Войната на Севера и Юга по френски

В днешния брой вестник „Топспорт" продължава поредицата, посветена на футболното хулиганство. За съжаление баталните сцени по стадионите, около тях и далеч от тях датират доста отдавна и не спират и до днес. Вече ви запознахме с начина на действие на хулиганите в Англия, Шотландия, Уелс, Холандия, Русия и Германия. В днешния брой ще ви предоставим друга „класическа" формула, която изповядват ултрасите във Франция във войната между непримиримите фракции на Пари Сен Жермен и Марсилия. В страната, родила естетиката, агитките на тези два отбора въобще, ама въобще не си поплюват. Но да започваме...

"ПСЖ, да ти го начукам отзад... Без вазелин." Този брутален надпис се появи преди години върху шал на марсилски ултрас, който гордо го развяваше на „Велодром" в мач срещу вечния съперник Пари Сен Жермен. По този начин „Златната палма" за цинични футболни реплики остана в известната с изтънченото си възпитание Франция.

Марсилия срещу ПСЖ. Последното изиграно дерби - на 26 октомври 2008 година на „Велодром" и завършило 2:4, бе изгледано от 2,45 милиона телевизионни зрители, което е рекорд. Омразата между двата отбора винаги е била невероятно жестока. Победата в този сблъсък е по-важна от всякакви обстоятелства.

Въпросът е коя невидима искра запали класическата вражда между двата клуба в страна, където открай време на пиедестал са издигнати колоезденето и ръгбито за сметка на Цар Футбол. Да не говорим, че футболният клуб Олимпик Марсилия е създаден точно преди 110 години - през 1899-а, Пари Сен Жермен - чак през 1970 година, и е едва на 39.

Сблъсъкът си има етническа предистория. През 30-те години артсредите в Париж, които посещават бистрата в Латинския квартал, са обслужвани от сервитьори испанци, а улиците в Града на светлините ги миели португалци. На изтънчената френска столица противостоял Югът в лицето на Марсилия. Години наред около Старото пристанище смуглите средиземноморски лица на арабите - тунизийци, алжирци и мароканци, преобладавали пред собствениците на луксозни яхти. С появата му през 1970-а целта на Пари Сен Жермен е да се сдобие с футболно влияние, подобаващо на величието на Париж.

Проблемите обаче не са един и два. Носталгията у по-възрастните хора по романтичния и впоследствие липсващ Расинг е трудно излечима. Новият тим е приеман резервирано. От друга страна многомилионен град, в който всяка минута има световно културно събитие, трябва наистина да има невероятен футболен отбор, за да може кръглата топка да конкурира филмите - преди с Жан Габен, после с Жерар Депардийо, а сега с Даниел Отьой. Или пантомимата, създадена от Марсел Марсо и балета, дошъл от Дягилев,а после продължен от Морис Бежар.

А Марсилия... Марсилия като че ли е отделна губерния. Там и футболът и ръгбито още имат влияние, както и играта с желязната малка топка, наречена „петанк", която се практикува по градинките. Но футболът е номер едно. Може би близостта с Италия си казва думата.

На мач на „Стад Велодром" открай време има не френска, а италианска атмосфера. И първата злъч по оста Париж-Марсилия вече е налице: „Простите южняци няма за какво друго да мислят освен за футбол, докато тук, в Париж, е друга планета." Новосформираният парижки тим не успява да направи харизматичен старт.

Първите преки двубои между двата отбора, които сега са със статут на грандове, завършват в полза на Марсилия. Така на 12 декември 1971 година на „Велодром" ПСЖ е победен с 4:2. В столицата на 17 май 1972 година на „Стад дьо Пари" в квартала Сенг Уен марсилци грабват втора победа - 2:1.

ПСЖ търси място под слънцето цели 16 години след създаването си и взема глътка въздух, като става шампион през 1986 година. Треньор на отбора от „Парк де Пренс" е станалият на 17 ноември 1993 година антигерой на същия стадион Жерар Улие.

Докато парижани са изпаднали в еуфория, никой не забелязва пробивността и възхода на един мениджър, влюбен в колоезденето. Това, разбира се е, Бернар Тапи. Дясно настроените привърженици на ПСЖ не могат да простят на Тапи, че хем е чаровник, който живее в Париж, хем е ляво ориентиран политически и забогатява бързо.

Точно по времето на Тапи започват най-острите медийни сблъсъци между двата тима. Човекът, който след време заради прекомерното богатство ще пише биографията си в затвора „Санте", е невероятен актьор, чиито качества после ще се проявят в театъра в Цюрих. След време той ще каже:"Насъсквах постоянно моите момчета срещу ПСЖ, защото след победа срещу тях им държеше влага през целия шампионат."

