Лудите 21 години на Стивън

Стивън Петков е от хората, на които животът нищо не дава даром. Талантът блести още като първокласник в родната Враца, предричат му невероятна кариера. В школата на Левски го избират между 300 деца. Но дотам. После късметът му постоянно обръща гръб. Стивън чупи крак в школата на Герена. После умира баща му Валентин. Таткото държи заведението на басейна до стадион "Христо Ботев" във Враца. Известна личност в града. И единствен родител през повечето време, тъй като майката изкарва пари като гурбетчийка в Испания. Стивън чупи и ръка. После бяга със скандал в Лудогорец, където шеф на школата е друг известен врачанин - Валентин Станчев. За да дойде най-тежкият удар - обвинението в тото.

Откъде тръгва фланелката

В навечерието на Евро 2014 за юноши четирима футболисти са отстранени от националния отбор по подозрение, че ще играят симулативно срещу Германия. Впоследствие срещу Даниел Гяуров, Марио Филипов, Григор Григоров и Стивън Петков са повдигнати обвинения. БФС обаче спира само правата на Петков. В крайна сметка съдът оправда точно него, а останалите отнасят по 1 г. условно. Играчи алармират селекционера Александър Димитров. Той вдига шум и скандалът гръмва. Стивън обаче е категоричен след оправдателната присъда: "През тези 2 години винаги съм спал с чиста съвест, държал съм на думите си и не съм се предавал. Мъката обаче си остана само за мен и за близките ми. Чувствам се като човек, който е надживял годините си не като повечето ми връстници. Всичко се случи, без да го искам, но това е животът. Много се радвам, че съдът ме оправда, че има присъди и че истината излезе наяве. Преди година ходех по улицата и ме сочеха с пръст, а сега същите тези хора гледат в земята. Видях как някакви хора се мислят за треньорчета, футболистчета или шефчета. Сега се чувствам по-спокоен и уверен в себе си и най-вече по-силен", казва огорченият Стивън. "Никога няма да го простя това на хората! Вчера отивам в Разград, наричат ме Черното тото, днес отивам в Монтана, питат ме: "Черно тото, как си?!" Какво означава това? Означава, че някакви си там сладури ми опетниха името и сложиха етикет за цял живот на Стивън Петков. Защо?! Минах през бедността, мизерията и калта по себе си!"

Под "треньорчета" Стивън Петков явно има предвид Сашо Димитров. По ирония на съдбата двамата се засичат в Берое. Халфът не играе, отива в Монтана. Затова и онзи ден при гола във вратата на заралии вдига екипа с прочутия вече надпис "Абе, къде е Сашко?". Двамата имат и други неизказани "любезности" един за друг. Но едва ли ще се осмелят да ги кажат публично. Сашо Димитров категорично определя фланелката като "простотия".

Мизерията и подкрепата

Докато не играе футбол, талантът от Враца буквално няма пари за ядене. Дават му Мисяк и други бивши съотборници от Герена. Викторио Павлов пък го кани да тренира с Ботев Враца. По ирония на съдбата опора са му най-вече двама запалянковци на ЦСКА. Единият е брат му Венислав, бивш състезател по водна топка. Другият е бизнесменът Данаил Петков, също родом от Враца. Дани се заема изцяло със защитата на играча по случая с тотото. Той е неговият гръб, затова и става мениджър на Стивън. Абсолютно на приятелски начала. Вени пък оказва пълна морална подкрепа. Любопитното е, че двамата са не просто фенове на "червените", а част от сектор "Г". Дани е близък до групировката "Анималс", в която врачани определено имат сериозно присъствие. И която подкрепя твърдо проекта ЦСКА-София на Гриша Ганчев. Фенските изяви на брат му пък му създават проблеми в Стара Загора. Покрай мачовете за купата ултраси на Берое предупреждават Стивън, че брат му ще има проблеми, ако цъфне под Аязмото с червени артикули.

Бащата

Петков преборва куп проблеми, но така и не успява никога да се справи със загубата на баща си. "В най-тежкия момент имах нужда от него. Той умираше от кеф да ме гледа как играя футбол, винаги е бил най-големият ми фен. Него обаче го няма да ми помогне... Когато отидох на едно от делата, един човек там ми намекна, че скоро няма да играя футбол. След всяко ходене до съда буквално се сривах, там ме мразеха! Потърсих адвокат, различен от този, който ме представляваше, но на срещата ни той обясни: "Просто няма да играеш футбол", и отказа да ми помогне. Стотици хора са ми звънели да ми казват в каква каша съм се забъркал и че е по-добре да се занимавам с нещо друго, но не и с футбол. Приемах думите на всеки, страдах, но си казах, че ще се преборя. Това ме амбицира да докажа, че съм невинен."

Точно тогава Петков има нужда да чуе от бащата, че всичко ще бъде наред. Родителят дава кураж в тежките първи години в София, когато хлапакът от Враца изживява какво ли не. "Като малък се майтапеха с мен, че слагам раничката на гърба и обикалям София сам, по автобусите, трафика, по студовете... Не бях свикнал тук, не знаех какво се случва. Баба и дядо живеят в "Младост IV", пътувал съм сам за тренировки от там до Герена. Както и до Враца с автобуса и обратно. Когато си ходех там и идваше време да се връщам в София, ми се ревеше, ставаше ми лошо. Но баща ми казваше, че с времето ще му благодаря, че ме е пратил в София. Когато стана готово общежитието, се преместих", разкрива по-късно Стивън.

Детекторът на лъжата

Универсалният футболист е обиден на хората в Лудогорец, заради които напуска Левски. Той е освободен от Разград след обвиненията в тото, без да бъде изслушан. "Съжалявам, че не ме сложиха на детектор на лъжата, за да ми повярват още тогава и да докажа, че нямам нищо общо. Явно обаче се уплашиха от сигурното ми поведение и ме оставиха да се оправям сам. Казаха ми, че съм отстранен от отбора и трябва да отида в София. След 2 дни ми се обадиха по телефона, за да ме информират, че договорът ми е прекратен. Просто от Лудогорец не повярваха в мен", разказва футболистът, който започва поредната нова страница, този път в Монтана. А е едва на 21 години! Време е късметът отново да му се усмихне.