Давате ли си сметка колко нищожно малко време са 271 минути? Това е времето, което всяка седмица за три-четири работни дни средностатистическия служител прекарва на път за работа в градския транспорт или личния автомобил. Толкова време престояват в асансьора в рамките на по-малко от два месеца хората, които живеят на последните жилищни етажи. 271 минути са нищожно време, което се губи ежедневно и неусетно за дреболии. Ако в този незначителен отрязък от време се помести свършената от вас работа за една година, вероятно ще ви уволнят. В българския футболен случай обаче ще бъдете възнаградени. Такава е невероятната история на 28-годишният Галин Иванов, който с точно 271 игрови минути (или по 30-тина в 9 мача) за един сезон с екипа на деветия в класирането на втора турска дивизия Самсунспор се събуди като национален състезател. Но в случая не той е важен, а създателят на тези и други подобни

абсурдни критерии
за повиквателни

за националния отбор. Той очаквано се казва Ивайло Петев. Авторът на комичната реплика „Видя се, че сме доста по-класен отбор”, след пернишката пародия от 2012 г., в която Миньор излезе с детската си формация срещу ръководения от него кандидат-шампион Лудогорец. Авторът на култовите определения „смешно” и „несериозно” по адрес на обществените очаквания играчи на ЦСКА да попаднат в националния състав. Само след няколко дни "армейците" ще играят финал за Купата, а дотук Преслав Йорданов, Самир Аясс, Борис Галчев, Станислав Маламов, Николай Цветков, Момчил Цветанов изиграха по доста повече от 271 официални минути. Е, да, не е с екипа на отбор от ранга на Самсунспор, който се преборва за средата на таблицата в изключително класното второ ниво на турското първенство. И все пак, повечето от тях се разписаха във вратата на „елитните” ни отбори и евроучастници, за които Петев твърди, че са на високо ниво и заслужават вниманието му. Някои, като Преслав Йорданов, го направиха многократно. Защо до ден днешен Петев продължава

да упорства като
магаре на мост

по темата „играчи на ЦСКА в националния”? За да се докара пред онези, които го съблякоха и съдействаха голата му гръд да обиколи медиите по цял свят ли? Или може би Петев вече е на японска вълна преди приятелския турнир на азиатския остров и е повлиян от философската мъдрост на японския народ, който казва, че „Верният слуга не служи на двама господари”. Та, явно Петев

прави компромис с
футболните си разбирания

които би трябвало да са неговия господар като ръководител на националния отбор.

Да си каже отсега. За да не му се налага скоро пак да се обяснява със заучените фрази „С това разполагаме”. Защото български футболисти има и извън турската "Б" група, но Петев явно гледа в избирателни посоки. Или по-точно гледа натам, накъдето му завъртят главата. Както е тръгнало, утре може да повика и… всъщност има ли име, което би ни учудило с попадането си в този формат на националния отбор, в който критериите за качество на играта и постигнати резултати е под всякакъв минимум. Щом мъките срещу Португалия и Македония бяха определени едва ли не като успехите на годината, за какви треньорски стандарти и какви очаквания може да говорим?!

Ако не е разбрал, с действията си Ивайло Петев продължава упорито да работи именно в тази посока.