"Той ни научи на много неща, но най-вече как да се бием. Не просто да поддържаме боя, а да нанасяме единствено и само удари, които печелят срещи. Той е един от хората, на които дължим постиженията си в спорта. Винаги ще сме му благодарни".

Това са думи на близнаците Росен и Румен Димитрови - две от легендарните за България фигури в бойните спортове. Европейски и световни шампиони в бойно самбо, достигали до първите позиции на джудо, самбо, ръкопашен бой и ММА, които винаги са се ползвали с добро име в българския спорт и са спомогнали за реализирането на редица български състезатели във всички възможни бойни спортове.

Казаното от тях се отнася за Петър Стоичков.

Снимка 411773

Тяхната признателност към личностите, допринесли за изграждането им като шампиони, е пословична. И един от тези специалисти, чието име те винаги споменават в своите интервюта, е именно Петър Стоичков. Под негово ръководство уменията на Близнаците в стойка се подобряват многократно, а както и самият той сподели пред медията ни - "способностите им бяха надградени, усъвършенствани, но и насочени по такъв начин, че да им бъдат максимално полезни най-вече в сферата на смесените бойни изкуства".

Какво е да допринесеш за шлифоването на два от най-безценните ни скъпоценни камъка в контактните спортове, как се провеждат тренировки в условия, различаващи се значително от съвременните, при липса на достатъчно информация за тренировъчния процес и за новото, към онзи момент явление, наречено ММА и въобще какво е усещането да видиш как двама безупречни спортисти израстват пред очите ти, научихме от първо лице. От самия Петър Стоичков.

Снимка 367762

Източник: LAP.bg

Предлагаме на вниманието ви основните акценти от разговора ни с него, специално за ТОПСПОРТ:

ММА: НОВОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД НЕПОБЕДИМИТЕ БЛИЗНАЦИ

На основата, която те имаха, трябваше да изградят такъв стил, с който да печелят срещите си в октагона. Тогава ММА нямаше. Нямаше такъв спорт. Общо-взето се участваше на свободни боеве. Започнахме от самото начало. Познавах техните възможности като състезатели по джудо и самбо и трябваше да настроя играта им към боен стил, приложим в ММА. Има си подробности. Дистанцията е различна, обхватът на ударите е различен. Заради това е налична борба за ММА, бокс за ММА и т.н.
Нямаше едно време примери. Нямаше откъде да гледат хората и да взаимстват. Сега всичко е развито и е лесно. Тогава всичко ни беше единствено в съзнанието. И беше много по-трудно. Но те двамата ме улесняваха адски много. Защото трябваше само да им се каже какво трябва да направят. И те го правеха. Веднъж им казваш, показваш и това е.

Снимка 411860

НЕИЗЧЕРПАЕМА ЕНЕРГИЯ И ЖЕЛАНИЕ

Те бяха много мотивирани. Изключително разумни и със силен характер. При тях нямаше "стига". Дори аз се налагаше да ги спирам понякога и да им казвам, че са направили достатъчно. Мотивацията им беше невероятна. Двуразови, убийствени тренировки. Постоянно. Казвах им, че за да водят подобни битки, трябва да се научат да изтърпяват нещата, които те ще причиняват. Да ги разбират. Да знаят какво поражение носи това.

НЕ КОНФРОНТАЦИЯ, А ВЗАИМОДОПЪЛВАНЕ МЕЖДУ РОСЕН И РУМЕН: РАЗКОВНИЧЕТО НА УСПЕХА

Румен беше винаги по-пухкав. Те са много различни. Противно на приетите схващания, Росен е по-агресивният от двамата. Румен се биеше на горната категория. С хора, които сваляха от 95 кг. Често се случваше на стълбичката на награждаването, Румен да е на едно ниво с останалите. Въпреки, че останалите бяха на второ и трето място и се намираха по-ниско. Между тях винаги е имало взаимодопълване. Не конфронтация. Винаги единият водеше другия. Там се крие разковничето. Никой не може да ти бъде така полезен, както брат ти. Още повече когато става дума за твоя близнак. Добре е, че Росен оценява приноса на Румен. Никога не съм ги делил. Няма повече титли, повече мачове...

