Една от най-коментираните теми в българския футбол в последните месеци е ситуацията около националния тим. Остра обществена дискусия се разрази на темата "Трябва ли Станимир Стоилов и Наско Сираков да продължат да водят "А" тима ни?".
Огромна част от мненията бяха, че те не трябва да остават и няма как да помогнат на държавния тим да се класира на голям футболен форум. Други бяха техни защитници, твърдейки, че именно те могат да донесат успехи, съдейки по постиженията им в Левски. Най-голямата група обаче бе на тези, на които им е все едно.
Националния тим почти забрави откога не е играл на голям форум. Справка: 2004 година, Европейското първенство в Португалия. Всъщност обаче, едва ли някой иска да се сеща точно за това участие...
В ситуацията, в която са изпаднали "лъвовете", вече никой не им вярва, че могат да постигнат нещо сериозно. Затова и мнозина казват "Оставете ги, има ли изобщо значение кой ще го води този отбор". Или иначе казано - всички брожения "за" и "против" този екип на националния тим са плод на спорове на лична основа, на конфликт на лични интереси, на мениджърски игрички.
Едва ли някой може да предложи реална алтернатива кой да води този национален отбор на България. Естествено, винаги могат да се завъртят в медийното пространство няколко "стари муцуни", които вече са се пробвали с променлив успех. Може да се хвърлят и фойерверки с мними чуждестранни специалисти, които били готови за същите пари да дойдат в нашата родина и да работят за чест и слава. А истината май е доста различна...
Едва ли някой ще повярва, че специалист от ранга на Аврам Грант ще предпочета да рискува авторитета си, за да води отбор като България, при това за пари, които представляват вероятно едно негово месечно възнаграждение като помощник в Челси...
Тази ситуация, която звучи на моменти доста абсурдно, всъщност като че ли е големият плюс за Наско Сираков и Станимир Стоилов в националния тим.
Това се доказва от старта им в Левски. Каква беше ситуацията на "Герена" тогава? Един разбит, амортизиран тим на "сините", който не бе печелил титлата в 3 поредни години. Един отбор, в който и собствените фенове не вярваха. Един отбор, който дори доказани имена като Георги Василев и Андрей Желязков не можаха да възродят. Тим, чийто собственик Майкъл Чорни току-що рязко бе затегнал кранчето и бе хвърлил клуба в ръцете на Тодор Батков.
Така беше посрещнат и Стоилов на "Герена". Някой бяха "против" назначението, много малко бяха "за", а на голямата част им бе все едно, защото вече бяха спрели да вярват в тези играчи и този тим. Само две години по-късно този отбор на Левски записа една от най-славните страници в историята на клуба.
Това толкова прилича на сегашната обстановка в държавния тим. Фенове, които чупят анти-рекорд след анти-рекорд в последните контроли и вече дори силните фигури от чужбина не са притегателна сила, която да ги върне на стадиона. Изпълком на БФС, който все повече заприличва на акционерно дружество, пълно с бизнесмени, а не с хора, загрижени за футбола.
Клубовете ни ги бият който и както ги хване в Европа, докато всички наши съседи правят фурор. Босна и Сърбия в квалификациите на световните финали догодина, а всички останали страни - Румъния, Гърция, Турция се гордеят със силни клубни тимове, които правят фурор в надпреварите на Стария континент.
На фона на всичко това българския футбол е в невероятна дупка и излизане скоро не се очертава. С прискърбие трябва да отчетем, че ние сме бедното футболно братче на Балканите.
Такава бе и ситуацията с Левски през 2003 година, но успехите дойдоха. Така че този привиден нихилизъм и липса на каквито и да е очаквания у трезвомослещите у нас може да се окаже големият плюс за тандема Стоилов - Сираков.
В подобни безнадеждни ситуации, когато почти всяка надежда за успех е изгубена и враговете вътре и вън са много повече, отколкото поддръжниците, те като че ли се справят най-добре. Така че те трябва да продължат да работят спокойно и да направят едно единствено нещо, което като че ли нито един селекционер не можа да стори и това бе големият проблем досега.
Стоилов и Сираков трябва да спечелят съблекалнята, уважението на тези футболисти. В противен случай един от най-успешните тандеми в последните години в българския футбол ще стане поредната жертва на тези играчи и на месомелачката "национален тим".
