Американският бизнесмен Франк Маккорт финализира сделката по закупуването на Олимпик Марсилия от милионерката Маргарита Луи-Драйфус. Маргарита е от руски произход и пое управлението на Олимпик през 2009 година, когато съпругът ѝ Робер Луи-Драйфус почина от левкимия. През април тя обяви, че иска да продаде клуба.

63-годишният Маккорт, който е бивш собственик на американския бейзболен отбор Лос Анджелис Доджърс, е амбициран да изгради отбор, който да се противопостави успешно на Пари Сен Жермен във френската Лига 1.

Пристигането на Маккорт в Олимпик Марсилия затвърждава една ярка тенденция, която води началото си от пролетта на 2011 г. със закупуването на Пари Сен Жермен от Катар. Френският футбол никога не е привличал в такава голяма степен чуждите инвеститори и... в такава малка степен френските инвеститори. След Ница през юни (80% от акциите на клуба се притежават китайско-американски консорциум), Олимпик Лион (20% бяха купени от китайски инвестиционен фонд) и Оксер (закупен от китайско предприятие), дойде ред на Марсилия да премине в чужда собственост.

Към този списък могат да се прибавят ПСЖ и Монако, но също така и три клуба от Лига 2 (Ланс, Сошо и Ле Авр). Във Франция се наблюдава феномен, който от няколко сезона намира място в другите първенства. Европейският футбол привлича американски, китайски и други инвеститори. След като те вече инвестираха активно в Англия, дори в Италия, не остана друго поле за изява освен Франция, въпреки че приходите са по-малки, а данъците значително по-високи. Също така и входните билети за мачовете не са толкова скъпи. Но не трябва да се заблуждаваме. Всички френски клубове са за продан. Има ли някоя компания от CAC 40 (40-е френски компании, които се котират най-високо на борсата в Париж), която да инвестира във френски клуб? Нито една. Тъй като големите френски компании вече инвестираха в миналато и си опариха ръцете.

Чуждестранните купувачи не търсят краткосрочна възвръщаемост. Катар инвестира в спортна дипломация, за да си изгради добър имидж. Китай иска да получи ноу хау за образованието. Други опитват да използват тези инвестиции, за да изградят мрежа за развитие на други бизнеси.

Това обаче е манна небесна за Лига 1. Благодарение на тези нови действащи лица френският шампионат получи нова динамика. Но няма всички да се държат като катарците и да правят огромни вложения. В Сошо, например, идването на Ледъс не промени нищо в живота на клуба. Във Ланс, след като азерът Хафиз Мамадов вкара 24 млн. евро през първата година, след това реши да не инвестира повече до такава степен, че да постави под въпрос самото съществуване на отбора. Гренобъл, който стана японска собственост, беше друг шумен провал. Всичко зависи от стратегията на инвеститора, неговата платежоспособност и ... неговите неуспехи.

Ако управлението му на Лос Анджелис Доджърс беше спорно, то личният финансов резултат на Маккорт е впечатляващ. Той дължи голяма част от сегашното си богатство (оценявано на 1,5 млрд. долара) на блестящата продажба, която осъществи. Така че може да се очаква, че ще гледа на футбола като потенциално доходоносна сфера.