Завързан, техничен и с малко голове. Такъв трябва да бъде утрешният финал на Мондиал 2006 между Италия и Франция, ако бъде спазена традицията от досегашните мачове помежду им. В 4 двубоя на световни финали от 1938 до 1998 г. съперниците два пъти се срещаха в Париж на 1/4-финали, веднъж в Мексико на 1/8-финал и веднъж в Мар дел Плата, Аржентина в двубой от групата.

Само веднъж в Париж на 12 юни 1938 г. някой от тях успя да вкара повече от два гола, а Италия спечели с 3:1, благодарение на две попадения през второто полувреме на Силвио Пиола. Този мач, игран пред 58 485 зрители, се помни не само с попаденията на италианеца, но и с антифашистката атмосфера на стадион "Ив ду Маноар".

Хиляди италиански антифашисти, емигрирали в Париж, но появили се на трибуните, за да изразят подкрепата си към отбора и протеста си срещу режима на Мусолини, останаха втрещени, когато Виторио Поцо извади италианските футболисти в изцяло черен екип. Капитанът на Италия Джузепе Меаца получи трофея с фашистки поздрав, а Поцо и до ден-днешен остава единственият треньор, който спечели титлата два пъти.

40 години по-късно двете страни се изправиха отново един срещу друг във втория ден от световните финали в Аржентина в Мар дел Плата. Италианците спечелиха още веднъж, но трябваше да правят обрат за успеха си с 2:1, след като Бернар Лакомб бе извел "петлите" напред още в 37-ата секунда.

Отборът на Франция, селектиран от Мишел Идалго и воден от гениалния Мишел Платини, през 1978 г. проправи пътя за успехите през следващото десетилетие. Отборът стана трети на световните финали през 1982 и 1986 г., а между тях спечели европейската титла.
Италия на свой ред имаше опитен състав при сблъсъка в Аржентина. Паоло Роси изравни, а резервата Ренато Дзакарели донесе обрата през второто полувреме.

Третата среща на световни финали между Франция и Италия през 1986 г. на 1/8-финалите в Мексико донесе първия успех на "петлите". Платини и Стопира вкараха головете за 2:0, а вдъхновяващата форма на Мишел бе в основата на успеха в конкретния мач и в легитимацията на страната като европейска сила. Талисманът на галите създаваше головите положения със същата лекота, с която нападателите пред него ги вкарваха.

Трябваше обаче да минат 12 години, за да може Франция да получи възможност да изравни баланса срещу съседите на световни първенства. На 1/4-финала в Париж по пътя на "петлите" към първата им световна титла двата тима не успяха да си вкарат гол за 120 минути, но Франция надделя с 4:3 при дузпите.

Петима от френския състав, които взеха участие при победата с дузпи преди 8 години, и сега имат шанс да участват на финала в Берлин - Фабиен Бартез, Лилиан Тюрам, Давид Трезеге, Тиери Анри и Зинедин Зидан. Участие при разочарованието в Париж взеха само двама от сегашния състав на Италия - Фабио Канаваро и Алесандро дел Пиеро. Зидан, Трезеге и Анри вкараха дузпите си в онзи ден.

Италия не е побеждавала Франция в 6 мача, откакто успя да спечели през 1978 г. в Аржентина. В Париж обаче помнят много по-тъжна статистика. Отборът имаше нужда от 60 години и 19 мача, преди да триумфира над Италия.

Само две години по-късно съдбата отново изправи един срещу друг двата отбора на финала на европейското първенство в Ротердам. Италия изнесе прекрасен спектакъл, но плати цената на безкрайните си пропуски и позволи на тима на Жаке да се добере до една от най-драматичните победи в историята.

Делвекио изведе "адзурите" напред в 55-ата минута, но момчетата на Дино Дзоф не успяха да решат мача в своя полза и в добавеното време резервата Силван Вилтор изравни. В 103-ата минута Давид Трезеге вкара "златен гол" и за втори и последен път реши титлата с това спорно правило, след като 4 години по-рано Оливер Бирхоф вкара "златен гол" и за Германия на финала срещу Чехия.