Самолетът просто пада. Хората - заедно с него. Самолетът, превозващ животи и мечти. Превозващ бащата, който отново ще се събере със своите деца и ще ги прегърне. Съпругът, който ще целуне своята половинка и ще и даде изкараните средства за препитанието на семейството. В самолета е и пилотът, който планира да се прибере вкъщи за вечеря. Стюардесата, която носи подарък на своя приятел - любим парфюм...
Самолетът просто пада. А хората... Те падат заедно с него. Колко от нас са се качвали на самолет? Ще признаем, че мечтите ни започват вътре в самолета - дългоочаквано пътуване, подписване на важен договор, среща с любим човек...
Със самолети летим към мечтите си. Така е било и за футболистите на Шапекоензе в този трагичен полет. Те бяха играчи, които представляваха мечтата на дете. Дете, което иска да бъде добър футболист, да печели мачове и трофеи. Тези момчета представляваха своите семейства и фенове.
Самолетът пада. И... всички падаме с него! Мечтите умират. Умират планове и събития, които няма да се случат. А най-тежко е за семействата на загиналите. За хората, които чакат любимите си същества да се върнат със самолета. Но това никога няма да стане реалност. До тях винаги ще има една черна дупка, неизмерима празнина...
Самолетът пада. Болката е споделена. Защото всички станахме фенове на Шапекоензе. Ние викаме. От мъка за тези, които обичахме, обикнахме и ще обичаме. Близките на всеки един в разбилия се самолет не са сами. Ние сме до тях. От всяка една точка на света. И ги прегръщаме силно.
Солидарни сме. Носил екипа на Шапе. Онзи - зеленият... Това е единствената дреха, която ни успокоява. Живите продължаваме да мечтаем, да изпълняваме мечтите на тези, които паднаха със самолета.
От мен прегръдка за семействата на играчите. Аз съм до вас след този тъжен полет. Останалото е мълчание...
