Алесандро дел Пиеро вкара гола, който окончателно прекърши мечтите на Германия за световна титла. В самия край на продължението Джилардино гардира топката и я подаде към Алекс, който, след като слаломира през немската защита, копна топката в далечния ъгъл на Йенс Леман - 2:0 за Италия. Това бе 27-ият гол за "скуадра адзура" на 31-годишния нападател, който може да мечтае да подобри рекорда на легендарния Луиджи Рива от 35 попадения.

Безспорен талант, Дел Пиеро има десетки изиграни решаващи мачове за Юве, но все нещо му пречи да бъде същата важна фигура и за "скуадрата". Последното, за което всеки футболен фен се сеща за Дел Пиеро, са двата му уникални пропуска сам срещу Бартез на финала на европейското първенство през 2000 г. при резултат 1:0 за Италия. Другото е ясно - Вилтор изравни в последната секунда, а "сребърният гол" на Трезеге донесе трофея на "петлите".


След полуфинала в Дортмунд Дел Пиеро бе любезен да отговори на въпросите на пратениците на "Топспорт".


Алекс, голът ви срещу Германия, не е ли някакъв реверанс на съдбата?
- Странно нещо е съдбата. Не може да се каже, че сега съм получил някаква компенсация. Щастлив съм от този гол, както и от всеки, който съм отбелязал за Италия. Има и по важни неща от головете - победите. Днешният успех срещу Германия ме прави двойно по-щастлив.


- Продължително време загрявахте и изобщо не поглеждахте към събитията на терена?
- Трябваше да съм концентриран, тъй като срещата вървеше към своя край, а ние не бяхме отбелязали гол. Отборът бе подготвен и за евентуални дузпи, но, както знаете, те са една лотария. Не си спомням кога Германия за последен път е губила след дузпи.


- Как усетихте атмосферата в ада на стадиона на Борусия (Д), след като поне 95 процента от публиката фанатично подкрепяше бундестима?
- Ако кажа, че бе лесно, ще излъжа. Публиката даваше криле на съперника ни, който направи всичко възможно, за да спечели мача. Според мен Италия бе по-добрият отбор и заслужено стигна до финала.


- С Юве на този стадион също сте печелили?
- Да, така е. Бихме два пъти Борусия, като единия път бе във финал за купата на УЕФА. Интересно е, че и в двата случая треньор ни бе Марчело Липи.


- Нима германците вече са ви клиенти, след като ги победихте и на 1 март в контрола с 4:1?
- Двата мача не подлежат на никакво сравнение. Във Флоренция надиграхме един отбор на Германия, който все още нямаше облик. Сегашният мач бе изключително оспорван и бе необходимо да дадем най-доброто от себе си, за да спечелим.


- Какви са предпочитанията ви за финала - Франция или Португалия (другият полуфинал още не се бе изиграл)?
- Който и да бъде, няма да е лесно. Сега отивам да си почивам в хотела.


- След 12 години Италия отново е на финал. Вашата прогноза?
- Извървяхме дълъг път, но сега предстои да направим последната и най-важна крачка. Преди мача с Германия селекционерът Липи ни каза, че от нас зависи накъде ще тръгнем - към Щутгарт или към Берлин. Желанието ми, разбира се, е да вдигна купата на Олимпийския стадион. Изобщо не се притеснявам дали ще вляза в игра и дали ще вкарам пак гол. Искам да завърша кариерата си като част от отбора световен шампион.


- В САЩ`94 Италия загуби от Бразилия след дузпи. Сега очаквате ли подобен кошмар?
- Никoй не може да предвиди това. Ние сме готови и за изпълнение на дузпи. В крайна сметка, не е важно как си станал шампион, а дали си вдигнал мечтаната купа.


- Помните ли гостуването си в София с Ювентус за купата на УЕФА срещу българския ЦСКА?
- Сещам се, че в София имахме проблеми. Българският отбор беше много напорист. Загубихме с 2:3. После този резултат го анулираха заради нередовен играч и УЕФА ни присъди служебно 3:0. В Торино Раванели вкара много голове. Тогава бях много млад и правех първите си стъпки във футбола. Отборът ни също бе в процес на изграждане около Виали.