Лъчезар Танев е един от най-влиятелните български футболни мениджъри. Винаги има какво да каже за българския футбол и мнението му се чува. Този път Лъчо Танев бе гост на Красимир Минев в предаването „Зона спорт” по bTV и разкрива своите очаквания от новото БФС, както и отношението си към случващото се в бившия си тим ЦСКА. Едва ли има и по-подходящ човек, който да разкрие тънкостите и трудностите на мениджърската професия.

КОНГРЕСЪТ НА БФС

Не успях да отида на конгреса на БФС по ред причини. Първо той се проведе в самия край на януари (б.а. 30 януари) и именно в този момент като футболен мениджър имах страшно много задължения. Все пак тогава затваря трансферният пазар в Европа. Другата важна причина е, че аз не бих отишъл на конгрес просто така. Ако присъствам, то бих направил изказване. Не смятам, че има голям смисъл да правя такова на самия конгрес. Там малко неща се чуват. Естествено, че имам някои препоръки, имам някакво мнение за досегашното управление на това БФС, както и за новия мандат и хората в него. Далеч по-удачно е, обаче да се срещна с Боби Михайлов и лично да му кажа тези неща.

НОВИЯТ ИЗПЪЛКОМ

Не знам за такъв случай в световен мащаб клубни президенти да са в Изпълкома. Според мен не е най-удачния вариант. Погледнато от друга страна, вероятно много президенти на клубове имат усещането, че Професионалната футболна лига няма особена тежест и именно затова искат да влязат в управата на Футболния ни съюз. За България това може и да проработи. Най-важното е да няма клубни пристрастия. В такъв случай биха се получили нещата. Нужна е добра симбиоза между четвъртите в света и изключително богатите хора, които влязоха в Изпълкома. Може и да стане, трябва да стане. Всички, които се занимаваме с футбол – футболисти, треньори, ръководители, журналисти, ние, агентите, трябва да осъзнаем, че бъдещето на футбола ни е поставено на карта. Сега е моментът за генерални промени. На всякакво ниво – както управленско, така и игрово. Вярвам, че тези хора, които са постигнали толкова много, сега ще се справят и с това начинание.

ДЕТСКО-ЮНОШЕСКИЯТ ФУТБОЛ

Именно това е една от болните теми на българския футбол. Ние изоставаме в двата най-важни елемента. Първо нашите млади играчи тренират при изключително мизерни и непрегледни условия. Изключение в това отношение правят два-три клуба. Трябва да има по-сериозни изисквания към клубовете, иначе няма как да се получи. Вторият голям проблем е, че нямаме нито съвременна методика, нито подготвени специалисти.
Аз отдавна съм предложил да помогна с испански специалисти. Не е казано, че трябва точно така да стане и точно аз да посреднича. Има английски, немски, френски модел, не е нужно да е точно испанският. Трябва обаче да се почне отнякъде, и то скоро.

СТАНИМИР СТОИЛОВ И НАСКО СИРАКОВ

Отдавна казах, че в съвременните, най-вече икономически, реалности няма как да вземем специалист от чужбина за национален селекционер, поне недостатъчно класен. Нямаме нито условия, нито пари за това. Така че в този случай не ни остава друго, освен да заложим на българското. Има няколко треньори у нас, които заслужават да водят националите и Стоилов е един от тях.
С Наско Сираков пък се познавам и съм приятел много от отдавна. Той е от малкото хора у нас, които четат футбола така да се каже. Има и самочувствието, има и качествата да се справи.

СВЕТОВНОТО В ЮАР

Докато на теория имаме някакви шансове, значи може да стане. Ако бием във всички мачове, дори да не успеем срещу Италия, ще се класираме. Така, че трябва да вярваме. Ако всички играчи са здрави и във форма може и да успеем. Но ще бъде много трудно.

ГЛЕДАНЕТО НА ВИДЕО КАТО НАКАЗАНИЕ

Аз като мениджър не харесвам тази практика, каквато Левски приложи спрямо Илиян Стоянов например. Пак мога да се върна на Наско Сираков. Той ми е приятел, но съм спорил с него, че не това е начинът да се накаже един футболист.
 
ПРОФЕСИЯТА МЕНИДЖЪР

Доста е трудна. Най-големият проблем е, че един агент остава почти без личен живот. Когато представляваш много футболисти, непрекъснато има някакви казуси, които да се разрешават. Налага се да се контактува с ръководствата на тимовете, когато има някакви проблеми. Никак не е лесно.

МЕНИДЖЪРСКИЯТ НАТИСК

Натиск може да се осъществява от хора, които имат или огромни средства или заемат някакъв висок пост. Аз нямам такива лостове, за да осъществявам натиск. Като цяло в България е много изопачена репутацията на футболния агент. В Западна Европа има далеч по-голямо уважение към професията. Единственото, което аз съм си позволявал, е да разговарям с някой треньор, ако съм уверен, че мой играч тенденциозно е пренебрегван. Нищо повече.

ТРАНСФЕРЪТ НА БЕРБАТОВ

Много се радвам, защото виждам колко щастлив е Митко в Юнайтед. Поздравих го, поздравих и Емо Данчев. Знам какъв труд е положил, за да се осъществи една такава продажба за 30,75 милиона паунда. Такива би трябвало да са винаги отношенията между агентите. Ние сме в един бизнес, но трябва да се уважаваме и да си помагаме. Аз лично не завиждам на никого, радвам се, когато мои колеги правят подобни трансфери.

ФЕН НА ЛЕВСКИ

В интерес на истината, до 4-5-ти клас „играех за „сините” в кварталните мачлета. После обаче започнах в школата на Спартак (Плевен) и си станах запален фен на този отбор. После преминах и в ЦСКА. Исках от „армейците” обаче гаранции, че не ме взимат само, за да не отида в Левски, а защото ще се развия. Така и стана за мое щастие.

ЦСКА И ОТНЕТИЯТ ЛИЦЕНЗ

Случи се нещо недопустимо. Но ситуацията е ясна. Собственикът на ЦСКА г-н Божков реши да продаде клуба, но той попадна в ръцете на хора, които не милеят за съдбата му – фамилията Митал. Те разрешиха клубът да се управлява от човек, който спекулира с всичко, което се захване. Не успя да се справи. Наложи му се да продава играчи на килограм, за да оцелее клубът. Това, естествено, води до намаляване на класата на тима, а и до по-сериозни последствия, както видяхме. Затова нека и новите хора, които влизат в ЦСКА, да знаят, че този клуб е религия и начин на живот за доста хора в България. Нека не ги разочароват така.

СОФИЯ ИЛИ БАРСЕЛОНА?

В Барселона е по-спокойно. Хората са по-етични едни към други. От тази гледна точка предпочитам Испания, но иначе България си е моята родина и винаги се връщам с удоволствие.

СЕМЕЙСТВОТО

Дъщеря ми е на 21 години и учи право. Синът ми е на 19 и играе футбол в един отбор, близо до Барселона. Горд съм с тях. Обичам много и съпругата си Петя. Длъжник съм й, тъй като много пъти не съм бил до нея. Затова се старая да я изненадвам и да и се реванширам. Нямам възможност да виждам моите родители, които са в България. Но те ме разбират, това е съдба и няма как да съм постоянно около тях. За щастие сестра ми живее в България. Като цяло не мога да се оплача, имам задружно и добро семейство. А това е най-важното.