Футболистът на ЦСКА Удоджи влезе в историята като първият тъмнокож играч, отбелязал гол с националната фланелка на България. Димитър Георгиев Атанасов, както е записан в българския си паспорт, реализира два гола срещу Гърция в контрола. Нигериецът даде интервю за "Топспорт", а междувременно край него звучаха родни попфолк ритми.

- Удоджи, вкара два гола за България, как се чувстваш?
- Много добре, радвам се, че отбелязах. Не ми е за първи път да вкарвам голове, но тези бяха малко по-различни.

- Какво е да играеш за българския национален отбор и защо предпочете него пред родината си?
- Чувствам се страхотно. Ако не е така, няма да играя, насила нищо не правя.
Гордея се, че обличам фланелката на вашата страна. За мен няма значение къде ще играя, в кой отбор и за коя страна. В България съм вече четири години, свикнах с обстановката. Така че не виждам защо да не съм част от българския национален отбор. Когато ме повикат, винаги ще се отзовавам на поканите на треньора.

- Вече няма никакъв шанс да играеш за Нигерия, съжаляваш ли?
- Защо да съжалявам? Наистина няма как вече да се върна, но и не искам. Желанието ми е да остана тук и да продължа кариерата си.

- Как играхте срещу Гърция?
- Всички се представиха доста добре. Това че съм вкарал два гола не означава нищо. Сам човек нищо не може да направи, трябва и другите да му помагат. Когато играем на ниво, няма как да не побеждаваме. Бяхме по-добри през цялото време и заслужено спечелихме.

- Селекционерът Александър Станков поздрави ли те за двата гола?
- Разбира се. Каза ми да продължавам да се старая и да показвам винаги такава форма в мачовете.

- Дойде в България през 2003 година, какво ти се случи през тези четири години?
- Работа и само работа. Не спирам да мисля за футбол. Искам да се докажа. Помня много добре какво беше. Играх във Вихрен във "В" група.

- Последва трансфер в ЦСКА, сега вече си и национал...
- Да, всичко това. Но през тези години само тренирах, за нищо друго не мислех. Не мисля какво ще стане утре, гледам да мине днешния ден, да съм здрав и да се представям добре на терена.

- Защо избра българското име Митко?
- Така ме кръстиха моите приятели в Сандански. Харесва ми да нося името Митко. Радвам се като го чуя от трибуните на "Българска армия".

- През септември младежкият национален отбор среща Англия и Португалия, имате ли шансове да ги победите?
- Разбира се. Ще играем, трябва да ги бием.

- Но нали знаеш какви футболисти има в тези отбори?
- Няма значение. Ще се стараем, ще дадем всичко от себе си, за да спечелим тези срещи. Знам, че са важни, така че не трябва да се отпускаме.

- Надяваш ли се един ден да бъдеш повикан и в мъжкия национален отбор?
- Ако ми гласуват доверие, с радост ще играя и за първия тим. В отбора има страхотни футболисти и знам, че ще ми е трудно, но се надявам да получа шанс.