В часовете преди срещата Франция – Португалия, която щеше да определи другия финалист, си задавах въпроси, свързани с изявите на двата отбора до този момент. Макар че и двата отбора по различен начин стигнаха до полуфинал, водещото в моите разсъждения беше, дали на това Световно първенство ще има достоен финалист, без значение дали това ще е Франция или Португалия.


Отборът на Франция започна груповата си фаза трудно. С много усилия и напрежение се измъкваха от тежките ситуации, дори бяха пред опасността да се сбогуват рано със Световното първенство. Основателни бяха критиките към тях за вялата им и уморена игра. Но явно всичко в техния треньорски щаб е било програмирано, целенасочено. Франция беше може би единственият обор, който проведе високопланинска подготовка в Алпите и след като премина адаптационен период вече се вижда очаквания ефект. Въпреки  по-голямата средна възраст на играчите в момента, това е отборът, който изглежда по-свеж и способен да играе интензивно.


По съвсем различен начин Португалия стигна дотук. Спокойно и уверено спечели срещите си в груповата фаза. В следващите два мача им беше нужно да изразходят много сили –физически и психологически, да използват различни методи и да постигнат накрая целта си.
 В този малко очакван полуфинал, футболистите на Португалия щяха да излязат  по-изчерпани откъм физически ресурс. Струва ми се, че те трябва да са доволни от представянето си дотук, въпреки че “апетитът идва с яденето”.

По всички останали показатели, съпътстващи футболната игра при двата отбора полуфиналисти има сходство и равновесие. Постройката на терена и изискванията към футболистите са почти идентични в двата отбора. Двете линии на защитата и полузащитата действат в единомислие, което води до сигурност пред вратата и на двата отбора. В играта напред се разчита на гениалността и вдъхновението на футболистите, с които разполагат.

Единият отбор –  Франция, набра скорост в хода на шампионата и вече има самочувствието да се надиграва с всеки противник. Другият отбор – Португалия, впечатлява със способността  да излъже всеки, използвайки всички прийоми. Така че, тези два отбора достигнаха този етап  напълно заслужено.


В този мач в Мюнхен очаквахме да изпитаме емоциите от предишния полуфинал, в който имаше динамика, напрежение и драма. Но станахме свидетели на по-затворена игра, където за моя изненада през първото полувреме Португалия имаше лек превес. Вместо очакваното надлъгване от страна на португалците, което наблюдавахме в последните им две срещи, видяхме, че те настойчиво търсеха надиграването на Франция. Доста емоционалното действие на Карвальо в наказателното поле даде голово предимство на "петлите", което промени игровото им поведение през второто полувреме. Французите отстъпиха 10-15 метра от игралното поле, но без да заиграят в глуха защита, довършиха мача с интелигентност, като се ориентираха към сигурността и предпазливостта. Отборът им успя да лиши футболистите на Португалия от възможности пред своята врата (с изключение на подаръка на Бартез в 78-ата минута), ограничиха агресивните футболисти на Португалия от пространство и  маневреност.
  Въпреки многото опити на Сколари за промени – завърши мача с двама централни нападатели, а накрая с трайно присъствие на Фернандо Мейра в предни позиции, не се получи необходимият ефект за португалците, защото съперниците им не позволиха. Французите реагираха бързо и адекватно (Патрик Виера показа, че може да играе и в линията на защитата), запазиха необходимото спокойствие и хладнокръвие в решителните моменти и дочакаха края на мача, който вече контролираха изцяло.

Основна заслуга за демонстрирания контрол в мача имат футболистите от средата на терена, без да се пренебрегват и защитниците, които играха безупречно. Наредени бяха от дясно на ляво (Рибери, Макелеле, Виера, малко пред тях Зидан и вляво Малуда), в някаква странна конфигурация, променяща се постоянно в зависимост от ситуацията. Съгласуваните движения, единомислието на тези футболисти и отговорните им действия създадоха една непреодолима стена, което улесни собствената им защита. Показаха нагледно как трябва да се блокира един такъв индивидуалист като Роналдо, който действа на изключителна скорост с топка. Отборът на Франция постепенно, но навреме успя с трима футболисти да го затвори, без да се чувства недостиг на футболисти в други зони близки до събитието.


 При отбора на Португалия не се получи тази сплав, въпреки сходството в подреждането на двата отбора на терена. Външните защитници в лицето на Фиго и Роналдо в повечето случаи подцениха тези синхронизирани действия в защитен план и демонстрираха недостатъчна отговорност. Като прибавим и разсеяната  и плаха игра на Деко, мисля че случилото се на терена е съвсем закономерно.


 Друга разлика между двата отбора, която допринесе за успеха на французите е в представянето на  двамата централни нападатели Анри и Паулета. Доказателство за класата на Анри е как от една ситуация той успя да реши мача.


Вече знаем двамата финалисти на Мондиал 2006 – Франция и Италия. Тези два отбора се нареждат идентично на терена. Трудно е да се определи дали фактът, че три отбора от четиримата полуфиналисти избират да играят с един централен нападател и наситена средна линия е случаен или е някаква закономерност и тенденция.