Уругвай: Футболната магия от миналото, която обещава да плени сърцата на феновете в настоящето

На северния бряг от залива Ла Плата се намира Уругвай. Страната е носител на четири световни и 14 латиноамерикански титли. За феновете в региона никога не е имало каквото и да било съмнение в това кои са хегемоните в Южна Америка. Без значение от наситената с успехи история на Бразилия.

Няма други два национални отбора, които да са играли толкова често, колкото тези на Уругвай и Аржентина. Още от първия им мач през 1901 година. Само до сблъсъка помежду им през 1922 година, двете страни са изиграли над 80 срещи, в турнири като "Липтън Къп", организирани от шотландския едноименен бизнесмен и "чаен магнат" години по-рано. Той "дарява" надпреварата на региона през 1905 година.

През 1910 година Аржентина организира и печели първото в историята неофициално южноамериканско първенство. Уругвай обаче става първият официален шампион 6 години по-късно.

Източник: Twitter

През 1924 година отборът на Уругвай отпътува от Монтевидео за Олимпийските игри в Париж. Така той става първият тим от Южна Америка, посетил Европа. Отивайки да опитат късмета си на Стария континент, уругвайците на практика предлагат на вниманието на всички един различен, нов, интересен футболен стил. Смятало се, че уругвайците ще бъдат като всички останали - рожба на английския футбол. На практика това било вярно. Оказало се обаче, че британският "баща" има в Южна Америка "потомци", които не вървят съгласно неговия стил и стъпки.

Уругвайците пристигат в Европа напълно неизвестни. Забелязват, че за първата им тренировка Югославия, бъдещ опонент на страната на Игрите във Франция, е пратил шпиони. Те трябвало да проследят заниманието на Уругвай и да преценят какви са способностите на футболистите в тима. Уругвайците си спретнали меко казано катастрофална тренировка. Не си вкарали нито един гол, стреляли далеч от вратата, спъвали се в топката, ритали тревата, спъвали се сами в себе си. Съответно шпионинът на Югославия докладвал, че става дума за не просто лесен, а трагичен и слаб, отчайващ съперник.

Уругвай печели мача си с Югославия със 7:0.

Източник: Twitter

Тимът стига до финала. Удивлява европейците с късите си пасове и бързия игрови стил. В мача за трофея латиноамериканците се изправят срещу Швейцария. Парижаните са до такава степен впечатлени от представянето на състава във финала и победата с 3:0, че до ден-днешен се твърди, че този мач е с основополагащо влияние за изграждането на стила на игра на френския национален отбор през годините.

Едва 3-милионният тогава Уругвай дава незабравим урок на европейците.

Хосе Леандро Андраде е голямата звезда на тима от онзи период.

Източник: Twitter

Той е бил тъмнокож, бърз, техничен футболист, играещ еднакво добре както с който и да е от двата си крака, така и с глава. Френската преса, отговаряща за отразяването на Олимпийските игри, го нарича "Черното чудо".

Източник: Twitter

Четири години по-късно Уругвай отново идва в Европа, този път за Олимпийските игри в Амстердам. Пътят към Игрите изминава и Аржентина. Двата тима стигат до финала. Първият мач помежду им завършва при равен резултат, а за преиграването са заявени 250 000 билета. Това е 103-ата среща между двата отбора.

Аржентина получава ранен гол от Фигероа. Монти изравнява преди края на първото полувреме. Ектор Скароне отбелязва победното попадение за Уругвай през вторите 45 минути и така страната печели втората си поредна, на теория световна титла. След края на Олимпиадата, поради двете си спечелени отличия, Уругвай получава правото да домакинства на първото официално Световно първенство по футбол, насрочено за 1930 година.

