Европейският сън на Тулуза

Във Франция едва ли подозират за шумния отзвук в България на драматичния последен кръг от местната Лига 1. Победата в борбата между четири отбора за третото място на аутсайдера Тулуза е интересна сама по себе си, но фактът, че "виолетовите" изпревариха конкретно Ланс и Бордо направи услуга на нашия шампион Левски, за да му предостави възможността да бъде поставен в решителния III квалификационен кръг на Шампионската лига. Освен това Тулуза е и един от възможните съперници на "сините" в този кръг...

Триумфалните сцени, които последваха победата на Тулуза над Бордо в последния кръг, щяха да са напразни, ако на север в последната минута Лил не бе изравнил на Рен. Съдбата имаше своя принос към каузата на "виолетовите", но и това не променя факта, че Тулуза бе един от впечатляващите отбори през сезона и триумфът е закономерен изход от сериозни усилия, зад които до голяма степен стои и кметът на
Розовия град.

Впрочем кметът Жан-Люк Муденк бе един от най-дейните в поздравленията и дори се контузи по време на купона и то само няколко дни преди важната си среща с електората на 10 юни.

46-годишният Муденк, който някога е играл като дясно крило, нахлул в съблекалнята и при една от тези шеги, които доста често водят до неприятни инциденти, бил хвърлен в джакузито. Той се ударил при падането и излязъл от водата с травма, която по-късно била диагностицирана като счупен глезен.

"По време на сезона той каза, че ще тича гол около тренировъчната ни база, ако завършим в тройката - припомня треньорът Ели Боп. - Припомнихме му това обещание. Впрочем ние направихме това за него."

"Това е малко тревожно от гледна точка на предизборната ми кампания, но нищо не може да развали удоволствието ми да видя отбора си в Европа" - каза обаче кметът.
Събитието за Тулуза наистина е значително, защото само преди пет години отборът играеше във Втора дивизия. Тулуза като град е център на футбола в Югозападна Франция и по долината на река Гарона. Бордо е по-старият и по-успешният футболен клуб в региона, но и двата добиват професионалния си статут едновременно - през 1937 г.

Настоящият футболен клуб Тулуза е различен от основания преди 70 г., въпреки че вече носи неговото име и е пряк негов наследник. Оригиналният клуб Тулуза продава играчите си и мястото в професионалната Първа дивизия на Ред Стар Париж през 1967 г.

През 1970-а в Тулуза бе основан отново футболен клуб под името Унион Спортив Тулуза, който обедини местните по-малки клубове Гаскон и Мермоз-Бонефоа. Това е настоящият клуб Тулуза. Той започна да се състезава във Втора дивизия през 1970/71 г. с екипи в червено и бяло.

През 1977 г. клубът отново придоби историческото име от предшественика си и прие виолетовото и бялото като цветове. Отборът бързо се подобри и спечели промоция
в елита през 1982 г., последвана от класиране в турнира за купата на УЕФА две години по-късно. През сезона 1986/87 г. Тулуза постигна най-големия си успех, като завърши на трето място в първенството, а сега (20 години по-късно) за втори път в историята си постигна същото класиране. Това доведе до ново участие в турнира за купата на УЕФА, съпътствано и от дълго помнения успех над могъщия италиански Наполи с Диего Марадона в състава си (0:1, 1:0, 4:3 при дузпите).

Клубът обаче не успя да предотврати последвалото падение, което доведе и до изпадане в Лига 2 през 1994 г. До края на десетилетието Тулуза беше йо-йо между двете дивизии, а финансовите трудности бяха ежедневие. Проблемите достигнаха върха си, когато през 2001 г. федерацията административно извади клуба от елита и за малко не му отне професионалния статут.

След само две години Тулуза се завърна в елита. Новото ръководство на Оливие Садран осигури финансова стабилност, а победата на Жан-Люк Муденк на кметските избори предопредели бъдещия успех със сериозната подкрепа на градската управа.
Два кръга преди края на миналия сезон Тулуза математически бе извън борбата за класиране в Шампионската лига, но успехът бе предопределен от инцидента при гостуването му в Нант в предпоследния кръг. Малко преди края на "Божоар" при 0:0 фенове на Нант нахлуха на терена и мачът бе прекратен. Според правилата на френската лига трите точки бяха присъдени на клуба, който не носи вина за случилото си.

Съдебните битки, поведени от Бордо, Ланс и Рен, реално погледнато, са обречени на неуспех, тъй като случилото се с Тулуза е буквално спазване на буквата на правилника. "Виолетовете" имат и подкрепата на УЕФА, която приложи същия маниер, за да накаже Дания след инцидента в Копенхаген на мач с Швеция по-миналата седмица.

Оттук нататък между Тулуза и Шампионската лига стоят два мача... Друг е въпросът, доколко отборът е подготвен да посрещне предизвикателствата на най-силния турнир. Първият коз на "виолетовите" е архитектът на успеха Ели Боп. Той е един от последните треньори, които успяха да спечелят титлата преди династията Сантини-Льо Гуен-Улие да превърне Лион в уникално явление.

