Едва ли има нещо, което фенът на Ювентус няма да преживее този сезон - от радостта на поредната титла до болката от отпадането от Шампионската лига и предстоящото изхвърляне от Серия "А". Но какво по-голямо признание може да има, когато на финалът на световното първенство осем твои играчи спорят за титлата, а още трима бивши твои кавалери са на терена, а треньорът на шампиона е клубна легенда?!
Съдбата отрано посочи Италия за победител, но какво са сухите статистики и знаменията без ентусиазма и гения на Марчело Липи. Белокосият спец от Виареджо изгради колектив, в който няма звезди и консуматори, а само черноработници.
Дори Тоти и Дел Пиеро подчиниха таланта си на общите усилия. Двамата не станаха звездите на Мондиал`06, но има ли това значение, когато казаха сбогом на голямата сцена с най-великото отличие. В същото време светът разбра кой е най-добрият защитник (Канаваро) и вратар (Буфон) в света в момента.
Триумфът за Италия е два пъти по-сладък, защото дойде на немска земя, при това след победа над бундестима на полуфинала. "Адзурите" вече са най-титулуваният европейски отбор, само на крачка зад Бразилия.
Това, което бе предвидено да се случи през 1990-а, стана 16 години по-късно. Не знам на кого от организаторите му хрумна, но идеята да пусне химна на Италия`90 след полуфинала в Дортмунд и след финала в Берлин, бе повече от находчиво.
За съжаление на германците Бекенбауер отново бе на почетната стълбичка в неделя, но този път не приемаше, а раздаваше награди. На фона на обществените очаквания и представянето си през последните 4 години, Германия сътвори едно малко чудо с третото си място.
За месец Юрген Клинсман превърна критиците си във фенове, изстисквайки максимално късмета, домакинския фактор и бедния потенциал на играчите си. Еуфорията от спечеления медал, отпразнуван като титла, обаче едва ли ще живее дълго.
Това го знае и Клинсман, щом не бърза да подновява договора си. Бундестимът, играл нехарактерно офанзивно за традициите си, отново не победи някой от топотборите, а да мислиш, че станеш шампион, като биеш всички с дузпи, е кощунствено. Та в този отбор и в предишния от 2002-а само един може да претендира за място сред шампионите от 1990-а, при това бе резерва - Оливер Кан.
Лидерът Михаел Балак за сетен път показа, че играе на ниво само когато играе отборът му. Клозе показа израстване - бележи не само с глава, както преди 4 години, но е на светлинни години примерно от треньора си Клинсман преди 15-ина година. Подолски и Швайнщайгер са обещание за бъдещето, но нямат лидерските качества на Румениге и Ефенберг, например. Та този бундестим стигна тавана си, който трудно ще бъде повторен в близките години с тези играчи.
За разлика от миналия век сега мондиалът не изненадва с нови схеми, а само избистри тенденциите във футбола. Триумфът на Италия и показните изпълнения на Франция и Португалия потвърдиха, че всичко започва от солидната защита, а средната зона е все по-наситена.
Тези три отбора използваха една и съща схема - 4-5-1, като дори Тони, Анри и Паулета се прибираха в собственото наказателно поле да помагат или пък изнасяха топката. Не е случаен и фактът, че Тиери е направил най-много нарушения на мондиала - той е първата стена при противниковите атаки. Чисти крила отдавна няма, а медиите вече използват думата "куотърбек", заимствана от американския футбол, за да определят най-точно играта на такива като Пирло и Виейра.
Естествено, янките нямат никакъв футболен принос в това. А катеначото отдавна е забравено, след като Липи имаше смелостта да пусне 4-ма нападатели при 0:0 срещу Германия.
Както и се очакваше, головете падат все по-трудно, макар и да стават по-красиви. Резултатността надмина само тази на Италия`90, а повечето попадения (сигурно над 3/4) дойдоха след статични положения - свободни удари, корнери, дузпи.
Колкото и на швейцарското адвокатче да му се искат голове, няма как да стане, след като правилата превърнаха играта почти в балет.
Руската олигофрениада, разиграна от Валентин Иванов на Португалия - Холандия (1:0), го вкара в историята по няколко показатели. Начело с най-безумния - да вдигнеш 16 картона при 25 нарушения.
Съдийските гафове не бяха един и два. Комедията от грешки, сътворена от Греъм Пол, показа не само, че и реферите и са хора, но и че нивото на Стария континент е спаднало драстично след оттеглянето на Колина, Хайнеман и Ван дер Енде. Соченият за №1 сега Маркус Мерк обърка всичко възможно на Гана - САЩ (2:1), а за Лубош Микел може да питате какво мисли сръбския селекционер на Гана Ратомир Дуйкович. В този смисъл триумфът на латиноамериканци като Елисондо, Арчундия и Ларионда е по-скоро белег за кризата на тази професия на Стария континент.
Мондиал 2006 демонстрира не само липсата на рефери, но и не роди нито една нова звезда. Нещо повече, светът плака на прощаване заедно със Зидан, Виейра, Фиго, Недвед, Роберто Карлуш, Кафу, Ларсон - появили се за последно с националните фланелки и дарили ни с незабравими мигове неведнъж. За пореден път звездите се подчиниха на колектива в името на общата цел, а други (Роналдиньо, Лампард, Ибрахимович) просто си бяха взели лятната отпуска по-рано.
Трудно е да откриеш нови таланти, след като телевизиите те заливат с футбол отвсякъде и по всяко време, но си струват да се отбележат поне пет имена - Франк Рибери, Фабио Гросо, Давид Одонкор, Гиан Асамоа и Мохамед Кадер.
