След впечатляваща кариера в Европа 37-годишният Ейдур Гудьонсен през миналата година премина в китайския Шъдзяджуан. Там исландската легенда тренира под ръководството на Ясен Петров.

Син сте на бивш исландски национал, това помогна ли ви да станете професионален футболист?
- Не съм станал футболист заради баща ми, но явно имам ген. Казваха ми, че като бебе веднъж съм видял топка и вече нищо друго нямало значение за мен. Още на 3 г. си мечтаех да стана футболист. Никога не съм се замислял да се занимавам с нещо друго.

Бяхте на 17, когато станахте съотборник на Роналдо в ПСВ, научихте ли нещо от него?
- Бързо разбрах, че играя със специален човек. Той беше 2 г. по-голям от мен, но аз бях още момче, а той вече мъж. Можеше да прави невероятни неща на висока скорост - обръщаше се, сменяше посоката. Но талантът му беше такъв, че нямаше как да си кажеш: „Аз ще взема от него това и това". От него научих двойното подаване с допълнителен пас. Той ми даваше, аз му връщах и си мислех, че той ще завърши атаката. И в този момент топката отново се озоваваше пред мен.

Кой е най-добрият нападател, с когото сте играли?
- Много труден въпрос. Играл съм с Джими Флойд Хаселбанк, Джанфранко Дзола, Дидие Дрогба, Ернан Креспо, Самуел Ето'о, Лионел Меси, Роналдиньо и Роналдо. Може би забравям още много хора. А, да, и Тиери Анри. Ако съм пропуснал някого, моля да ме извини.

Помните ли пропуснатата от баща ви дузпа за Андерлехт срещу Тотнъм на финала за Купата на УЕФА през 1984-а?
- Не помня момента, но след това съм гледал този епизод на видео. Сигурен съм, че това е било много тежък момент за баща ми. Той тъкмо се е бил върнал от контузия. Двама или трима пропускат в този мач, но неговата дузпа е била последната и са го запомнили с това. Баща ми беше много добър футболист и имаше невероятна кариера - над 20 г. Бил е голмайстор и най-добър играч в Белгия, а на 34 е бил


обявен за чужденец №1


в историята на шведския футбол.

Как се почувствахте, когато сменихте баща си в националния отбор на Исландия?
- Невероятно е, че съм играл в същия мач. Това беше голям момент за мен. Той ме целуна по бузата, но мисля, че беше по-нервен и от мен. Шест седмици по-късно можеше да започнем заедно като титуляри пред родна публика, но аз се контузих. Баща ми продължи да играе още 2 г., така че можеше да направим доста мачове заедно.

Кой е най-паметният гол в кариерата ви - може би онзи срещу Уимбълдън с екипа на Болтън за Купата на лигата през 1999-а?
- Много си го харесвам. Уимбълдън беше в елита, а този гол беше част от пробива ми в големия футбол. Имам и още един любим - за Челси срещу Саутхемптън през сезон 2004/05. Жозе Мауриньо беше решил да ме направи халф. Тогава взех топката от центъра, направих двойно с Ярошик, подадох на Лампард, той на Дрогба и топката се върна в мен, за да вкарам.

В Челси празнувахте головете си с характерен жест с две ръце с отворени длани - какво означаваше това?
- Тогава вървеше сериалът „Приятели" и аз не го пропусках. В един епизод Джоуи беше облякъл бельото на Чандлър и попита: „А може ли да си сложа и още нещо?" и направи този жест с ръцете. На мен ми хареса и започнах да го правя след гол.

През сезон 2003/04 Челси бе на 1/2-финал в ШЛ заедно с Монако, Порто и Ла Коруня - бяхте ли сигурни, че ще вземете купата?
- Трябваше поне да стигнем финала. С Монако тотално объркахме тактиката. При гостуването резултатът беше 1:1, а ние бяхме с човек повече. Смените объркаха отбора. Изобщо не трябваше да губим този мач. Монако беше добър отбор, но не и нещо невероятно. Но ни биха с 3:1, което се оказа непреодолимо на реванша.

