваше за следи и възможни опасности. - Аз страхува, преди ние стигнем Див и...е, де...де...Бил може вече да са ***-яли. - по свечеряване Минету ставаше общителен. - Умряли - по рефлекс го поправи Поразяващата Трътка. - Що бе, и така си е правилно, ако не се лъжа. Хи-хи-хи-хи! - Намерих следа! - възторжено изкряка Old Shatterhand. - Мой бял брат има зорко ако. Да пръднем да видим! Когато и тримата се надупиха над следата, уестмъна започна да им обяснява: - Виждаш ли как е насочено на север? Това е знак от Див или Бил. Минету просто се качи обратно на коня. - Ама виж де - продължи да упорства Old Шиттерханд, - виж как има две малки по-такива и едно заостренко, дето сочи на север! Знак е ви казвам! - Срам ме е че съм ти бил учител. - със сълзи на очи промълви Сам. - Това е просто мече лaйнo... - Ама...
german
на 16.04.2022 в 23:03:13 #35хер Професор, флак88 с/у елтабло е христоматиен пример за корупционна сделка от висш пилотаж,
Поклон 
metalkris6
на 16.04.2022 в 23:00:23 #34Соколииии..
Само Спартак 
mreji_gur_gur
на 16.04.2022 в 22:58:40 #33Настроението на Поразяващата Трътка вече се разваляше. "Поне земи да научиш български, ша те'а в циганина." - тихичко заропта той и отказал се вече от марихуаната, се залови за единствения шанс да си върне доброто настроение. Иначе казано, насочи се към тоалетната да си лъсне карабината, марка "Хенри", ама той на галено й казваше "Дик". Когато се върна (след около час и половина, за които беше излъскал перфектно карабината си поне шест пъти), Поразяващата Трътка дари Минету с мощно приятелско потупване по рамото, в следствие на което вожда почти заби лице в набедреника си. Той се изправи и се ухили издайнически - явно за тези час и половина беше се помирил с три четвърти от индианските племена по света. Олд Шитърхенд го загледа миловидно. - Сладкото ми малко червено гомнишарче! - прошепна той нежно. Чудесно знаеше чудесата, които лулата на мира правеше с Минету. След това му тегли един шут в ухилената мутра, като внимаваше да не го закачи с шпорите и започна да си лъска ботушите. Въобще Поразяващата Трътка обожаваше да лъска. И от всичко най-много обичаше да лъска Дик. От там беше дошъл и старият му прякор - Поразяващата Ръка - направо беше поразително колко пъти на ден можеше да лъска с нея. После обаче Минету беше разбрал, че всъщност не кобилата на Олд Шитърхенд, а самият той пуска тия злобни благоухания и славата му се разнесе. От тогава всички в прерията го знаеха като Поразяващата Трътка. От мислите му го изтръгна силно тропане по вратата. Стройният уестман с тренирано движение извади револвера си и се отправи предпазливо към вратата. Надигна се на пръсти за да погледне през шпионката, после видя, че шпионка нямаше, изпсува яростно и реши, че ще отваря, пък каквото ще да става. Коридорът, обаче се оказа доста тесен и Олд Шитърхенд не успя да се изнесе навреме вдясно, така че отваряйки вратата, я блъсна с все сила в нищо неподозиращата си глава. В резултат се изсули болезнено на пода, застреля лампата, тя запали масата и пердето, а надрусаният Минету буквално се насра от смях. Когато най-после Поразяващата Трътка се свести, грациозно отметна мокрия парцал от челото си и гордо се изправи, изпъчил гърди, Минету, вече свеж и поизмит, спокойно беседваше с едно странно малко човече. То беше облечено с козя шуба, дълга до коленете, която никоя уважаваща себе си коза не би облякла и ботуши с такива размери, че ако притежаваше финансите, отдавна би отворил бардак в единия. Носеше филцова шапка, чийто цвят беше невъзможно да бъде определен, а възрастта и носеше нюанса на праисторическата ера - вероятно бе малко по-млада от Дядо Коледа. Колкото до оръжието му, приличаше на екстравагантна гега или гьостерица с привързана към нея патерица в бароков стил. Лицето му представляваше гора от особено гъста и къдрава брада - общо взето, когато се усмихне (или не се усмихне), имаш чувството, че Джими Хендрикс е застанал с гръб към теб. А най-специфичната особеност в него беше извънредно големият му нос. В някои племена беше известен като Чи-коне, или Смъркащия килограми. Впрочем той затова и беше спрял смъркането - с тоя нос смъркаше толкова много, че постоянно беше "на червено". От тогава беше започнал да пие (главно сам) и това обясняваше прякора му. - Сам Поркинс!? - невярващо промълви Поразяващата Трътка. - А-а, нашия уестман се е събудил, ако не се лъжа. Хи-хи-хи-хи! - Моя бял брат все още се хили като се-ебе-с-булка. - обади се и Минету. Сам повдигна вежди въпросително. - Иска да каже, че все още се хилиш като невестулка. - повдигна рамене Поразяващата Трътка. - Така и не успях да го науча на свествн български.