На финала за КЕШ на 26 май 1993 година Марсилия става европейски шампион, като побеждава Милан с 1:0 след гол на Базил Боли в 42-ата минута. Феновете на ПСЖ не могат да преживеят факта, че Марсилия и досега е единственият френски отбор, ставал континентален първенец.

Веднага след тържествата футболистът на Валансиен Жак Гласман обявява публично във „Франс Футбол", че в градината му има закопани пари - подкуп за шампионатния двубой срещу Марсилия. Тимът на Тапи е изваден от първа дивизия. Фабиен Бартез отива в Монако, а Крис Уодъл се връща в Англия. Отборът изпада в криза.

Заради излагането на фактите около скандала с Гласман във „Франс Футбол" - изданието което по принцип се купува в милионен тираж, е тотално бойкотирано в продължение на пет години в Марсилия. Щом изданието е парижко, значи е свързано с ПСЖ. Друг момент на омразата между двата отбора е края на шампионата 1998/1999. В предпоследния кръг Марсилия има 68 точки, а Бордо е първи с 69.

В последния 34-и кръг Марсилия побеждава у дома с 1:0 Нант и се чувства щампион със 71 точки. В същия момент Бордо гостува на...ПСЖ. При реми шампион е Марсилия. Почва да тече добавеното време. Резултатът на „Парк де Пренс" е 2:2.

Тогава по съмнителен начин роденият в Конакри 18-годишен гвинеец Паскал Фейндуно, който е юноша на „жирондинците", бележи победния гол. Така Бордо отмъква титлата под носа на марсилци. И с любезното съдействие на ПСЖ. През 2004 г. вестник „Провансал" бойкотира в продължение на цяла година национала Жером Ротен. Причината е, че той отказва да премине в Марисилия и отива в кръвния враг ПСЖ.

Ултрасите на двата отбора се надъхват още в своите бази - Командри на Марсилия и Кан де Лож на ПСЖ. На стадионите си има специални сектори за най-невъздържаните. В Марсилия те са известни под имената „Ултра Оюд" и „Ултра Норд". На „Парк де Пренс" феновете на ПСЖ се разполагат в трибуните зад вратите - „Отьой" и „Булон".

Тези от сектор „Булон" нямат нищо общо с гей-движението по Булонския лес. Характерното за тях е, че могат да приемат тъмнокож футболист, но тъмнокож фен, каквито ги има в изобилие в Париж, не припарва в техния сектор. Тази традиция се пази вече 38 години.

Досега данни за фенклуб на ПСЖ в Марсилия няма. Докато обратно, в Париж има такъв на Марсилия. Но се действа като по времето на Съпротивата. В сблъсъците между феновете често се използват вериги и ножове.

По време на рисковото дерби и двете агитки се надпреварват да покажат съвършенството на пиротехниката. Марсилският сектор е илюминиран в небесна синева, а парижкият - в кърваво червено зарево. Само един български футболист е участвал в това култово дерби. Йордан Лечков изиграва за Марсилия 28 мача през сезон 1996/1997. Той е любимец на феновете, които изкупуват за нула време фланелката с номер 10 с щампата на гърба LETCHKOV.

Христо Стоичков на два пъти се разминава с ПСЖ. През 1992 година съпругата му Мариана избира вече апартамент в луксозния 16-и квартал. Тогавашния треньор Артур Жорже потрива доволно сталинстките си мустаци, но от Барса склоняват Камата да остане. После през 1996 година, след като Христо си тръгва разочарован от Парма, иска да заиграе в ПСЖ. Но оттам получава еднозначен отговор: "Ние в Париж каним някого веднъж. Дори и той да се казва Христо Стоичков"...

ИНЦИДЕНТИТЕ

11 април 1995 г.
146 души са арестувани, 9 полицаи са отведени в болница заради получени фрактури след опит да се разтърват биещи се фенове на ПСЖ и Марсилия.

13 октомври 2000 г.
18-годишен привърженик на Марсилия е парализиран след удар с летяща седалка от горните редове на „Парк де Пренс".

26 октомври 2002 г.
61 ултраси са арестувани след кървава битка.

25 януари 2003 г.
Полицията прибира 43 запалянковци на двата тима.

9 март 2003 г.
27 фенове са ранени, но само един е арестуваният.

29 април 2006 г.
2-ма ранени фенове по време на бой близо до „Стад дьо Франс".

2 септември 2007 г.
3-ма леко ранени ултраси и 5 арестувани.