Дори при тази оскъдица на блясък, не е особено трудно да създадем образа на идеалния играч на Мондиал`06. Рефлексът на Чех, рутината на Буфон, играта с глава на Матераци, неизчерпаемата енергия на Трабелси, борбеността на Гатузо, финеса на Зидан, организаторските качества на Канаваро, погледът на Пирло, десният крак на Швайнщайгер, левият крак на Робен - какво повече бихте искали да видите, ненаситници?!
В първия европейски финал на световно първенство от 1982 г. нямаше толкова красота, но поне драма не липсваше.
Без значение кой триумфира при лотарията на дузпите, турнирът отбеляза хегемонията на латинската школа.
Въпреки неизменните симулации и хитруванията на дребно, три от четирите полуфиналиста бяха от типични представители на този футбол. Поне за четири години останалите ще се равняват по тях.
M6
на 13.07.2006 в 07:57:02 #14Браво за статията, много точно казано.
BlackSea
на 12.07.2006 в 20:48:59 #13Ммммм, много хубава статия, чак се изкефих!
Delfinche
на 12.07.2006 в 16:03:49 #12Шампионатът на Юве-и аз не бих го казал по-добре .Кеф,кеф,голям кеф.
bianconer
на 11.07.2006 в 22:36:29 #11форца Юве,форца Италия.това е пи4ове.това е истината
snitch
на 11.07.2006 в 22:19:35 #10"Едва ли има нещо, което фенът на Ювентус няма да преживее този сезон - от радостта на поредната титла до болката от отпадането от Шампионската лига и предстоящото изхвърляне от Серия "А". Но какво по-голямо признание може да има, когато на финалът на световното първенство осем твои играчи спорят за титлата, а още трима бивши твои кавалери са на терена, а треньорът на шампиона е клубна легенда?!" О-о-о боже господи .., сьщите тези Ювентус , коити без да купят мач немогат да победят
И още едни интересен факт - ЮВе е клуба сьс най много световни шампиони - 22 ... die haters,die
чорбаджия
на 11.07.2006 в 16:14:34 #9"лотарията на дузпите" Журналиститя явно обичат да повтарят едни и същи фрази без да се замислят върху смисъла им. Дузпите никога не са били лотария. Те показват кой е достатъчно добре подготвен психически и технически. Точно заради това някой отбори винаги губят на дузпи.
Mitag
на 11.07.2006 в 15:07:09 #8Що не кажат нещо за дуспата на Италия срещу Австралия
Taarmo
на 11.07.2006 в 14:57:41 #7Съгласен съм с Кучу, какво искате от Иванов? Аз сцтях да дам поне 6 червени картона. Вината е на отборите.
Vlad
на 11.07.2006 в 14:43:37 #6Неделчев, спри с глупостите, че като те подпукат от ФИФА за расизъм, ще гледаш Интернет през крив макарон в някой сибирски лагер.
kamik
на 11.07.2006 в 10:11:55 #5Абе захари , спри алкохола , руският съдия даде даже малко картони. а ти си си срал в джоба.
Ted
на 11.07.2006 в 09:39:24 #4Та този бундестим стигна тавана си, който трудно ще бъде повторен в близките години с тези играчи. бе пи4, ти сигурно рабира6 пове4е от футбол, все пак си журналист, но как може6 да каже6 за отбор с 4ма, 5ма игра4и на по 20-25 години, 4е е стигнал тавана си. не казвам , 4е 6вайни подолски, лам, мертесакър, хут, фридрих, одонкор 6те станат някога световни звезди, макар 4аст от тях ве4е са, но са прекалено млади, има накъде да се развивати покрай тях и отбора ... балак е на 29 години, т.е. достатъ4но дълго време може да играе о6те, поне до европейското. отказва се оли кан, който така или ина4е е резерва и евентуално новотни, който е 4тата опция за централен за6титиник ... т.е. пак е последна дупка на кавала. относно победите над големите, не бих казал, 4е те се представиха на ниво. аржентина бе най-добрият отбор до момента, когато немците ги събориха, италия им трябва6е 120 мин, за да победят немците, а португалците не можаха да си каат името, както и 6ведите, които няколко дни по-рано по4ти обърнаха англия ... т.е. и сре6ту сериозни отбори играха пак се представиха на ниво ...
brando
на 11.07.2006 в 09:06:21 #3Миланиста
на 11.07.2006 в 07:50:06 #2леле, Лам за мене вече е звезда ...
Cuchu
на 11.07.2006 в 07:43:52 #1Така, господин Неделчев, до сега не бях чел такова възмутително нещо: руска олигофрениада? Тъй като в момента темата за расизма е много актуална, нека попитам, въз основа на какво един "журналист" си позволява такава волност? Аз съм си българин, но не мога да приема подобни простотии. Да, съдийската бригада беше от Русия, да вдигнаха се много картони. Ако имате нещо против Иванов, напишете си го така, ако смятате, че картоните са били много обяснете си мнението. Аз лично мисля, че картоните бяха малко и за двата отбора. И че коментара на Блатер след мача за съдийството беше абсурден, защото ако има някй виновен, Блатер също е отговорен. Разберете, че ако се занимавате с писане на новини в медиите, такива неща са недопустими. Добре, че Топрспорт не е нещо твърде известно, защото би могло да се вдигне голям шум. Аз лично бих настоявал да ви освободят от поста, поради некомпетентност. Между другото, със същия успех в някой английски вестник може да се появи статия за българската олигофрениада по време на Мексико 86 и по-точно за божията ръка на Марадона, която само българин не видя.