Селекционерът на българския национален отбор Ясен Петров коментира актуални теми около тима. Специалистът разкри, че дори неговият тъст му дава съвети кого да викне в състава на "трикольорите".

"Дали често чувам "Ясене, вземи този! Ясене, не взимай онзи"? С приятели и вкъщи разговаряме по този въпрос. Аз обаче не се влияя от хората, защото съм независим човек. Няма как да стане. Ние и моят щаб, които сме четирима човека, гледаме много мачове, гледаме кой се вписва в колектива, защото това е много важно. На жена ми бащата - моят тъст, също ми дава съвети кого да викна, кого да не викна. Това са нормални неща. Той си има мнение, моите приятели също си имат мнение. Но решенията ги взимаме ние като екип. И последното мнение винаги е моето. Винаги изслушвам всички, а помощниците ми са много коректни", заяви Ясен Петров пред "Блиц".

"Решил съм да не ползвам социални мрежи. Достъпът до мен става чрез телефона. Винаги вдигам телефона. На лагерите с националния го хвърлям в стаята, но после връщам обажданията. Единствено имах Уатсап, докато бях в Китай. Тука нямам нищо. Съпругата ми, трите ни деца всички си имат профили в социалните мрежи. Качват понякога снимки, аз понякога съм сърдит, че ги качват, макар че имат право. Така е. Светът е модерен. Но аз съм по-различно настроен. Не искам да си харча излишно енергията в социалните мрежи.

Искам да изчистя главата си от емоциите, защото напоследък имах доста емоции. Много хора коментират разпалено, че съм плакал и защо съм бил плакал. Ами плаках, но плаках от радост. Но не от победата, а като видях как целият отбор се събра, как всички се прегърнаха накуп. Това ме трогна. Това са важни три точки. Официален мач. Ако не бяхме били Литва, всеки щеше да омаловажи равенството 1:1 с Италия. Ще ви призная, че аз плача само от радост. Аз съм много силен характер, преминал съм през много неща. Тези, които си много близки, знаят как съм израснал, при кого съм израснал. Не ми е било леко, но не съм плакал... Но няма сега да си разказвам историята на живота... Аз съм вече 21 години треньор. Но за първи път си пускам сълзите, въпреки че съм имал и други готини моменти. Разчувствах се заради момчетата. Това ме радва и ме зарежда. Аз искам само да ме разплакват. Даже ще си плача и по-нататък.

За финал ще кажа, че мечтая да изградим силен отбор, който да носи радост на хората. Това е най-важното, то другото ще дойде - ако е дал Господ и е писано, ще стане", сподели Петров.

Язък ни за надграждането, сметките дали ще се класираме пак започнаха

Язък ни за надграждането, сметките дали ще се класираме пак започнаха

Нацоналите ни не се нуждаят от математика, а от високомерие