cvetomirmagnitski
на 16.04.2022 в 22:58:18 #32Хер Герман, аз отговарям само за баничарките на Отворено общество Ловеч, решението е ваше
Между другото, флакчета 88 ги разменихме с агитката на Динамо Киев за електронното им табло 
german
на 16.04.2022 в 22:57:32 #31джентълмени, "замаян" съм на кирка
днес ми оправиха кухарката /Кремонката/ при лютиера на "Нептун". Не в бях пипал повече от 30 годинаС, и трябва да почвам от началото 
бях басист, пенсионирах се, и пак нищо не правя 
mreji_gur_gur
на 16.04.2022 в 22:57:01 #30Поразяващата трътка Автор- неизвестен Източник- някъде от data.bg Тая сутрин Поразяващата Трътка беше в особено добро настроение. Погледна с едно око към слънцето и се прозина шумно. - Вече е 12 часа, Минету. Моише да ме събудиш по-рано. - Моят бял врат греши. - усмихна се Минету, - Часът е около 10 вечерта -хич не е посрано. Това не слънце, това гъзената лампа. Дори вечно поправящият го и всезнаещ Минету не помрачи веселото настроение на Олд Шитърхенд. Той оцени усмивката на индианеца като доста жизнерадостна тази сутрин, което разбира се значеше, че е по-тънка от лист хартия и по-остра дори от широкият му нож за обрязване. Поразяващата Трътка вдъхна дълбоко глътка въздух, като по невнимание нагълта една нощна пеперуда, закашля се и от немай-къде я глътна, и отприщи мощна въздишка, признак на прекрасно душевно състояние. - Мой червени братко, нека да изпушим по една лула! - Тържествено полу-предложи, полу-заповяда опитния уестман. - Хуйуг! - още по-тържествено се полу-съгласи, полу-подчини Минету.Той изрови от кирливия чувал, който изполваше за раница, внушителна лула с дълъг мундщук. Натъпка я със специален тютюн, плод на труда на сумати хора - от перуански фермери през мексикански пласьори та чак до американски босове (и обратно по стълбата - все пак и перуанските фермери трябва да си купуват марихуана от някъде), запали я и с красив жест я подаде на Поразяващата Трътка. Той дръпна дълбоко шест пъти - към небето, земята и четирите посоки на света, замисли се за кратко и дръпна още четири пъти. Като не успя да се сети за повече посоки, подаде лулата на Минету, който по навик плясна мундщука два-три пъти на езика си и засмука с въртеливо движение. - Ауе, гомньо, пак олигави лулата. Ша зема да си купя вече една само за мен. Минету го изгледа с присъщото за индианците сурово лице и нетрепкащи очи: - Свинявай!
