Има само един футболен магьосник по-велик от Лионел Меси и Кристиано Роналдо и това е Роналдиньо. Днес "Players Tribune" даде трибуна именно на него. Бразилският вълшебник изля душата си в една изповед, насочена към 8-годишния Роналдиньо.
Ето това е истинският Рони - за детството без своя герой, за своята най-голяма опора - Роберто, за кучето, изпитало първия "ластик"... Изповед за това какво е да бъдеш най-великият във футбола, и не само.
Скъпи осемгодишен Роналдиньо,
Утре, когато се прибереш у дома след игра на футбол, вкъщи ще има много хора. Чичовците ти, приятели на семейството и други непознати ще стоят в кухнята. Първо ще си помислиш, че си закъснял за купона. Всички сигурно са там да празнуват 18-я рожден ден на брат ти Роберто. Обикновено, когато се прибираш у дома след футбол, майка ти винаги се смее и шегува. Този път обаче, тя ще плаче. Тогава ще видиш Роберто. Той ще сложи ръка на рамото ти и ще те вкара в банята, за да сте сами. Там ще ти каже нещо, което няма да разбереш.
"Стана инцидент. Татко си отиде. Почина..."
За теб това няма да има никакъв смисъл. Какво означава? Кога ще се върне? Как може да си е отишъл? Татко е този, който ти е казал да твориш с топката на терена, да играеш свободно, просто да играеш с топката. Той вярваше в теб повече от всеки друг. Когато миналата година Роберто започна да играе футбол професионално в Гремио, татко каза на всички: "Роберто е добър, но изчакайте да видите по-малкия му брат".
Баща ти беше супергерой. Той обичаше футбола толкова много, че през седмицата работеше за местната корабостроителница, а през уикенда охраняваше стадиона на Гремио. Сега как ще можеш отново да го видиш? Не разбираш нито дума от това, което Роберто ти казва.
Източник: PlayersTribune
Тъгата ще дойде по-късно. Сега все още няма да чувстваш болката. След години ще приемеш, че татко ти никога повече няма да се върне на земята. Но искам да разбереш, че всеки път, когато топката е в краката ти, той ще бъде с теб.
Когато топката е в краката ти, ти ще си свободен. Ще си щастлив. Ще е все едно слушаш музика. Ще искаш да споделиш това чувство на радост с всички.
Късметлия си, че имаш Роберто. Дори и това, че е с 10 години по-голям от теб и вече играе за Гремио, той винаги ще бъде до теб. Няма да бъде просто твой брат, ще се превърне в твой баща. И най-вече - Роберто ще бъде твоят герой.
Ще искаш да играеш като него, ще искаш да приличаш на него. Всяка сутрин, когато отивате към Гремио, където ти ще играеш за юношите, докато Роберто ще е част от мъжкия отбор, ще влизаш с твоя брат в съблекалнята, с футболната звезда. И тогава, когато си легнеш вечер, ще си мислиш: "Деля стаята си с моя идол!".
Няма да има плакати по стените в стаята ви, а само един малък телевизор. Но това няма да има никакво значение, защото, така или иначе, нямате свободно време, за да гледате мачове заедно. Когато Роберто не пътува за своите срещи, той те извежда навън, за да играете футбол отново, и отново...
В Порто Алегре, всичко наоколо е дрога и гангстерски банди, затова ще бъде трудно. Но докато не спираш да играеш футбол - на улицата, в парка, с кучето си, ще бъдеш в безопасност.
Да, правилно прочете, имаш куче, а той е неуморим защитник.
Източник: PlayersTribune
Ще играеш с Роберто. Ще играеш и с другите деца от квартала, както и с по-големите от теб в парка. Но в даден момент всички ще се уморят, докато ти просто ще искаш да продължиш да играеш. Затова увери се, че кучето ти винаги ще е с теб. Той се казва Бомбом между другото. Бомбом е пес. Истинско бразилско куче. И дори бразилските кучета обожават футбола. Той ще е чудесен партньор, с който да практикуваш дриблирането и уменията си, а може би ще падне жертва и на първия ти "ластик". След години, когато вече играеш в Европа, няколко бранители ще ти напомнят за Бомбом.
Твоето детство ще е много различно от това на връстниците ти. По времето, когато ще бъдеш на 13, хората вече ще са започнали да говорят за теб. Ще обсъждат уменията ти и това, на което си способен с топката. Но по същото това време, футболът ще е просто игра за теб. През 1994-а година обаче, Световното първенство ще ти покаже, че той е много повече от това.
