Българският национален отбор го закъса здраво. През 2004 г. за последно играхме на голямо първенство. Класирахме се за европейското в Португалия и решихме, че имаме голям отбор. Само че там се видя, че нямаме.

Май забравихме, че в квалификациите всичко вървеше, докато Красимир Балъков бе в отбора и раздаваше брилянтни пасове. Той се отказа и се измъчихме за равен в Естония. Голямо ходене по мъките бе и срещу Белгия в София, добре че бе Колина, че да не паднем. Оттогава националите си играят с нервите на запалянковците и редят слаб мач след още по-слаб.

Има тук-там някой малък проблясък, като 2:2 в Загреб и Констанца, но те не греят. Защото в генералното куцаме. И изоставаме зад хървати и румънци. И не само зад тях. Ако се направи балканско първенство, ще останем извън тройката. А сме тръгнали на световно да играем. Ирландия обаче ни постави там, където ни е мястото - пред телевизорите.

Тези квалификации започнаха с измъчен равен (2:2) срещу най-новия член на ФИФА - Черна гора. Вучинич, Йоветич и Вукчевич ни показаха как се играе с националната фланелка и бяха близо до победата. Също като по-младите си колеги, които година и половина по-рано удариха нашите младежи насред София в първия официален мач в историята на Черна гора.

Отборът, воден от Зоран Филипович, може и да е след нас в класирането в група 8, но нашите "звезди" не успяха да го победят. Две съседни на България страни пък оглавяват групите си в квалификациите. Гърция е първа в група 2, а Сърбия - в група 7, където е и Франция.

Успешно се представят Босна и Херцеговина и Хърватия, които имат големи шансове за плейофите. Затруднения изпитват Турция, Румъния и Македония.

След лятото на 2004 г. българският национален отбор игра с 9 балкански отбора, не сме срещали единствено гърците. За наше щастие в тези квалификации в групата имаме само един съперник от Балканите. Иначе щеше да ни се наложи да сърбаме попарата и на другите.

Най-пресен е ритникът от Сърбия. Западните съседи ни разказаха играта през ноември миналата година. Поканиха ни за контрола, която се оказа бенефис на Саво Милошевич. Нашите отидоха като за празник, а домакините ни скъсаха от футбол. Спряха се при 6:1, този резил костваше главата на Пламен Марков.

Затова и сърбите са с единия крак в ЮАР, докато ние сме и с двата здраво стъпили на българска почва. В подготовката за тези квалификации бихме с 2:0 Босна и Херцеговина, но сега те са една от приятните изненади, измъчиха европейския шампион Испания, биха Белгия насред Брюксел и са втори в групата си.

За хърватите няма какво да говорим. Те ни изнесоха урок на стадион "Васил Левски" на 4 юни 2005 г., а и играят редовно на големи първенства. Албания може да се мъчи срещу останалите, но на нас не дава - направи ни два хикса през 2007 г. Единият доведе до напускането на Христо Стоичков.

Взехме 2:2 от Румъния в кошмарната Констанца, после ги бихме в мач без значение. Това обаче не топли, защото те играха на европейското миналото лято, а ние си останахме у дома за пореден път. Победите над Словения и Мекодония не топлят, защото са срещу отбори без големи претенции.