Светослав Бърканичков е сред популярните имена в българския футбол. Нападателят е играл за Спартак (Плевен), Сторгозия, Черно море, Нафтекс, Шумен, Видима-Раковски, Светкавица, Левски (София), Локомотив (Пловдив) и за полските Корона (Киелце), ЛКС (Лодз), Радомак, а сега се изявява във „В" група, където носи екипа на Левски 2007. Около името му отново се зашумя по време на изявите му в „Сървайвър", където се превърна в емблематичен играч.

Topsport.bg се свърза с Бърканичков, за да разкаже за интересните моменти от футболната си кариера и незабравимите мигове от „Сървайвър". Ето какво сподели той пред медията ни:

-  Светославе, с какво се занимаваш в момента. Играеш ли още за Левски 2007?
- От 8-9 месеца съм фитнес инструктор. Работя в един от най-добрите фитнес центрове в Плевен. Доволен съм от работата си,  важното е, че се занимавам със спорт. От това по-хубаво няма. Спортът ме прави щастлив. Същевременно играя и за Левски 2007.Състезаваме се във „В" група и се представяме доста добре. Пред нас са само отбори като Спартак (Плевен), Етър, Бдин и др.

-  Каква е атмосферата във „В" група? Ти си име и е интересно как те възприемат твоите съотборници и играчите на противниковите отбори?
- По-опитните ме знаят, но доста от младото поколение не са чували много за мен. Нормално е, все пак ще навърша 41 години скоро. Във „В" група има доста ритане и балтии, но аз се опазвам от тях. Моите многобройни контузии са били от мускулно естество, а не от нечии удари.

- В началото на своята кариера си определен за голям талант, а специалисти са ти предричали бляскаво бъдеще. Ако не бяха всичките ти контузии, докъде смяташ, че щеше да стигнеш?
- Много съм мислил по този въпрос. Аз съм откровен и си го казвам - ако не бяха всичките купони, жени и алкохол, щях да стигна много по-далеч. Няма какво да се лъжем. Това беше моят живот. Не мога обаче да променя нищо. Ако сега имах възможността да бъда отново в тези отбори, в които бях, щях да съм различен човек. Щях да спазвам режим... Но всичко е в минало време.

- Отказал си оферти от ЦСКА и Литекс, за да отидеш в Левски. Защо избра „сините"?
- От малък съм фен на Левски. Когато дойде тяхното предложение изобщо не се поколебах и приех.

- Коя е най-примамливата оферта, която си получавал?
- Искаха ме от Далиен (Китай). Треньор им беше Люпко Петрович и той много настояваше да ме има в състава, но аз реших да продължа кариерата си в България и не съжалявам.

- Малко хора знаят, че си имал предложение да станеш узбекски национал, обаче си отказал. Левски ли те спря или имаше друга причина?
- О, да. Имах много примамливо предложение от Узбекистан. С Левски бяхме на турнира „Албена Къп", където беше и националния отбор на Узбекистан. Срещу тях играх много добре и те ме харесаха. Тогава обаче имаше и вероятност да играя за българския национален отбор, тъй като тогавашният селекционер Стойчо Младенов смяташе да ми изпрати повиквателна. За зла участ обаче, получих ужасна контузия - 16 см разкъсване на задната част на бедрото, което ме изкара извън строя за доста време.

- Ти си част от шампионския отбор на Локо (Пд). Как се отнасяше Жоро Илиев към вас и как успяхте да вдигнете трофея?
- В Локо имаше уникален колектив. Просто нямам думи за момчетата. Нямаше играчи, които се смятаха за звезди, което иначе съществува навсякъде. Треньорът Едуард Ераносян е страхотен психолог. Винаги знаеше как да подходи към нас.

Организацията в отбора беше на толкова високо ниво, че на нас ни оставаше единствено да мислим само и единствено за футбол. Тимът бе обезпечен много добре финансово, което е важен фактор за достигането до успехи.

- Играл си и в Нефтохимик, където треньор ти е бил Димитър Димитров - Херо. Познавайки го добре, как си обясняваш неговото решение да не поеме Левски?
- Трудно ми е да заема страна, тъй като не съм запознат. Вероятно е имало уговорки, но дали Херо е прав, дали Гонзо, наистина не мога да кажа. Не съм в кухнята и няма как да знам.

- Как Левски би могъл да излезе от кризата според теб? Стойчо Стоев ли е правилният човек за треньор на „сините"?
- Като човек, носещ „синьо" сърце, ме боли много за Левски. Мои приятели ме бъзикат и подиграват за лошите резултати. Истината е, че  нищо не се получава. Няма сработка, няма атмосфера. Вероятно са сгрешени трансферите. Кой е е виновен обаче, не мога да кажа. Надявам се Стойчо Стоев да помогне на Левски. Той помогна доста на Лудогорец, надявам се да успее и при „сините".

- Ти самият смяташ ли да се насочиш към треньорството?
- Да, това ми е цел. Вече имам един изкаран лиценз - за детско-юношески футбол. Трябва да продължавам и за следващите нива. Сега покрай „Сървайвър" малко зарязах курсовете, но мисля да ги продължа.

- Как оценяваш представянето си в „Сървайвър"?
- Доволен съм. В племенните игри, винаги поемах най-тежките задачи. Разбира се, всичко е поредица от ходове и тактика. Играта е трудна.

- Ваня Джаферович ли беше най-достойният победител?
- Щом той е спечелим, значи - да.

- Зрителите те запомниха със задържането ти на 207-кг тежест. Как успя?
- Не мисля, че това бе най-значимият ми момент в „Сървайвър". Тогава бях амбициран до краен предел да успея. Истината е, че тежестта беше някъде около 220 кг, тъй като самият прът тежеше доста килограми.

- В личен план ти се случиха доста нови неща. Вече си семеен мъж, с детенце. Как се случи цялата тази трансформация - от плейбой до примерен съпруг?
- Дойде ми времето. Наживях се. Сега съм толкова щастлив. Имам си прекрасна съпруга, която е грижовна, умна, отдадена. Моят син - Мартен е най-важното нещо в живота ми. Те двамата ме промениха. Вече ставам рано и си лягам най-късно в 23,00 часа. Това е щастието!