Източник: Twitter

В замяна уругвайците построяват най-големия стадион в Южна Америка - "Сентенарио". Съоръжението бива издигнато за по-малко от година, основно спонсорирано и обезпечено от износа на говеждо и вълна в страната. Две от трибуните са кръстени "Колумб" и "Амстердам", в чест на олимпийските триумфи на Уругвай. Стадионът е напълно завършен малко след началото на турнира. По време на церемонията по откриването, 7 от 13-те участници са вече елиминирани. Уругвай предлага да поеме всички разходи по пътя и престоя, но само Франция, Белгия, Румъния и Югославия се решават на дългото презокеанско пътуване.

До този момент Бразилия все още е в сянката на залива Ла Плата. Много от съвременниците на този Мондиал говорят открито за подвизите на аржентинския и уругвайския отбор, в разговорите си със своите потомци, но дори не си спомнят как се е представила Бразилия и какви резултати е постигнал отборът.

Легендарният Варайо води Аржентина чак до финал, където вече чака Уругвай. Съперничеството е подновено. Ектор Кастро бележи последния гол в мача, завършил с успех за домакините на надпреварата с 4:2. Уругвай става носител на трофея в първото официално Световно първенство по футбол в историята.

Мондиал 1930: Първото и най-емоционално световно първенство по футбол!

Мечтата на Жул Риме става реалност, а Уругвай триумфира със "Златната Нике"

Три поредни планетарни титли, ако броим и двете от Олимпийските игри, по време на които Мондиал не се е провеждал. Част от феновете скандират името на страната-победител, поради опасенията им, че ще бъдат преследвани и дори убити от привържениците на домакините. Аржентинците приемат тежко загубата и скъсват дипломатическите си отношения с Уругвай. За период от цели 30 години, Аржентина решава да страни от световния футбол. Уругвайците пък отказват да защитават титлата си четири години по-късно.

Трите спечелени поредни отличия се приемат от населението на Уругвай като показателни за "карачаруа" - силата на духа на този народ. Това е национална черта на уругвайската нация. Местните приемат трудните предизвикателства за стимулиращи и винаги се стараят да покажат повече от онова, на което са способни.

Най-показателно за тази сила на духа е случилото се на Световното първенство през 1950 година. Феновете считат Бразилия за подчертан фаворит във финала срещу Уругвай, който се играе на новопостроения "Маракана". Стадионът е претъпкан от 200 000 бразилци, а победните речи - написани от официалните лица и техните представители. Предишната година Бразилия печели първата си Копа Америка след 1921 година и надеждите на феновете до голяма степен са оправдани.

Феяка отбелязва гол за домакините непосредствено след почивката във финалния двубой. Хуан Скиафино обаче изравнява резултата след 66 минути игра. Един от тогавашните национали на Уругвай свидетелства за шока, изпитан от бразилците след допуснатия гол, казвайки че съперниците са били вледенени. Телата им буквално са изстинали след случилото се. Единайсет минути преди края на мача пък Алсидес Гиджа съвсем прави обстановката непоносима за домакините, вкарвайки победния гол за Уругвай за крайното 1:2.

Треньорът на Бразилия нарича ситуацията на тереа след попадението "най-дълбоката тишина в историята на футбола".

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

"Всички на стадиона плачеха - бразилците, защото са загубили, а ние, защото сме отново световни шампиони и сме ги победили", спомня си съвременник на финала в своите записки, съхранени и до днес.

Малката държава Уругвай печели втората си официална световна купа. За гражданите на Монтевидео и околностите обаче това винаги ще се счита за четвъртата планетарна титла на страната. 150-милионната Бразилия все още остава без нито един трофей.

Мондиал 1950: Кошмарът "Мараканасо", геният на Гиджа, Англия на колене пред американските аматьори

Уругвай винаги ще помни това световно, Бразилия пък никога няма да го забрави...

За четири световни първенства Уругвай е изиграл 18 мача, спечелил е 16 от тях и няма нито една загуба. "Карачаруа" официално е доказана. Аржентина не взима участие в Мондиала от 1950-а година.