Медиите твърдяха, че Моуриньо ще ви махне от Челси още с пристигането си?
- Още на следващия ден директорът Питър Киниън ме викна и ми каза: „Ейдур, новият мениджър те вика на разговор". Жозе ме прие и ми каза: „Аз съм новият ти треньор. Изобщо не си мисли да напускаш клуба. Искам те тук, и то в най-добрата форма, в която можеш да бъдеш. Приготви се да започнеш на 5 юли". Нямаше нужда да казва нищо повече.

За пръв път станахте шампион на „Рийбок Стейдиъм", където преди това играехте за Болтън, как го изживяхте?
- Самият факт, че Челси най-сетне стана шампион, беше достатъчно специален. Феновете на Болтън скандираха моето име, което много ме поласка. Прекарах две прекрасни години сред тях. След като спечелихме титлата с Челси, нямахме много време да празнуваме, защото ни чакаше полуфиналът от ШЛ с Ливърпул.

Какво се промени в Челси за 6-те години, през които бяхте там?
- Качеството на отбора беше същото, но може би успяхме с времето да добием


шампионски манталитет.


Клаудио Раниери е много добър треньор и страхотен човек, но Моуриньо беше много по-решителен в преследването на целите си. Пък и играчите, които оформяха ядрото на отбора, бяха в точната възраст, имаха и опит. Когато отидох при Виали, имахме и млади, и опитни, но малко от тях бяха между 24 и 27 г. А това е пикът на един футболист.

Наистина ли отказахте на Реал заради Барса?
- В Мадрид имаше президентски избори, а отборът нямаше треньор. Затова не бях сигурен кой и колко ме иска. Нямах представа как се случват нещата в Испания. Но когато Барселона спечели ШЛ и ми отправи конкретна оферта, реших да приема.

И пристигнахте като наследник на Хенрик Ларсон.
- Не мисля, че трябваше да заменя определен човек. Направи ми впечатление, че взимам номера му, пък и двамата сме северняци. После започнах да влизам от пейката и да вкарвам голове, а хората в града говореха как същото правел Ларсон във всеки мач. Той беше страхотен играч, но аз не исках да се сравнявам с него. Напрежението, че съм в Барса, ми стигаше. В Челси се тренираше много здраво, но в Испания беше несравнимо. Работата с топката беше на много високо ниво. Ако я загубиш, просто не можеш да си я върнеш обратно.

Работили сте и с Моуриньо, и с Гуардиола, какви са приликите и разликите между тях?
- Жозе е малко по-дефанзивно настроен. Нямам предвид толкова играта на отборите му, колкото начина, по който оценява съперника. Гуардиола през цялото време мисли само за играта на своя тим. Като личности са пълна противоположност. Мауриньо е директен, обича конфронтацията и разгорещените дискусии. С Пеп такива разговори са немислими.

Защо престоят в Тотнъм бе толкова кратък?
- Много фенове на Челси може да ми се разсърдят, но ще кажа, че в Тотнъм е страхотно. Бяхме добър отбор с Гарет Бейл и Лука Модрич, а също и Питър Крауч, Ледли Кинг, Нико Кранчар, Еурелио Гомес. Имах договор с Монако и клубовете не се разбраха.

Кое е по-трудното първенство - английското или испанското?
- В Испания е по-трудно да си на ниво технически, а в Англия проблемът е да издържиш физически.

Какво ви отведе в Китай?
- Не исках да повтарям миналия сезон, когато се присъединих към Болтън през ноември. Исках да започна от самото начало. Нека съм честен - щом имаш оферта от Китай, значи е добра от финансова гледна точка. Но истинската причина бе, че не исках да спирам с футбола. Играх в 14 мача, на стадиона всеки път има 40 000 души,

атмосферата е невероятна


Отборът ни е много добре сработен, но играем предимно на контраатаки, което не пасва на стила ми. Аз непрекъснато тичам напред-назад и от време на време си казвам: „Твърде стар съм за това".

Докъде може да стигне Исландия на Евро 2016?
- Класирането е невероятен успех. Говори се, че 15 000 фенове се готвят да пътуват за Франция през лятото - това е 5% от населението на страната. В Исландия много обичаме футбола, малка държава сме, всички се познават и почти няма престъпност. Родителите оставят децата си да играят навън, докато се стъмни. А през лятото така и не се стъмва. Който иска да играе футбол, може да играе ден и нощ. След европейското ще се оттегля от националния отбор, така че няма как да се продължи семейната традиция...