Вече седмица непрекъснато се говори за контузиите в българския национален отбор. В определени моменти се стига дори до крайности, като "няма нужда изобщо да ходим до Дъблин" или "тия може да ги бием и без Бербатов". Със сигурност колкото е грешната едната теза, толкова и другата. И причината е, че и в двете липсва реализъм, а надделява емоцията. От тази гледна точка може би е хубаво поне да знаем срещу кого се изправяме.

Най-добрият вратар в Премиършип

Констатацията според мен е много точна, когато говорим за Шей Гивън. Стражът на Манчестър Сити е невероятен. Прожекторите този сезон осветяваха Едвин ван дер Саар, а в предходните Петър Чех, но всъщност ирландският вратар е моят избор за номер 1 в елита на Англия. Ето и малко факти за неговото влияние върху клубните му отбори. Той играе в Сити от 7 февруари и оттогава в домакинските двубои на "гражданите" във Висшата лига не е допускан гол - 3 от 3. В същото време без него Нюкасъл, предишният му отбор, се смъкна от 13-о място в зоната на изпадащите. За много неща около Шей Гивън може и да се спори, но той е човекът с най-добър рефлекс в Премиършип в момента. При излизания на противника един на един с него има навика да остава на дистанция от нападателя, обичайно два-три метра, без да скъсява дистанцията и да изчаква в коя посока ще тръгне атакуващият играч. И когато топката бъде отклонена вляво или вдясно, той успява да стигне до нея. Проблемът му е, че не обича да напуска рамката на вратата си при центрирания и това може да бъде използвано добре, ако фланговите играчи на българския тим пращат топката в зоната между него и защитниците, независимо дали става дума за високи или ниски подавания. Той по правило не ги пресича и това може да даде шанс на нападателите.

Крайните бранители не са играли редовно в клубовете си

В центъра на защитата обичайно играят Джон О'Шей от Манчестър Ю и Ричард Дън от Ман. Сити. Проблемът и при двамата е бързината. Те са чудесни опитни играчи с доста двубои на клубно и международно ниво, но ако топката бъде пратена зад гърба им, ще страдат. Между другото точно така падна и голът на Грузия. Топката бе пратена диагонално зад гърба им и там последва грешка с десния защитник Стивън Кели, след което грузински футболист остана сам срещу Гивън. От тази гледна точка присъствието на Ивелин Попов на върха на атаката, дори буквално на линията на засадата, изглежда задължително. А и реално се очаква домакините да нападат и съответно техните бранители да са близо до средата на терена. Да не говорим, че О'Шей в Юнайтед почти никога не играе в центъра, така че определено няма да е най-увереният централен бранител. И двамата ирландци не обичат топката да попада зад гърба им, така че това също изглежда твърде важно за нашата стратегия.
Крайните им бранители се включват често в атаките. Кевин Килбан не е сред титулярите на Уигън във Висшата лига - има едва 9 мача, а в други 11 е влизал като резерва. Той е полузащитник, който обаче в последните години, главно след периода си в Евертън, действа чудесно на левия фланг на защитата. Почти винаги стига дълбоко в половината на съперника, откъдето центрира остро обичайно към близката греда. Той е и рекордьор по участия в националния тим от всички играещи в момента футболисти с 93 мача. Само бившият наставник на тима Стив Стоунтън има повече - 102. Добрата новина за нас е, че и Стив Финан няма да е на терена. Бившият десен бранител на Ливърпул е с огромен опит и също е безкрайно агресивен по десния фланг. Сега на неговото място е твърде вероятно да е Стивън Кели (игра с Грузия), който от зимата е под наем в Стоук Сити, но до този момент има изиграни едва 3 мача. През сезона в Бирмингам Сити той страдаше от доста травми, договорът му с тима изтича през лятото и това е причината да бъде даден на Грънчарите под наем. Гледайки фактите около крайните им защитници, спокойно може да се заключи, че там е слабото им място.

Тримата полузащитници са българският шанс

Вече говорихме за включванията по двата фланга на крайните защитници на Ейре. Поради тяхната активност Джовани Трапатони опитва да действа с трима полузащитници, които са групирани близо до центъра на терена и оставят фланговете на бековете. Ейдън Макрейди (Селтик), Кийт Андрюз (Блекбърн) и Глен Уилън (Стоук Сити) са хората, на които се разчита в средата на терена. Силната им страна са единоборствата. Андрюз например дойде това лято на "Иууд Парк", като преди това бе в МК Донс (наследник на Уимбълдън), в четвъртото ниво на английския футбол и е доста агресивен. След като Сам Алардайс застана начело на Блекбърн, Андрюз заигра още по-уверено и е един от най-постоянните футболисти на състава във ВЛ. В последния двубой срещу Уест Хем дори се разписа за 1:1. Макрейди се спряга за бъдещо попълнение на Байерн Мюнхен, въпреки че поне мен ме съмнява тази сделка да се случи. Новината бе съобщена от Джовани Трапатони, а пък Румениге я оправерга. Но дори това да не е вярно, определено това момче има сериозна класа. Завършвам с Глен Уилън, който е майстор на ударите от дистанция. Всъщност и тримата играчи в тази зона непрекъснато опитват удари. Приближат ли се на 25 метра от вратата, първото нещо, което правят, е да видят къде е вратата и да стрелят. Глен Уилън например бе човекът, който завърши обрата на Стоук Сити от 0:2 до 2:2 в последните 3 минути на двубоя срещу Астън Вила на терена на бирмингамци на 1 март.