Снимка 310866

НЕПРИМИРИМИ ХАРАКТЕРИ, СКРОМНИ И БЕЗУПРЕЧНИ ШАМПИОНИ

Никога не съм ги делил. Бях на тренировката на Румен, когато се контузи. След това той игра с Рони Александър на един крак. Буквално. Те са такива. Обичат предизвикателствата. Излизат и се бият. За да не се каже, че са избягали. Че са се скрили. Страхотни характери. Излизаха и се биеха - бойно самбо, джудо - няма значение. След шест мача джудо, Румен излизаше на следващия ден и се биеше. Нямаше пречки пред тях. Тези дълги години на двуразови тренировки си оказаха благоприятното влияние при тях. Така те останаха винаги в добра форма. А също така и здраво стъпили на земята. Никога не са се възгордявали, въпреки че имаха основания за това. В какви ли не категории са се били. В какви ли не стилове. Няма други такива момчета като тях. Мъже на място.

Снимка 411856

В ИМЕТО НА ОБЩАТА ЦЕЛ

Никога не сме подхождали към нито един мач така, сякаш, че ни е в кърпа вързан. Тактическа подготовка, физическа подготовка. А и всички треньори и състезатели сме приятелски кръг. При нас не е имало завист, надпревара - кой ще е основен, кой няма. Отиваме, тренираме, готвим се и това е положението. И опцията е само една. Победа. Никога не сме разсъждавали в различна насока.

ТЕМПО, ТЕМПО, ТЕМПО!

И Росен, и Румен имат изключително висок праг на издръжливост. Висок пулс през цялото време. Темпото, което налагат, е немислимо за съперниците им. Това се постигаше с безкрайно много тичане. Темпо, темпо, темпо. Преди мача, за да може след това да ти е по-лесно. Стълбичките на Локо, обиколки, кондиция. Както го правят и до днес.

Ангел Върбанов пред ТОПСПОРТ: Трудолюбието и силният характер направиха Росен и Румен големи шампиони

Ангел Върбанов пред ТОПСПОРТ: Трудолюбието и силният характер направиха Росен и Румен големи шампиони

"С дявола ортак ще стана, но ще им помогна винаги"

НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА

Казвах им какво да направят, а останалите завъртаха глави. Непосилно беше за някои момчета. Но не и за Росен и Румен. И късмет имаха, че контузиите се отложиха напред във времето, но това бе и защото се готвехме както трябва. Противниците им не са били слаби. Така изглеждаше. Защото просто и двамата бяха зверски подготвени. Три месеца преди среща се изливаха тонове пот.

ИЗДРЪЖЛИВОСТ ПО ШАМПИОНСКИ

Вътрешната кука е ясно, че му е коронният номер. Иначе той прави удари няма. И двете му крошета са уникални. Той играеше чист бокс с боксьори. След първите 1-2 минути те окапваха. Той се придвижваше непрекъснато срещу тях. Така ги принуждаваше много да се мърдат, а съответно и уморяват. Много сериозен праг на ударите, които понасят имат и двамата. Нокаутите, които трябваше да поемат на тренировка в началото, им помогнаха много след това. Никога не съм ги пестил. Удари в черния дроб, удари в главата, удари в краката. Лоу киковете са нещо, с което състезателите от различните спортове не са свикнали. Ударите в черния дроб също. Пробвайте да вкарате ляв ъперкът на Росен. Няма как да стане. Защото това вече се е превърнало в инстинкт. Защото знаят каква е болката и колко силно може да повлияе върху остатъка от двубоя. Бяха свикнали с болката и това вече не ги притесняваше.

Снимка 411861

КЪМ МЛАДИТЕ БОЙЦИ:

Младите спортисти у нас, а и не само, винаги търсят пример за подражание. Аз казвам така - нека ако подражават на някого, това да са Росен и Румен. С тяхната непримиримост, с тяхната издръжливост, с техния силен характер!