Боп спечели титлата с Бордо през 1999 г. и за него Шампионската лига не е нещо ново. Тогава жирондинците получиха директен излаз в групите и показаха достатъчно качества да се противопоставят на отбори от средна класа. В първия групов етап Бордо не загуби мач в нелесната конкуренция на Спарта (Прага), Спартак (Москва) и тогавашния хит в холандския футбол Вилем II. Във втория групов етап Бордо завърши последен в чудовищното съперничество на Манчестър Юн, Валенсия и Фиорентина.

Сезон по-късно в турнира за купата на УЕФА Бордо мина на парад през Лиерс, Селтик и Вердер, преди да отстъпи пред Райо Валекано. Без особен успех, но и без чудовищни провали Бордо участва в евротурнирите във всеки сезон на Боп до уволнението му през октомври 2004 г.

Специалистът веднага си намери работа начело на Сент Етиен и в първия си сезон (при това не цял) върна легендарния клуб в елита. В Лига 1 Боп изведе "зелените" до достатъчно високо класиране за участие в Интертото, но в III кръг на летния турнир преживя най-голямия eвропровал в кариерата си досега, отстъпвайки с дузпи пред румънския Клуж.

Боп обаче е специалист с достатъчно европейски опит зад гърба си, опарил се вече от спецификата на футбола през юли. Впрочем във всички сезони по-рано отборите му отпадаха от Европа едва през пролетта. Независимо от високата си позиция, Тулуза вкара само 44 гола през миналия сезон и отстъпваше по показателя "атака" на куп отбори като Ланс, Сошо, Монако, Лил, Сент Етиен, Льо Ман и дори отпадналия Седан.

В същото време "виолетовите" имаха най-слабата защита в Топ 10 на класирането и по-слаби показатели в това отношение от три от отборите в долната половина на таблицата. Вратарят Никола Дюшез е един от многобройните млади таланти на този пост в местния футбол, а с първия летен трансфер вече бе намерен и качествен негов заместник в лицето на бившия младежки национал Реми Риу.

През последния сезон шведският нападател Йохан Елмандер бе едно от откритията на сезона, легитимиран като герой след хеттрика си в последния кръг, който класира Тулуза в Топ 3. Той продължи добрата си форма и в квалификациите на "Тре Крунур", така че "виолетовите" разполагат със звезда в атаката си. Проблемът бе твърде слабата резултатност на партньорите му Фоде Мансаре и Бриан Бергуню, но пък плеймейкърът Ашил Емана е една от големите надежди на френския футбол.
Една зона, където Тулуза се нуждае от подобрение е защитата, все още ръководена от 36-годишния Доминик Арибаже.

Тулуза - сезон 2006/07 г.

№. име роден ръст тегло м. г. жк чк

Вратари
30.Беноа БЕНВЕГНЮ 18.01.1985 184 88 2 0 0 0
16.Никола ДЮШЕЗ 22.04.1980 185 77 35 0 0 0
1.Кристоф РЕВО 22.03.1972 188 89 0 0 0 0
(напуснал 24.08.06)

Защитници
4.Доминик АРИБАЖЕ 11.05.1971 187 83 34 1 10 0
12.Люсиен ОБЕЙ 24.05.1984 180 75 16 0 1 0
21.Алсеми КАМАРА (Гви) 04.11.1986 185 78 0 0 0 0
44.Етиен КАПУЕ 11.07.1988 187 75 0 0 0 0
3.Даниел КОНГРЕ 05.04.1985 184 79 16 0 1 0
9.Исумайла ДАО (Кот) 27.10.1983 182 79 9 0 5 0
13.Албин ЕБОНДО 23.02.1984 180 73 34 2 6 0
2.Мохамед ФОФАНА 07.03.1985 180 75 7 0 0 0
5.Жереми МАТИЙО 29.10.1983 190 80 31 2 10 0
15.Пауло СЕЗАР (Бра) 28.06.1978 176 75 15 2 0 0

Полузащитници
8.Лоран БАТЛЕ 23.09.1975 176 70 30 4 4 1
17.Александър БОНЕ 17.10.1986 173 65 13 0 0 0
23.Кевин КОНСТАНТ 15.05.1987 184 78 2 0 0 0
25.Никола ДИЮЗ 07.02.1979 180 80 36 0 8 0
20.Ашил ЕМАНА (Кам) 05.06.1982 180 77 35 8 10 0
6.ФАБИНЬО (Бра) 10.01.1980 186 72 30 4 3 0
18.Антони РОБИК 05.03.1986 181 73 0 0 0 0
14.Панчи СИРИЕКС 07.10.1980 180 70 21 0 2 0
19.Набил ТАЙДЕР (Тун) 26.05.1983 182 67 5 0 1 0

Нападатели
15.Жан Луи АКПА-АКПРО 04.01.1985 182 70 10 1 0 0
10.Бриан БЕРГУНЮ 12.01.1983 178 75 33 3 3 0
11.Франсилейдо САНТОШ (Тун) 20.03.1979 172 68 4 0 0 0
9.Йохан ЕЛМАНДЕР (Шв) 27.05.1981 188 84 31 11 1 1
7.Фоде МАНСАРЕ (Гви) 03.09.1981 177 73 32 4 10 0
22.Ксавие ПЕНТЕКОТ 13.08.1986 180 74 5 0 0 0
26.Павел ФЬОРТ (Чех) 26.06.1983 187 84 9 0 1 1