Полузащитникът на Монтана Станислав Генчев е оптимист за предстоящия сблъсък с Литекс от полуфиналите в турнира за Купата на България. Опитният играч сподели, че познава в детайли играта на "оранжевите" и те не могат да го изненадат с нищо.

Станиславе, през уикенда претърпяхте тежка загуба от Слабия с 0:3, която наже­жи обстановката в клуба би преди сблъсъка от полуфина­лите с Литекс. Ще можете ли да съберете мислите си за ключовия мач?
- Изключително неприятен момент, и то точно преди мача от полуфиналите с Ли­текс. Паднахме от Славия с разгромен резултат и иг­рахме много слабо. В тази ситуация тряб­ва да проявим харак­тер. Не ни приляга да сме на последно място в А група. Със сигурност тежката загуба не се е харесала на никой в събле­калнята. Само ние обаче може да проме­ним това, което става на терена, и да намерим себе си. Точно сега имаме шанс срещу Литекс да измием срама от мача със Славия и да покажем, че наисти­на притежаваме добър отбор и сме способни да постигнем нещо запомнящо се през този сезон. Дай Боже да пока­жем качествен фут­бол и да вземем хубав резултат и то­ва да бъде новото начало за Монтана.

През годините си играл доста забързани мачове със заряд, борил си се за титли и ку­пи. Но в повечето случаи си бил от страната на фаворита. В момента Литекс се счита за такъв. Какви са шансове­те ви?
- В полуфи­налите и фина­лите няма фа­ворит или аутсайдери. Тук силите са изравне­ни и отборът, който поиска по­вече победата и я потърси на те­рена, ще я пос­тигне. Аз знам какво да очак­вам от Литекс. Играл съм там и познавам по-голямата част от нас­тоящите футбо­листи. Следя какво се случва там, откакто са в Б група, запознат съм с ре­зултатите им и начина на игра, така че няма с какво да ме изненадат. Ние трябва да оставим сърцата си на терена, за да може да ги отстраним. Всички е нужно да сме едно цяло и да се борим, за­щото шансът ни е голям. В на­шия състав има много опитни футболисти, които са става­ли шампиони, вдигали са купи и знаят за какво иде реч в този сблъсък. В такива турнирни срещи всичко може да стане. Така че по-скоро Литекс тряб­ва да се притеснява, отколко­то ние.

С екипите на Левски, Ли­текс и Лудогорец си играл об­що шест финала, от които си спечелил пет. Старите ку­чета в Монтана може би ис­кат да изпеят последната си песен, така ли е?
- Вижте - всички са ентусиа­зирани в града, защото Мон­тана за първи път, ако не се лъжа, стига до полуфинал. Това също е нещо сериозно. Ще бъде изключително голямо пости­жение, ако отборът достигне до финала. За всички нас тук, по-опитните, това ще е една от може би последните ни възможности, които ни се открива да стигнем до спора за трофея, така че не искаме да я изпускаме. Младите също са амбицирани, защото това е място, където могат да пока­жат възможностите си и да бъдат забелязани. Всеки иска да спечели трофей, защото победите и загубите се забравят, а накрая остават отли­чията и те винаги се помнят.

Спечели пет купи. Имаше ли някоя, в която си се съмня­вал, че може отборът ти да я вземе?
- Рецептата да спечелиш последния мач е първо да игра­еш като отбор, а след това да имаш и късмет. В поне два финала спортното щастие е било на наша страна. Единият беше с Литекс срещу Черно море, когато бихме с 1:0 през 2008 година. Другият е Левски - ЦСКА, игран на стадион "Сла­вия" през 2002 година, когато моят тим бе воден от Славолюб Муслин.

Докато беше в Литекс, бе близък с Кирил Десподов. Ще се изправиш срещу него в то­зи мач. Ще му предадеш ли нов урок, или този път уче­никът ще излезе победител?
- (Смее се.) Ще видим. Кирил е момче с големи заложби, има голям талант и съвсем скоро, поне би трябвало да заиграе в добър европейски отбор. Ли­текс през годините е доказал, че може да прави силни транс­фери зад граница, пожелавам му да се развие и да успее да отиде в силен тим. Ще видим докъде е стигнал в развитие­то си на мача. Дали е станал по-силен, или аз съм станал по-слаб (смее се).