Това е последният голям успех на Уругвай на световно равнище.

На следващите Мондиали страната редува добри резултати - четвърти места в Швейцария през 1954 г. и Мексико през 1970 г. - с отпадания в груповата фаза или невъзможност да се класира за първенството.

В периода 1956 - 1995 г. отборът печели още шест пъти Копа Америка, като поставя рекорд, вдигайки купата при всичките си седем домакинства.

Равносметката - Уругвай има две световни и общо 18 официални титли, което само по себе си е достойно за уважение и буди респект у всеки следващ съперник. Този успех се подсилва допълнително и от факта, че нацията е с чувствително по-малко население от повечето си опоненти в световен мащаб - под 4 милиона души. В това отношение Уругвай държи еднолично рекорда за най-слабо населена страна, стигала до триумф на Мондиал. Втора в тази своеобразна класация е Аржентина, с население от 40 милиона души.

Източник: Twitter, Pinterest, FIFA.com

ПЪТЯТ КЪМ МОНДИАЛ 2018

Отборът на Уругвай завърши на второ място в квалификациите на зона "Южна Америка", с актив от 31 точки - десет по-малко от лидера Бразилия. Съставът спечели 50% от своите срещи в световните квалификации - 9 победи в 18 мача. Към тях звездите на тима добавиха четири равенства и пет загуби.

Отборът вкара 32 попадения и допусна 20 гола за своите 18 срещи.

Най-резултатният играч на тима бе нападателят Единсон Кавани, който реализира 10 попадения и стана голмайстор на квалификациите в тази зона, въпреки солидната конкуренция в това отношение.

Източник: GettyImages

ПРОГРАМА НА УРУГВАЙ ЗА МОНДИАЛ 2018 

Уругвай попадна в Група "А" на световното първенство в Русия, заедно с отборите на домакините, Египет и Саудитска Арабия.

"Урусите" са сочени за фаворит не само за първото място, но и за класиране далеч напред, във фазата на директните елиминации.

15 юни, 14:00 часа:
Уругвай - Египет

20 юни, 17:00 часа:
Уругвай - Саудитска Арабия

25 юни, 16:00 часа:
Уругвай - Русия

Източник: GettyImages

ЕКИПИТЕ

Днешният домакински екип на Уругвай се състои от небесносини фланелки, черни гащета и чорапи и се използва от 1910 г. Червено-белият екип за гостуване се използва от 1991 г. С такъв Уругвай участва на Копа Америка през 1935 г., когато печели седмата си титла. По време на първата си международна среща през 1901 г. срещу Аржентина, Уругвай използва екипа на ФК Албион - червено-сини фланелки и сини гащета и чорапи. До 1910 г. в няколко мача между тези два отбора Уругвай играят с бяло-сини фланелки, а Аржентина - със светлосини, точно обратното на днешните. На фланелките, над основното лого, има четири звезди. Две от тях са за двете световни титли от 1930 и 1950 г., а другите две — за титлите от футболния турнир на Олимпийските игри през 1924 и 1928 година.

Източник: GettyImages

РАЗШИРЕН СЪСТАВ НА УРУГВАЙ

Легенда: Ст - В стартовия състав; Из - Сменен; Вл - Влиза като смяна; Г - Отбелязани голове; ЖК - Жълти картони; ЧК - Червени картони

ЗВЕЗДАТА

Футболистът на Барселона - Луис Суарес има 97 мача с националната фланелка и 50 попадения. Заедно с Единсон Кавани двамата са най-големите звезди в състава на Уругвай.

Суарес обаче има доста по-голяма роля в отбора, докато Кавани е типичен таран. Луис организира много от атаките на "урусите" и се връща да помага в защита.

Футболистът на каталунците е вече на 31 години и това може да бъде последното световно първенство за него.

