Днес се навършват 73 години от рождението на легендарния бранител на ЦСКА Цоньо Василев.
Той е роден на 7 януари 1952 г. в Търговище. Играе за ЦСКА от 1973 до 1981 г., като е четирикратен шампион през 1974/75, 1975/76, 1979/80 и 1980/81 г., както и носител на Купата на Съветската армия през 1973/74 г.
Има 199 мача и 8 гола за първенство, както и 24 мача за ЦСКА в евротурнирите (16 в КЕШ, 2 в КНК и 6 за Купата на УЕФА). През 1975 г. е удостоен със званието Майстор на спорта.
Записва 46 мача и 3 гола в "А" националния отбор, 4 мача за "Б" националния отбор и 23 мача с 2 гола за младежкия национален отбор, с който е балкански шампион за младежи. Участва на Световното първенство по футбол през 1974 г. във ФРГ и е титуляр и в трите мача на представителния тим на България.
След приключване на активната си футболна кариера е треньор на Шумен и Черно море.
Напуска този свят на 2 юни 2015 г.
"Поклон пред светлата му памет!
Легендите не умират!", написаха от клуба на официалния си сайт.
waterloo
на 07.01.2025 в 21:58:02 #3"За Меци сигурно не е и чувал..." поучава провинциалната мека киткаnugovedo
====================================================================
Последното интервю на Меци Веселинов пред БЛИЦ:
И досега по-старите запалянковци си спомнят победата над ЦСКА от 12 ноември 1973 г. Пет дни след великата победа на „армейците“ над Аякс...
- Да, бихме с 1:0 след автогол на Цоньо Василев. Всъщност за автогола основна вина носи вратарят им Данчо Филипов, Бог да го прости! Аз натиснах малко Цоньо в една ситуация и той съвсем леко върна топката към Данчо. Той пък взе, че я пропусна и... автогол. Има такива моменти във футбола.
....................
- Патрата за мен
беше над всички
Над Гунди, над Жоро Соколов. Знаете ли кой футболист се доближаваше малко до неговия стил на игра – Красимир Балъков. Христо беше изключително техничен и интелигентен. Играеше с акъл и беше надскочил времето, в което живееше. Първи той ми подаде ръка в Левски. Учих се от него и разбрах много неща. Бях на погребението му. За жалост нямаше толкова много хора в сравнение с деня, в който се разделихме с Гунди и Котето. И сега очите ми се пълнят със сълзи, когато си с помня за Патрата. Каква нелепа съдба имаше...И на Теко Абаджиев бях свръзка. Те ми подадоха ръка, а аз бях скромен, изпълнителен. При мен нямаше „хър-мър“. За Жоро Соколов с часове мога да говоря. Той беше с особен характер. Почти нямаше приятели в отбора. Особняк, саможив. Малко странеше от останалите. Правеше се на „голямата работа“, е, той си и беше голям играч, де. Но някак си двамата си допаднахме. Понякога ме взимаше със себе си да обикаляме неговите авери по заведенията. Весело беше с Жоро (Смее се). И друго искам да подчертая – че съм бил част от най-силното нападение в историята на Левски в състав: Гунди, Костов, Соколов, Илиев и Веселинов. 
waterloo
на 07.01.2025 в 16:26:59 #2Свeтла му памет на Цоньо!
свиня
на 07.01.2025 в 15:56:24 #1Легендарен ще остане автоголът му срещу Левски - Меци Веселинов така го беше ошашкал, че накрая не разбра в коя врата е вкарал гол. По-младите могат да попитат агент Ставрий да им поразкаже :-)