Не го познавахме по друг начин. Когато треньорът на Атлетико Мадрид - Диего Симеоне е кръстен за първи път, много от нас дори не били родени още. Прякорът му се е превърнал в семейна реликва, задължителен атрибут, предаван заедно с фамилното име - като регалии, доказващи принадлежността на човек към благородническа династия.
В някои латиноамерикански страни този прякор е доста разпространен. Произхожда от ацтекското "ксолоитцкуинтли" - името, дадено на безкосместите кучета, служещи на бога на смъртта, Ксолотл. Тази порода, една от най-старите в света, се смята за мексиканско съкровище и остава популярна и днес.
Но думата има и друго значение. Ксолоитцкуинтли означава "кучетата на Ксолотл", но името на бога беше нещо повече от собствено съществително. "Ксолотл" означаваше "чудовище". Директният превод на ксолоитцкуинтли - звукът, който ацтеките чували, когато не искали да го чуят като божество е "чудовищни кучета". И терминът не се е отнасял само до порода кучета. Използвал се е и за описание на деца, родени от смесени раси.
В Латинска Америка "ксолоитцкуинтъл" се е съкращавало до "ксоло". В зависимост от региона, първата буква се произнася като "кс", "с", "ш" или, както може би се досещате, "ч". Това е името, дадено на метисите с отчетливи индиански черти. Кармело Симеоне, подобно на други, става Ел Чоло поради смесването на индианска и европейска кръв. Диего не отговарял на тези критерии. Но в академията на Велес, където израснал, го тренирал застаряващият Викторио Спинето. Треньорът твърдо свързал фамилията на Симеоне с прякора Ел Чоло и всъщност той му дава този прякор. Впоследствие и се превръща в нарицателно име.