Датата е 17 юли 1994-а, а това е денят, който всеки бразилец помни. В този ден ще пътуваш с юношите на Гремио за мач в Бело Оризонте. Финалът на Световното ще бъде излъчван по телевизията, а Бразилия ще се изправи срещу Италия. Да, точно така, "кариоките" ще играят на финал на Мондиал за първи път от 24 години. Ще изглежда така, все едно цялата страна е спряла да се движи. Навсякъде в Бело Оризонте ще има знамена. Единствените цветове, които ще видиш, ще са зелено и жълто. Навсякъде в града ще се излъчва само и единствено този мач и ще бъде претъпкано с хора. Ти ще го гледаш със своите съотборници. След последния съдийски сигнал резултатът ще е 0:0, което означава, че победителят ще се разбере след изпълнение на дузпи.
Италия ще пропусне първата, но Бразилия също. След което Италия ще отбележи и тогава ще дойде ред на Ромарио. Ударът му ще отиде в левия ъгъл, ще удари гредата и топката ще влети в мрежата. Момчетата от отбора ще крещят и ще се радват. Италианците обаче, ще вкарат отново и ще настъпи тишина.
Бранко бележи за Бразилия,
Тафарел прави невероятно спасяване за Бразилия,
Дунга се разписва за Бразилия...
И тогава ще настъпи моментът, който ще промени не само твоят, но и животът на още милиони други бразилци.....
Баджио застава зад топката за Италия и ПРОПУСКА.
БРАЗИЛИЯ Е НОВИЯТ СВЕТОВЕН ШАМПИОН!
По време на празненствата, ще осъзнаеш какво точно искаш да правиш до края на живота си. Това ще е моментът, в който ще разбереш какво всъщност означава футболът за бразилците. Ще почувстваш силата на този спорт. Но най-важното - ще видиш какво щастие може да донесе футболът на обикновените хора.
"Ще играя за Бразилия", ще си кажеш в този ден. Знай, че не всички ще повярват в теб, особено заради начина, по който играеш. Ще има треньори, добре де, един определен, който ще ти казва да не играеш по начина, по който го правиш. Той ще е на мнение, че трябва да бъдеш по-сериозен и да спреш да дриблираш толкова много. Ще ти каже: "Никога в живота си няма да успееш като футболист!". Използвай тези думи като мотивация. Използвай ги да останеш концентриран. И тогава помисли за всички онези футболисти, които са играли по същия красив начин - Денер, Марадона, Роналдо.
Мисли за това, което татко ти ти казваше - да играеш свободно, просто да играеш с топката. Да играеш с наслада. Това е нещо, което много треньори няма да успеят да разберат, но когато си на терена, ти никога няма да премисляш какво ще се случи. Всичко, ставащо на игрището, ще е напълно истинско, натурално. Преди дори да имаш време да помислиш, краката ти вече ще са направили своя избор. Креативността ще те отведе много по-далеч от премислянето.
Един ден, само няколко месеца след като си гледал Ромарио, който вдигна трофея от Мондиал '94, наставникът ти в Гремио ще те заведе в офиса си след тренировка. Ще ти каже, че си повикан в националния отбор на Бразилия до 17 години. Когато стигнеш на лагера в Терезеполис, ще видиш нещо, което никога няма да забравиш: Когато влезеш в кафенето, ще забележиш снимки в рамки, закачени на стените на Пеле, Зико, Бебето. Ще се разхождаш по същите коридори, по които са минали всички тези легенди. Ще седиш на същите маси в кафето, на които са седели Ромарио, Роналдо и Ривалдо. Ще ядеш същата храна, която и те. Ще спиш в същите общежития, в които и те са спали. И когато си лягаш вечерно време, единствената ти мисъл преди да заспиш, ще бъде: "Чудя се кой от моите герои също е спал на тази възглавница".
През следващите 4 години, няма да правиш нищо друго, освен да играеш футбол. Ще прекараш целия си живот във возене по автобусите и тренировки на различните стадиони. Всъщност между 1995 и 2003-а година, никога няма да си вземеш почивка. Това ще бъде напрегнат период от живота ти. Но когато навършиш 18, ще постигнеш нещо, заради което баща ти много би се гордял с теб. Ще дебютираш за мъжкия отбор на Гремио. Единственото, което може да те натъжи, ще е това, че Роберто вече няма да е там. Контузия в коляното ще съкрати престоя му в Гремио и той ще замине за Швейцария, за да играе там. Няма да можеш да споделиш игрището със своя герой, но ще си прекарал толкова много години гледайки го, че ще знаеш какво да правиш и как да се държиш, когато излезеш на терена.
Когато имаш мач, ще минаваш през паркинга, където баща ти работеше като охрана през уикендите. Ще влизаш в съблекалнята, където брат ти те водеше, когато беше дете. Ще обличаш синьо-черната фланелка на Гремио. Ще си мислиш: "Животът не може да бъде по-хубав от сега". Ще се гордееш, че най-накрая си успял - играеш за отбора на родния си град. Но не така завършва твоята история.
Следващата година ще дебютираш за мъжкия национален отбор на Бразилия. Нещо забавно ще се случи тогава. Ще отидеш на първия си лагер ден по-късно от останалите ти съотборници. Защо? Ще закъснееш заради мач на Гремио за финала на "Кампеонато Гаучо" с Интернасионал.
