Френската Лига 1 завърши като може би най-интригуващото от големите първенства на Стария континент, след като 9 от 10-те мача в последния кръг имаха отношение към титлата, борбата за разпределяне на европейските позиции или битката за спасение. Драмата и головете не липсваха, докато един вълнуващ сезон завърши по изключителен начин. През годината имаше повече обрати, отколкото в рок енд рол танц и повече завъртания, отколкото в порция спагети. Миналата събота ще се помни в историята на френския футбол.

Критиците обявиха края на местния футбол, когато един кръг през миналата година завърши само с 8 гола в 10 мача. Същите те вероятно са навели виновно глави, когато в първите 10 минути от последния кръг този сезон паднаха 9 гола. Това бе отражение на като цяло повишената резултатност на Лига 1, близо 30 процента повече голове в сравнение с 2006/07.

Две от попаденията в последния кръг паднаха във вратата на Оксер, вкарани от Карим Бензема и Фред за Лион, за да гарантират, че интригата за титлата ще бъде мъртва още секунди след началото на финала. Съставът на Ален Перен постигна победа с 3:1 и наглед това бе още една спокойна титла, след като съставът завладя първото място през септември и не го загуби повече.

Фактът обаче бе, че Лион не бе станал шампион преди последния кръг. Когато през 2001-а тимът спечели първата в историята си титла, за да постави началото на шампионската си династия, го направи с победа над прекия конкурент Ланс накрая. Сега не бе толкова драматично, защото все пак двата съперника за титлата не играеха един срещу друг, но неуспех на шампионите, можеше да донесе титлата на Бордо. Все пак битката за първото място в последния кръг бе най-малко интересна.

Въпреки че продължи традицията на Жак Сантини, Пол льо Гуен и Жерар Улие и спечели титлата за Лион, Перен не е сигурен в бъдещето си. Селекционерът на Франция Раймон Доменек е обещал да поеме тима след изтичането на договора му с федерацията през 2010 г., но евентуален провал на европейските финали това лято може да катализира процеса.

Някои от най-големите клубове във Франция през целия сезон бяха замесени в борбата за оцеляване. Докато бившите шампиони Пари СЖ, Ланс, Монако, Оксер, а покрай тях и третият от миналия сезон Тулуза, страдаха в близост до дъното, скромните Нанси, Льо Ман и Каен гравитириха около европозициите.

В последния кръг Нанси имаше огромен шанс да попадне в Шампионската лига, Льо Ман и Каен теоретично можеха да се доберат до УЕФА и Интертото. Най-силен интересът обаче бе в надпреварата между Пари СЖ, Ланс и Тулуза да избягат от третото място за изпадане.

Ланс имаше най-тежката задача, изправяйки се срещу Бордо, който също се нуждаеше от победата, за да има шанс за титла. Жирондинците бързо осъзнаха обречеността на задачата си. Въпреки старанието на французите да координират старта на срещите, парадоксалният старт на двубоя Оксер - Лион 2 минути преди предварително определения час означаваше, че хората на Ален Перен водят в резултата (б.р. Бензема се разписа в 24-ата секунда), преди мачът на Бордо изобщо да е започнал.

Наставникът на Бордо Лоран Блан научи новината от застанал зад него на трибуните фен на Ланс, но реши, че той просто се шегува. На терена обаче нямаше шега, докато двата съперника изиграха кървав мач с непрестанни атаки към двете врати. На два пъти Бордо повеждаше, но всеки път Ланс успяваше да изравни в рамките на минута. За кратко изглеждаше, че те ще са способни да изместят Пари СЖ, който щеше да отпадне по голова разлика, ако бе загубил като гост на Сошо.

Поставеният под огромно напрежение състав на Пол льо Гуен обаче поведе с попадение на Амара Диане през първата част. Въпреки че Гиран Н'До изравни, столичани все пак спечелиха важната победа с нов гол на Диане. Ланс, разбира се, можеше да разчита и на евентуална победа на Валансиен над Тулуза. Това изглеждаше напълно невероятен сценарий, след като "виолетовите" поведоха още в третата минута.