Източник: GettyImages

СМЪРТОНОСНА ЗАХАПКА

Луис Суарес остава завинаги в историята с нещо повече от голмайсторския си нюх. По време на Мондиал 2014 нападателят привлече вниманието на целия свят върху себе си, но не с положителен знак. Това стана факт, след като той...

...ухапа италианския защитник Джорджо Киелини.

Скандалната ситуация обиколи световните медии за минути и дори измести фокуса на вниманието от драмата с отпадането на Италия от първенството. В 79-ата минута в решителния двубой от Група "D", при ситуация в наказателното поле на Скуадра адзура, Суарес и Киелини се сдърпаха. Уругваецът налетя на Киелини и го захапа по рамото. Италианецът не му остана длъжен и посегна с лакът. Двамата паднаха на тревата, а Джорджо и съотборниците му претендираха, че Суарес е използвал зъбите си. Луис не спираше да пипа челюстите си, сякаш за да провери дали всичките му зъби са на мястото си. 

Източник: GettyImages

Това беше втората подобна проява на Суарес, който преди години впи зъби и в Бранислав Иванович, по време на дербито между Ливърпул и Челси. Тогава той бе наказан за 10 мача. След провинението му срещу Киелини обаче едва ли и самият Луис си е представял параметрите на последвалата санкция. Той беше наказан за цели 4 месеца.

"Не изпитвам никакви чувства относно ситуацията със Суарес. Не се радвам за дисквалификацията му. Не тая нито злоба, нито желание за отмъщение. Остават само ядът и разочарованието от мача. Винаги съм смятал, че дисциплинарните наказания трябва да се приемат недвусмислено, но в същото време считам, че забраната на Суарес е прекалена", коментира самият потърпевш Киелини.

Източник: GettyImages

СЕЛЕКЦИОНЕРЪТ

Оскар Табарес е един от най-опитните селекционери на Мондиал 2018. 71-годишният специалист вече 12 години е начело на Уругвай и има големи успехи с "Ла Селесте".

През 2010 г. той класира Уругвай на 4-ото място в света на Мондиала в ЮАР, а година по-късно печели "Копа Америка". Тогава е избран за най-добър треньор на Латинска Америка. На последния си голям турнир през 2016 г., Табарес не успя да изведе Уругвай до добро класиране, като тогава тимът отпадна в груповата фаза на "Копа Америка".

Източник: GettyImages

Табарес има изключително богат опит като треньор и на клубно ниво. Той е водил още отборите на Милан, Каляри, Бока Хуниорс, Пенярол, Велес и много други. В последно време селекционерът на Уругвай променя схемата на игра от 4-4-2 към 4-3-3. Звездите на Уругвай са стабилни в отбраната и при опазването на играчите в средата на терена като най-вече са впечатляващи на контраатака, тъй като големите им лидери играят в нападение.

Източник: GettyImages

ОЧАКВАНИЯТА

Уругвай е сред националните отбори, които сякаш необяснимо защо и с какво точно, определено будят симпатията в почти всички футболни фенове. С открития си стил на игра, с атакуващия си, отворен, предизвикателен футбол, "небесносините" неволно подканват всеки свой съперник да се надиграва с тях.

Източник: GettyImages

Романтична, привлекателна футболна мантра...

Но може би останала някъде в миналото, заедно с голяма част от онзи, "стария" футбол. В който е важно единствено да отбележиш с гол повече от опонента си. За същия този футбол обаче, с тактика от типа "всички заедно - пасове към Суарес и Единсон", по-скоро преобладаващата част от отборите са подготвени.

Особено "великите футболни сили". Които са на Мондиал единствено и само, за да спечелят титлата. И носталгията по отдавна отминали успехи никак не им се нрави. И въобще не им попада в сметките, прекършвайки я безскрупулно. Някъде около четвъртфиналите. Максимум.

Освен ако Табарес не е намерил рецептата за пренасянето на романтиката в настоящето. И пленяването на всички футболни сърца.

Тук и сега!

Източник: GettyImages