Националният отбор на България е в шок. Трупа стрес от години и се гърчи в преддверието на големия европейски и световен футбол. Зъзне на течение пред вратата, но няма кой да го пусне на завет в стаята на елита. Защото е тотално неподготвен и ще се шокира още повече.

Лекарството за този отбор е само едно: Наско Сираков и Станимир Стоилов. Тандемът, който е напът да поеме националния отбор, може да спаси стресирания български футболен запалянко. Вариантът е толкова печеливш, че чак е чудно как ще се реализира едва сега. Изпадналият в дълбока депресия държавен тим ще изкара курс по криотерапия под ръководството на доктор Сираков и доктор Стоилов. Ако не знаете, криотерапията е един от последните писъци на модата в битката с депресията на презадоволената средна буржоазия.

Даже бившият футболен гений на Англия Пол Гаскойн, когото от години таблоидите на Острова аплодират при поредната му пиянска изцепка на публично място, ще се подложи на криотерапия, за да се излекува от алкохолизма си. Газа ще влезе за три минути в камера, където се поддържа постоянна температура от минус 135 градуса.

Според учените през въпросните 180 секунди на подобна температура
организмът се пречиства, кръвта се обогатява с кислород мозъкът повишава капацитета си, а имунната система така се активира, че грипният щам "Бризбейн" бяга с писъци надалеч.

Нещо подобно ще се случи на националния отбор. Той е горе-долу в положението на Пол Гаскойн. Както се казва в незабравимия филм "Оркестър без име", "Напредък има, има напредък. Вдъхновение няма, няма вдъхновение". С футболисти България разполага. Е, вярно, не сме Бразилия или Италия, обаче имаме неизползван ресурс. Да ме прощава Пламен Марков, но диагнозата му след 1:6 от Сърбия, че това били играчите и те толкова си можели, изобщо не е вярна.

По-скоро е измиване на ръцете от отговорността. В Белград ги нямаше контузените Мартин Петров, Валери Божинов, Станислав Ангелов и Лусио Вагнер. А капитанът Димитър Бербатов се контузи и бе сменен в 30-ата мин. Къде бяха в разширения състав Георги Пеев, Христо Йовов, Димитър Телкийски, Елин Топузаков, Илиян Стоянов, Игор Томашич?

Особено последните трима със сигурност щяха да се справят по-добре от феноменалния тандем Илиев-Тунчев в центъра на защитата. Двамата на няколко пъти си удариха главите, а влизането на Котев след почивката съвсем влоши нещата. Ама нали Томашич сам се отказа от националния отбор, ще попитате вие. Много ясно, че ще се откаже, като вижда, че положението е "Изуй гащи". Защо да бие път от Израел до София само за да се излага и да му обясняват, че е чужденец и е виновен за поредния провал.

Анархията в националния отбор ще приключи в момента, в който тандемът СС поеме кормилото. Това е лесно да се прогнозира, както беше лесно в Левски през лятото на 2004 г. Там двамата започнаха от нулата, че даже и от минус 135 градуса под нулата, защото трябваше да се оправят с трикратно намален бюджет и футболисти, обявени за некадърници от предишните треньори и директори.

Но всички си спомнят какво стана: криокамера за една година и след кошмара Беверен дойдоха четвъртфинал в УЕФА и влизане в Шампионската лига. Мога абсолютно убедено да твърдя и ще го твърдя до сетния си час, че Сираков и Стоилов направиха за Левски нещо много по-важно от тези невероятни резултати. И то е НАЧИНЪТ, по който играеше отборът.

Съвременният футбол дойде на гости по стадионите в "А" група с екипа на Левски и двете шампионски титли, купите и суперкупите на България са най-малкото. Той, Сираков, тези отличия със синия екип като футболист и директор отдавна е спрял да ги брои.

След като СС постигна тези неща с Левски, представете си какво ще направи с националния отбор. Там ще са събрани най-добрите футболисти на България. Повечето от тях играят в чужбина и модерният стил изобщо не им е чужд. Някои са на границата да станат велики-визирам Димитър Бербатов, естествено.

На такива като него няма нужда да им обясняваш как да се движат, къде да застанат и да ги водиш по терена като малки деца по време на тренировките, за да ги вкараш в релсите. Защото аз тази картинка съм я виждал на живо със Станимир Стоилов в първата му година като треньор на Левски.

Някои футболисти, днес с огромно самочувствие, тогава държаха Мъри за ръчичка и се местеха като пешки насам-натам по тревата на стадион "Искър" в Самоков, докато схванат какво точно се иска от тях. Някои от тях така и не схванаха, между другото. Но футболът е за умни хора. Нищо чудно, че след тая лятна мъка в подготовките в един момент Левски играеше и пееше.

Слава богу, такава мъка в националния отбор няма да има. Там нивото е несравнимо по-високо, така че на Мъри ще му е много по-лесно. Пък и държавният ни тим играе само европейски мачове, което си е огромно предимство. Защото пред футбола, който проповядва Стоилов и в момента в Литекс, има един огромен проблем на клубно ниво: как да се адаптира от европейското ниво към калните ниви и грубиянските прояви по терените у нас. Отговорът е никак-адаптацията е почти невъзможна защото това са две системи на светлинни години една от друга.

Ако Сираков наистина стане спортен директор на националните отбори, а Стоилов селекционер на представителния ни отбор, най-сетне ще има от кого да търсим отговорност при следващия провал. Това в днешно време не е никак малко. До този момент все футболистите го отнасяха. Били слаби, не били мотивирани, толкова си можели. Докарали сме я дотам, че все повече популярност набира тезата как дори и Фабио Капело да дойдел, нищо нямало да промени.

Малко парадоксално заради слабите резултати на националния отбор даже рейтингът на президента на БФС Борислав Михайлов пада. Което е пълен абсурд: никъде по света работата на президента не е да ръководи националния отбор или да се грижи съдиите да свирят нормално в първенството. Шефът на футбола си има съвсем други грижи: взаимодействие с държавата, с общините, лобиране във ФИФА и УЕФА и т.н. Ако Сираков стане спортен директор, журналистите най-сетне ще получат адекватна мишена за критиките си при провал. Някои от тях са толкова нетърпеливи, че ще започнат с критиките дори да няма провал но това е друга тема.

Важното е, че с всичките си недостатъци Сираков никога не е бил човек, който да бяга от отговорност. Същото важи и за Стоилов. Затова двамата трябва да бъдат платени добре, ако се хванат с авантюрата "национален отбор". Крайно време е в България да се научим да уважаваме труда на хората и да го оценяваме по достойнство. В целия свят колкото повече отговорност носиш, толкова по-висока ти е заплатата.

Визитката и бекграундът в професията допълнително се индексират върху възнаграждението. Няма начин да си станал шампион, където и да си отишъл, и после да се хванеш да работиш почти без пари някъде. Питайте Юрген Клинсман дали е станал селекционер на бундестима, ей така, заради арийската чест. На куково лято, преговорите му с федерацията бяха толкова тежки, че там и до днес сънуват кошмари от изискванията на Клинси.

А спортният директор навсякъде получава повече и от селекционера. Така че ще е съвсем нормално Боби Михайлов да инвестира в Сираков и Стоилов, като им делегира реципрочни права и отговорности. По-добре спонсорите на БФС да дават пари на СС, отколкото на някой самозван чужденец, който сам ще прибира три пъти повече, а на всичкото отгоре утре ще си обере крушите и няма и да се сети повече за България.