mreji_gur_gur
на 16.04.2022 в 22:56:10 #29Хочеш агайн ? Ми ако пак се обиди някой и ме избабанят Все тая - ше направя нов ник
metalkris6
на 16.04.2022 в 22:55:09 #28Еееееее
Само Спартак Варна,АС/DC, Ван Бастен и ….Конфуто 
german
на 16.04.2022 в 22:52:48 #27хер Професор, готов съм на крупна корупционна сделка
само и само да му намерим нещичко при нас 
Highway to hell бичат, смили се бе човек 
mreji_gur_gur
на 16.04.2022 в 22:51:54 #26Но все пак - да опитаме! ЕДНА СТРАННА ИСТОРИЯ ЗА НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА Увод Имало едно време в началото на двадесет и първи век една малка слънчева система в галактиката Млечен път. Само третата планета от тази система била обитавана и местните жители я наричали Земята – самото наименование на планетата говори за капацитета на умственото съдържимо на обитателите й. Та на тази планета имало седем континента, един от които се казвал Европа. В този континент Европа имало една малка и скромна страна, наречена България. Тази България била част от Европа само от географска гледна точка. Погледнато на политическо ниво, тази страна се намирала точно на *** на географията. На север тази държава България граничела с една река, която се наричала Дунав, но по-правилно би било, ако тази река се наричала ***. Всички държави от Европа си изхвърляли боклука и изсирали лайната в тази река и по течението всички *** и други боклуци се стичали право в малката страна. И на брега на тази река, в малката държава България, се гушел китният град Свищов. Този град имал своя гордост и традиции, своето собствено значение в историята на България, но никой не давал и пет пари по този повод. И в този град Свищов живеело едно странно, невероятно, необикновено и както още искате го наречете същество. То в целия Свищов бъкало от странни и невероятни същества, но ние ще се спрем именно на това създание. Това създание се наричало Гъгнимир Клесиков. Та този Гъгнимир (наричан от приятелите си Гъгнята) е главният герой в следващите страници на това литературно произведение. Гъгнимир не само бил странен по характер, но и притежавал необикновен външен вид – висок метър и осемдесет и седем, тежащ деветдесет килограма, той бил постоянно намръщен/начумерен/намусен/навъсен/сърдит. Главата му била бръсната, също така били избръснати мишниците му и интимните части. В сексуално отношение бил всичкоеб, тоест ебял всичко, което му попадне – мъжко, женско, младо, старо, животни и прочие. Живеел сам с баба си в една къща нейде из мръсните махали на селото – прощавайте, града. Гъгнимир имал лош дъх, ръцете му били вечно изцапани, рядко се къпел и прочее издавал една специфична миризма около себе си, където и да отидел. Той бил роден на 17 август 1981 г. и в началото на нашата история е точно на 21 години. Завършва с триста зора средното си образование в СПТУ по Машиностроене и Електроника в родния си град, специалност автомонтьор. Работел каквото му падне, стига пари да дават. Живеел ден за ден и не се интересувал много за бъдещето си. От музикалните стилове признавал само метъла, без значение дали е траш, блек, дет, готик, класически, прогресив, мелодичен или какъвто е там – важното е да е метъл. И така, нашата история е за странното човекоподобно Гъгнимир Клесиков – Гъгнята. Нека тя да започне!
mreji_gur_gur
на 16.04.2022 в 22:51:09 #25Джаки - тогава не дращех тук а само четях. Не бях на нивото на академиците в този славен форум. После за кратко бях Клас Кривак и ме баннаха като пуснах повестта за Поразяващата трътка Сега не смея да пусна една също толкова смешна и дълга история
german
на 16.04.2022 в 22:50:21 #24той е "клас кривак"
cvetomirmagnitski
на 16.04.2022 в 22:49:42 #23Хер Герман, за УББС ще е трудно, но за мениджър "вестници за сядане" на Бижуто, май се освободи място
german
на 16.04.2022 в 22:46:05 #22Металикаааааааааааа
german
на 16.04.2022 в 22:45:40 #21Бря
тоз шеф на Архива, много печен ще дойде 
Професоре, да му намерим нещичко в УББС 
german
на 16.04.2022 в 22:42:20 #20Фантомът на операта
cvetomirmagnitski
на 16.04.2022 в 22:41:22 #19Тодор Върбанов е в енциклопедията Тити
https://youtu.be/Q-EW7S8etd8