При все това обаче нито един от тях не умее да задържа топката продължително и според мен трудно ще разиграват. Трапатони е известен с дефанзивния си подход към мачовете и това е причината да използва точно тези трима човека дори в домакински срещи. Тяхната задача е да осигурят подкрепа на защитата и да създадат сигурност за отбора. При отнемане на топката в средата на терена веднага след подаване към някой от тримата нападатели. А и при включвания по двата фланга на крайните защитници точно от тези трима души идва подсигуряването.

Свободата в нападение

Ако трябва да се дефинира понятието опасност в ирландския състав, то имената, които ще кажа, са Деймиън Дъф и Роби Кийн. Италианският селекционер на Ейре определено е бил доволен да ги види здрави и в състава си. Големият проблем за него ще е липсата на Деймиън Дъф. Трудно е да се предположи кой ще играе на неговото място. В предишните два случая, когато играчът на Нюкасъл отсъстваше, бе използван в неговата зона Стивън Хънт от Рединг. Това е човекът, който неволно контузи Петър Чех в главата през октомври 2006, така че е излишно да казвам колко агресивен е като футболист. Привържениците на Рединг го обявиха за играч на миналия сезон. В сравнение с Дъф, Хънт е далеч по-слаб в дрибъла, но пък притежава способността да намира празни пространства от дълбочина. Много е силен в индивидуалното надиграване един на един, като чудесно използва тялото си, за да вземе предимство. Като цяло обаче не може да замени Деймиън Дъф и от това България определено ще спечели. Хубаво е, че Стивън Аерлънд (Манчестър С) също продължава да не е в състава на Ейре, така че в тази зона Трапатони ще има проблеми.

Присъствието на Хънт обаче ще е опасно заради доброто му разбирателство със съотборника му в Рединг Кевин Дойл, който игра на върха на атаката за Ейре срещу Грузия. Момчето е невероятен футболист при играта във въздуха. През календарната 2007 година той бе човекът, вкарал най-много голове с глава в Английската лига. При това не е най-високият играч със своите 185 сантиметра. Ако обаче мислите, че това е един класически централен нападател - бъркате! Дойл е започнал кариерата си в Корк Сити като дясно крило, така че за ръста си притежава доста добра скорост. Без никакъв проблем той може да отиде на фланга и да отстъпи мястото си в нападение на върха в атаката на Кийн например. Никак не бих се учудил, ако тримата непрекъснато сменят позициите си, за да избегнат персонално пазене от страна на съперника.

И стигаме до Роби Кийн. Той притежава способността да се връща в полузащитата, оттам да поема топката и да организира играта. Ако е необходимо да играе дори на фланга като крило, притежава и прекрасен дрибъл. Роби Кийн е един от най-силните нападатели на Висшата лига с над 100 гола в клубната си кариера в Премиършип. След завръщането му в Тотнъм от Ливърпул, той е изиграл 6 мача за Шпорите. Интересното е, че ако се направи класиране само за този период във Висшата лига, Тотнъм ще е на първо място с 14 точки пред Ливърпул, Челси, Арсенал и Манчестър Ю. Това е значението на Роби Кийн.

Тези трима футболисти в атаката са много различни. В даден момент Ейре може да заиграе без никакъв проблем дори с четирима в халфовата линия, защото Хънт си е полузащитник. Могат да са и петима с Роби Кийн, който в Тотнъм е пред четворката халфове. От друга страна пък, ирландците ще се чувстват много удобно с трима в нападение, като Кийн и Хънт са зад Дойл и търсят пространствата, които той ще освобождава.

Стилът на Трапатони

Вече споменах, че Джовани Трапатони е дефанзивно мислещ треньор. Той залага на сигурността, така че нашият състав едва ли ще бъде подложен на много атаки. По-скоро ирландците ще се опитат да отворят пространства в нашата защита, прибирайки се в своето поле и търсейки там отнемане на топката и съответно контраатаки с Дъф и Хънт. Другият вариант е топката да се изритва към централния нападател Кевин Дойл, който да я сваля на връхлитащите около него бързи играчи. Станимир Стоилов до този момент обича да дава възможност на защитниците в неговите отбори да разиграват топката, но това ще е доста опасно, защото всеки от нападателите на ирландците е много агресивен и ще ги пресира. Тук ролята на Стилян Петров ще е огромна, защото точно той с опита и класата си ще може да я изнася и да я доставя на колегите си в халфовата линия. Ако това се получи, може да разчитаме на успех в мача. Ключова роля може да има Ивелин Попов в случая, защото момчето притежава добра скорост и дрибъл. Ако той успее да получава топката в коридор между централните и крайните бранители на Ейре, и то на линията на засадата, голът може и да дойде твърде бързо. А защо да не бъде и повече от един. Обаче поддадем ли се на напрежението и забравим за солидното разиграване в центъра на терена, пращайки само дълги топки към нападателите, нашият тим е обречен.

Борислав БОРИСОВ