За Интернасионал ще играе капитанът от Мондиал '94 - Дунга. Ти ще се представиш доста добре в тази среща. Затова, когато се появиш на тренировъчния лагер на Бразилия, новите ти съотборници, същите, които видя да печелят Световното първенство през 1994-а, ще говорят само за един единствен играч: малкото момче, което носи №10. ТЕ ЩЕ ГОВОРЯТ ЗА ТЕБ.
Ще обсъждат това как дриблирайки си преминал през Дунга. Ще говорят за победният ти гол. Но не се възгордявай прекалено много, защото няма да получиш нищо лесно. Това ще е най-важният момент в целия ти живот. И запомни, че когато достигнеш до такова ниво, хората ще очакват много неща от теб.
Ще продължиш ли да играеш по същия начин? Или ще започнеш да премисляш? Ще заложиш ли на сигурното? Единственият съвет, който мога да ти дам е: Играй по твоя начин. Бъди свободен. Вслушай се в музиката. Това е единственият начин да изживееш живота, ТВОЯТ живот.
Да играеш за Бразилия ще промени живота ти изцяло. От нищото ще започнат да се отварят врати, които не си предполагал, че съществуват. Ще започнеш да мечтаеш да играеш в Европа, където много от твоите герои са отишли, за да се докажат. Роналдо ще ти разкаже за живота в Барселона. Ще видиш наградите му, "Златната топка", която е спечелил, всички клубни трофеи... И изведнъж ще поискаш и ти да запишеш името си в историята. Ще започнеш да мечтаеш за успехи, много по-големи от Гремио. И тогава, през 2001-а, ще подпишеш с Пари Сен Жермен.
Как да обясня на дете, отгледано в дървена къща, какъв ще бъде животът му в Европа? Невъзможно е. Няма как да разбереш, дори и да ти кажа. Всичко ще се движи много бързо след като напуснеш Париж, после Барселона, Милан... Някои от медиите в Европа също няма да разбират начинът ти на игра, както и това защо винаги се усмихваш. Е, усмихваш се, защото футболът е забава. Защо трябва да си сериозен? Твоята цел е да разпръсваш радост. Ще ти го кажа отново - КРЕАТИВНОСТ, НЕ ПРЕМИСЛЯНЕ.
Остани свободен и ще спечелиш Световното първенство с Бразилия.
Остани свободен и ще спечелиш Шампионската лига, Ла Лига, Серия "А".
Остани свободен и ще спечелиш "Златната топка".
Това, с което ще се гордееш най-много обаче, ще е помощта ти да промениш футболния стил на Барселона. Когато пристигнеш там, Реал (Мадрид) ще е хегемонът в испанския футбол. По времето, когато си тръгнеш обаче, децата ще си мечтаят да играят по начина, по който го прави Барселона. Слушай ме внимателно. Това, което ще направиш там, ще е много повече от това, което ще постигнеш на терена.
В Барселона ще чуеш за едно дете от юношеския тим. Той носи №10, също като теб. Нисичък е, също като теб. Играе с топката по същия начин като теб. Заедно със съотборниците ти ще отидете да го гледате и това ще е моментът, в който ще видиш, че той ще е много повече от велик футболист. Ще знаеш, че това дете е различно. Неговото име е Лионел Меси. Ще кажеш на треньорите си да го вземат в мъжкия отбор и когато той пристигне, всички играчи на Барселона ще говорят за него, така както всички бразилски футболисти говореха за теб. Искам да му дадеш един съвет. Кажи му: "Играй за удоволствие. Играй свободно. Просто играй с топката". Така, дори когато ти вече не си там, освободеният стил на игра ще живее в Барселона чрез Меси.
Много неща ще се случат в живота ти, и добри и лоши. Но всичко, което ще постигнеш, ще го дължиш на футбола. Когато хората поставят под въпрос стила ти на игра или това защо се усмихваш след като си загубил даден мач, искам да си спомняш само това.
Когато баща ти напусна този свят, не ти остана нищо от него. Семейството ти нямаше достатъчно пари и затова родителите ти не можеха да си позволят видео камера. Поради тази причина, никога отново няма да можеш да чуеш гласа на баща ти, нито пък смеха му. Но от всичко, което той притежаваше, има нещо, което никога не трябва да забравяш. Една снимка, на която вие двамата играете футбол ЗАЕДНО. Ти се усмихваш, щастлив си с топката в краката си. Той също е щастлив, защото те наблюдава как играеш.
Когато дойдат парите, а с тях напрежението и критиките - остани свободен.
Играй, както той ти казваше.
Просто играй с топката.
Източник: PlayersTribune
Роналдиньо
no-one
на 12.01.2017 в 19:28:42 #1Велик!
