Българската федерация по шахмат ще отчете своите успехи днес на Общото си събрание. Те са факт. Наскоро Цветан Стоянов стана европейски шампион за деца, Нургюл Салимова спечели бронзов медал. Най-силният български шахматист Веселин Топалов зае първо място на силния турнир в Лондон. Малко след това той стана и европейски клубен шампион със своя азербайджански отбор СОКАР.

Това е витрината на шахмата в България. Поклон пред героите и пред всички, които имат заслуги за тях. Преди всичко пред гросмайстор Николай Спиридонов, подготвил новите шахматни звезди, за които със сигурност ще се говори и в бъдеще.

Но в големия спорт, в това число и в шахмата, освен витрина има и тренировъчна зала, има и заден двор. А там няма блясък. Има упорит труд, мечти, надежди, илюзии.

На други места - пустош и бездушие.

В пълен контраст с успехите на Топалов и младите ни шахматисти са резултатите на националните ни отбори, на другите шахматисти в международни състезания, нивото на вътрешните първенства, както отборни така и индивидуални.

Шахматните олимпиади са най-обективният тест за състоянието на този спорт в една страна. Класирането на нашите отбори показва, че отдавна не можем да се сравняваме с тези, с които в близкото минало бяхме конкуренти. Отделни индивидуални резултати на Иван Чепаринов, Кирил Георгиев, Маргарита Войска, Ива Виденова само подсказват, че шахматът у нас все още е жив.

Баналното оправдание с финансови причини, вече не е съвсем убедително. Вярно е, че не можем да се сравняваме с Русия, Азербайджан, Китай, но олимпийският шампион Армения едва ли разполага с по-големи парични ресурси. Съседите от Турция и Гърция са домакини на най-представителни шахматни форуми. Малката по територия и население Македония имаше свой представител в европейското клубно първенство за разлика от България. И неин лидер беше наш шахматист. В предстоящото световно отборно първенство ще участват Румъния, Сърбия, Словения.

Показател за състоянието на един спорт във всяка страна са клубовете - футболни, волейболни, шахматни. Българските шахматни клубове са спомен далечен. Вярно е, че се провежда отборно първенство, но отдавна ги няма бившите величия Славия, Академик, ЦСКА, Левски. Такива центрове като Русе, Плевен, Стара Загора, Сливен, Пазарджик са вече част от архива.

Интересен факт в българския спорт е, че една от неговите движещи сили е конкуренцията между най-популярните клубове - Левски и ЦСКА, отчита „Монитор".

Борбата за надмощие между вечните съперници във футбола, волейбола, баскетбола е в интерес на националния спорт. В шахмата парадоксално бяха унищожени и двата клуба. „Армейците" са твърдо в златната среда на „Б" група, а „сините" ги няма никъде. Като запазени марки имената на двата клуба се използват за мероприятия с външен ефект, които често нямат ясна връзка със спорта.

Всички тези факти може би изглеждат доста песимистични, но до следващото общо събрание, което вече ще бъде отчетно-изборно, не е изключено да има и по-приятни. Повече български шахматисти да ги канят в чужди отбори, в София да има силни турнири, красивата програма „Шах в училище" да се претвори от думи в дела.