По-късно обаче допуснаха резултата да бъде изравнен, преди да се преборят за трите точки. Така след всички драми в Лига 2 се оказа Ланс.
Във втори пореден сезон един от грандовете напуска елита, след като в предишната кампания отпадането споходи Нант. "Канарчетата" се завърнаха на следващия сезон и целта на Ланс е същата. Провалът на "жълто-червените" обаче беляза грандиозен провал на двама елитни специалисти - доайенът Ги Ру и един от най-добрите сред младите треньори, Жан-Пиер Папен.

Легендарният Ру прие предизвикателството за пръв път да работи далеч от Оксер, на който служи 4 десетилетия. Предизвикателството Ланс обаче се оказа непосилно за него и след кошмарно начало на сезона той подаде оставка, но отпадането вече бе предопределено.

Жан-Пиер Папен изгради отлична репутация, след като класира в елита Страсбург, но трудният му характер доведе до скандали с много от водещите играчи в клуба и в поредица от ключови мачове той оставяше фигури като Кариер, Диндан, Коне и Кейта резерви, разчитайки на юноши. Въпреки че проблемите впоследствие бяха решени, за спасението на "жълто-червените" вече бе късно.

В последния кръг европейските позиции се преразпределяха буквално на всяка минута, докато головете във Франция падаха един след друг. Нанси държа третото място в 35 от предишните 37 кръга. В един момент от развоя на последния кръг резултатите бяха такива, че отборът от Лотарингия трупаше преднина от 4 т. пред Марсилия, докато водеше на Рен, а южняците неочаквано губеха от Страсбург.
Статуквото обаче бе възстановено през вторите полувремена.

Късен гол на Джибрил Сисе донесе на Марсилия победа с 4:3, но въпреки това южняците трябваше да чакат нервно новини от Лотарингия. Нанси на Пабло Корея не бе губил у дома през целия сезон и просто се нуждаеше от равенство срещу Рен, за да запази третото място и дебюта си Шампионската лига. Гостите имаха своя цел, преследвайки УЕФА. 1:1 нямаше да е достатъчно за бретонците, които поведоха в Нанси чрез Микаел Пажис, преди Нанси да изравни при типична контраатака.

Отборът с най-добрата защита във Франция просто трябваше да не допусне друг гол, но не успя да спре Пажис за второто му попадение. Нанси падна за пръв път пред своя публика в последния кръг и ще трябва да се задоволи с втория по сила евротурнир. При такъв резултат Рен щеше да попадне в същата група, ако Сент Етиен не успееше да победи Монако, а Лил се подхлъзнеше в Лориен. Лил на Клод Пюел несъмнено бе фаворитът за петото място, но Лориен направи услуга на местния си съперник Рен, удържайки "кучетата" за 1:1.

Лил игра великолепен футбол през целия сезон, но непрестанно страдаше от неспособността си да "убива" мачовете. Нито един отбор в Лига 1 не загуби по-малко мачове от него, но 18 равенства се оказаха твърде много и отлетя европейската мечта, която се сбъдна за "зелените" от Сент Етиен.


ПРИЗЬОРИТЕ

Шампион: Лион
Шампионска лига: Бордо
Квалификации за Шампионска лига: Марсилия
Купа на УЕФА: Нанси, Сент Етиен, Пари СЖ (носител на Купата на лигата)
Интертото: Рен
Отпадащи: Ланс, Страсбург, Метц
Промоция от Лига 2: Льо авър, Нант, Гренобъл


Най-добър играч: Карим Бензема (Лион)
Най-добър млад играч: Хатем Бен Арфа (Лион)
Най-добър вратар: Стив Манданда (Марсилия)
Най-добър треньор: Лоран Блан (Бордо)
Гол на сезона: Матьо Валбуена (Марсилия срещу Каен, 23 кръг)
Най-добър съдия: Стефан Ланоа

Единайсеторка на сезона

Стив Манданда (Марсилия)

Лоран Бонар (Марсилия)
Себастиан Пюгрение (Нанси)
Виторино Илтон (Ланс)
Тайе Тайво (Марсилия)

Матьо Валбуена (Марсилия)
Жереми Тулалан (Лион)
Беноа Шейру (Марсилия)
Вендел (Бордо)

Мамаду Нианг (Марсилия)
Карим Бензема (Лион)