Перничани англичани е отколешен девиз в град Перник. Лепва идеално на местните фенове, които не спират да поддържат любимия си отбор при всякакви ситуации. Те са приятно изключение от повечето български градове, където по-малко обичат своя тим и повече се делят на цесекари или левскари. Още в първото си гостуване в Ловеч, след като се завърнаха след 15 годишно отсъствие в "А" група, коли с пернишки номера и с гордо развети жълто-черни знамена атакуваха местния стадион и въпреки загубата с 0:2 надвикаха местните фенове.

До 14-ия кръг, когато бе домакинският двубой с Левски (0:2), пернишкият тим играеше срещите си, които се водеха у дома, в Кюстендил, защото стадионът в Перник бе без лиценз. Това направи още по "хеви метъл" (б.а.-твърд метал от английски) отбора и публиката. Дори като гости, футболисти и фенове се чувстваха удобно. Тимът успя да спечели важен мач като гост на Вихрен (1:0). Преди това направи реми в София на Славия (1:1). Апетитът дойде с яденето и тимът успя да открадне точка за 1:1 в Бургас на амбициозния Черноморец, воден още от Димитър Димитров - Херо. Дори поражението в последния есенен кръг от Черно море във Варна (0:4) изглеждаше съкрушително, но всъщност перничани загубиха след индивидуални грешки, без да бяха показали като колектив лоша игра. Така нещастно започна и пролетният полусезон.

Дълго време на мача в "Надежда" срещу амбицирания за третото място Локомотив, тимът на гостите се държеше. После пак дойдоха същите досадни персонални грешки при центрирания от корнер и "железничарите" биха с 5:1. Резултат, който определено не отговаряше на показаното от двата отбора. Но загубите са си загуби. След като дойде и домакинското фиаско от Беласица (0:3) в Перник, наставникът Димитър Алексиев подаде оставка. На негово място ръководството на перничани реши да сложи дебютантът като старши треньор и дългогодишен помощник в Локо (Сф) Антон Велков.

Тони за пореден път показа, че е мъжко момче и директно отиде на разговор с публиката на "жълто-черните". Те го увериха, че дори и отборът да не запази мястото си в групата, ако показва характер, ще са твърдо зад него. Това бе достатъчно на младия и амбициозен наставник да направи мини революция в тима. Още в дебютния си мач в Сливен Тони успя да вземе важна психологическа победа с 1:0 след ранен красив гол в 4-ата минута на Христо Господинов, отбелязан след красив шут отдалеч.

След това перничани започнаха методично да показват своя характер. Дори при загубата в Пловдив от Локо (0:1) в края на мача след гол на Делибашич в 82-ата минута, отборът на Тони Велков бе решен, че ще направи всичко да остане в групата. Тимът не участваше в
никакви схеми и се бореше сам за оцеляването си.

Важните стъпки към спасяването бяха драматичните двубои в Перник с Вихрен (3:2) и в Пловдив срещу Ботев (2:1). Това бяха битки срещу директни съперници за оставане в елита. Върхът на смелостта Миньор показа на "Герена". Срещу Левски в предпоследния кръг на шампионата, отборът нямаше изобщо за какво да играе, защото вече се бе спасил. Мнозина очакваха, че перничани само си говорят. Но на терена се видя друго. Не само, че играха като равен с равен, а и Левски едва изравни в края на мача.
Тимът разполагаше с добри халфове, които умееха да разиграват стабилно топката в средата на терена. Това бяха Валмир, Христо Господинов и юношата на Славия Николай Дюлгеров, който заради добрите си изяви, отново бе повикан в "белия" тим.

Тимът на Миньор никога не е имал претенции за високо класиране. Като се изключат двете четвърти места през 1955 и 1961 година, както и загубеният финал с 0:1 за Купата на Съветската армия срещу победителя Спартак (Пд) през 1958 година, перничани не могат да се похвалят с кой знае какви успехи. Капиталът на тима определено е "желязната" публика, която не изоставя любимците си и в най-критичните моменти. Не случайно девизът е перничани англичани...

АПОГЕЯТ
Няколко мача може да бъдат включени в тази графа. Можем да включим решителните победи за оставане в "А" група срещу Вихрен у дома и Ботев като гост. Но може би хиксът срещу Левски като гост бе мачът, който бе като реализирана мечта за пернишкия тим и многобройните фенове. След гол на Костадин Хазуров, отборът имаше шанс дори да увеличи резултата и едва в 74-ата минута Владо Гаджев донесе измъчено шампионско реми на "сините". Миньор успя да се спаси от изпадане най-вече заради показания мъжки характер във всички срещи, благодарение на треньора Тони Велков, както и на вярната публика.

ПАДЕНИЕТО
Падението на отбора категорично бе домакинската загуба в Перник от Беласица с 0:3. Определено това бе тежък удар върху перничани, които въпреки тази и предишни загуби, продължиха да вярват, че ще се спасят. Друг мач, който може да бъде посочен за неуспешен, бе загубата във Варна от Спартак с 0:1, защото това бе несполука срещу тим, който също се бореше да не изпадне от елита. От мачовете през есента, изиграни в Кюстендил, Миньор загуби наивно от играещия тогава добре Сливен с 0:2. В общи линии, както казахме, дори и при загубите си перничани не изглеждаха тотално безпомощни.

ОТЛИЧНИКЪТ - КОСТАДИН ХАЗУРОВ
Определено Костадин Хазуров успя да намери себе си след митарства по различни отбори и след контузии. В Миньор Хазуров успя в доста мачове да покаже, че отлично пасва на схемата на отбора. Определено ще се запомни попадението му на "Герена" срещу Левски. Като негови асистенти за отличник на сезона могат да бъдат посочени халфовете Валмир и Христо Господинов, които правеха играта на перничани в много от мачовете.

РАЗОЧАРОВАНИЕТО - ПЕТЕР ЛЕРАНТ
По принцип винаги от унгарските футболисти се очаква повече. Най-вече заради отколешното създадено име на унгарския футбол и още повече, че сега футболът в тази страна се възражда отново. Но явно Лерант не можа да пасне в схемата на игра и се самоизолираше често по време на мач. Жалко за футболиста, който не успя да допринесе за самоотвержените игри на перничани при стъпките им, които запазиха мястото им в елита.