Ангел Върбанов е заслужил всички суперлативи по свой адрес, изказани от специалисти в джудо и самбо у нас и в чужбина. Многократно. Един от радетелите на самбото в страната, под чиято опека са се изградили редица европейски и световни шампиони. Сред всички тях изпъкват имената на близнаците Росен и Румен Димитрови.
За първи път прекрачили прага на залата по самбо през далечната 1995 година, Близнаците се влюбват истински и от сърце в този боен спорт. Имат обаче много трески за дялкане, за да се превърнат в непобедимите шампиони, които до ден-днешен са. С тази задача се заема именно Ангел Върбанов. Благ, на пръв поглед, но изключително взискателен специалист, той стартира с Росен и Румен от самото начало. От нулата. И до днес помни всеки миг от техните тренировки и безкрайните усилия, които те са вложили в спорта.
Дори и сега, броени дни преди края на кариерата на Росен Димитров да бъде оповестен официално пред феновете, трикратният световен шампион по бойно самбо и треньор на националния отбор отново провежда част от подготовката си на любимия стадион. Под диктовката на първия си треньор. И без значение от спечелените безброй отличия, боецът слуша и внимателно изпълнява напътствията на един от хората, на които дължи професионалното си израстване и усъвършенстване.
Източник: LAP.bg
Предлагаме на вниманието ви основните акценти от разговора ни с първия треньор на Росен Димитров - Ангел Върбанов:
НАЧАЛОТО
Те бяха много упорити. На база на трудолюбието им се случиха нещата. От тренировки в училище, от училище пак на тренировки, след това вкъщи и на следващия ден отново. При тях никога нямаше връщане назад. Само напред. Не знаеха какво е отстъпление.
КЛЮЧЪТ КЪМ УСПЕХА
Всичко при тях е било постигнато с много труд. При тях такова нещо като закъснение за тренировка не е имало. Никога. Може аз да съм закъснявал, но те никога. Случвало се е да ме чакт вече готови дори. Не отказваха схватка на никого. Без значение колко е тежък съперникът - излизат и го започват. Много трудолюбиви. Толкова години след тях, като гледам сега - няма такива. Това им беше в кръвта. Опитвал съм се винаги да им предам това, че за мен първото място е единствената опция. Няма алтернатива. И те разбираха много добре какво им казвам. Има едно място - първо и всички останали.
Източник: LAP.bg
КОРОННАТА ХВАТКА
Вътрешната кука му беше коронното изпълнение. Най-добрата хватка. Най-ефикасната. И до днес няма кой да му се противопостави на нея. Те се бореха и на джудо, и на самбо. Нямаше това-онова при тях. При мен физическата подготовка беше на много високо ниво. Ходил съм по Русия и съм наясно с много неща, които съм им предал на тях. Каквото съм знаел, съм им го казал и показал. Човек се учи цял живот. Те ме копират сега. Само като видиш как започват загрявката и си наясно при кого са тренирали. При тях може да се каже веднага, че съм им показал някои неща. Някои тънкости.
Източник: LAP.bg
ДОВЕРИЕ БЕЗ ГРАНИЦИ
И до днес продължават да ми гласуват доверие преди своите срещи. Аз съм му казал, че няма да се откаже. Няма да спре. Сигурен съм. Това е неговата краста. Той ще се пробва отново след известно време. Ще видите. Той е "увереден" от спорта". Така казвам аз в подобни случаи. Трудът винаги се възнаграждава.
ГОЛЕМИ СПОРТИСТИ, НО И ГОЛЕМИ ЛИЧНОСТИ
За мен бойното самбо е най-тежкият спорт. На ММА можеш да избягаш. На бойното самбо все едно си вързан. Бягане няма. Трябва да можеш да носиш на бой. Джудото и самбото са в основата на всичко, което в момента са те сега. Като характер са големи хора. Аз знам, че никога не биха ме предали. Никога. Знам, че сега ако им звънна, вършат каквото трябва. Няма да ме оставят. Но и те знаят, че от моя страна е така. Казват и отивам да помагам. Това е положението. С дявола ортак ще стана, но ще им помогна винаги.
Източник: topsport.bg
ПОЖЕЛАНИЕТО НА ТРЕНЬОРА
Няма най-важна победа. Всички са важни. Никога не съм делил срещите. Трябва да се стигне до победата, това е.
Пожелавам му много щастие на него и цялото му семейство. Само щастие и здраве да има. Друго всичко ще си дойде на мястото.
