Петкратният световен шампион по бойно самбо - Марко Косев беше специален гост в студиото на ТОПСПОРТ.
Феноменът, признат в цял свят, коментира очакванията си за шампионата на планетата по самбо и бойно самбо, който ще се проведе през ноември в София.
Косев сподели любопитни подробности около стила си на игра, върна се назад към спомените си за първата спечелена световна титла, каза какво означава за него фактът, че прати дългогодишния рекорд на Фьодор Емеляненко в историята и разкри в какво се състои разликата между истинските професионалисти и шампиони и техните не особено успешни подражатели.
Марко, какви са очакванията ти за предстоящото Световно първенство по самбо и бойно самбо, което ще се проведе в София?
- Това, че първенството ще се състои пред собствена публика има своите плюсове, но и минуси. Може да се каже, че напрежението ще е малко по-голямо, тъй като се стараеш да задоволиш очакванията на хората. Трябва да си с железна психика. Аз вече имам достатъчно сериозен опит и съм преодолял всички съображения, съпътстващи срещите ми.
Пътят от родното Севлиево до световния връх не е никак кратък. Какво включваше той лично за теб?
- Да, не е кратък този път. Започнах да се занимавам със спорт през 1994-а година, като стартирах с футбол, а едва след това се преориентирах към самбо и джудо. През 2007-а година тръгнах по пътя на бойното самбо, медалите започнаха да се редуват един след друг и реших, че именно това е моят спорт.
Доста са лишенията, преживяванията. За да бъда на върха се лишавам наистина от страшно много неща. Хората на моите години се занимават с доста различни неща, докато аз съм изцяло отдаден на спорта. Това, в известна степен, ми пречи в личен план, но всеки си избира какъв да бъде. Аз съм спортист.
Източник: topsport.bg
Какво имаш предвид? Чувстваш ли се предаден, по някакъв начин, от близки до теб хора?
- Обкръжението около мен е различно с всеки следващ значителен период от време. Ситото постоянно сее и съм заобиколен предимно от най-доверените си близки. На двете ръце не могат да бъдат изброени.
Ако можеш да благодариш на някого за това, което си в момента, кой би бил той?
- Бих благодарил на първо място на Вълчин Гаров. На д-р Вълчин Гаров. Той е бил постоянно до мен както в състезателния, така и в личния живот. Помагал ми е доста. Мога да кажа, че той е моят гуру. Първият ми треньор беше Досьо Досев, в Севлиево. Той ме е изградил като характер и състезател. Росен Димитров също, който ми е треньор в националния отбор. Стоян Саладинов, който ни събра като отбор 2007-а година, а в момента работя с треньор, в когото намирам голям подкрепа - Ангел Върбанов. Много съм му благодарен, че отделя от собственото си време, за да се занимава с мен.
Отношението се предава и от треньора. Точно заради това треньорът Ангел Върбанов ме тренира в залата, но от него мога да науча много и за живота извън залата.
Първата ти титла... Помниш ли ясно всичко, което се случи тогава и начинът, по който я постигна?
- Първата ми титла? Да, помня ясно всичко. Постигнах я през 2009-а година, в Гърция. Преди това имах трето място на Световно, а в последствие дойде и първото злато. Имаше и една година, която пропуснах, както и една, в която останах втори. Но в живота има и загуби.
Мислил ли си за отказване? Не останаха непреодоляни препятствия от теб в бойното самбо.
- Мислех да се откажа след 5-ата си титла. Когато обаче разбрах, че Световното ще е в България, нямаше как да не си дам още една годинка в спорта, преди да приключа.
Прати рекорда на великия Емеляненко в историята. Какво е усещането да го изместиш от вечния планетарен връх?
- За мен е голяма чест. Много се радвам, че съм постигнал това нещо. Където и да отида по света, хората ме уважават много за постигнатото. Искат да ми подадат ръка. Не само за спорта, но за бизнес, а и в личен план. Навън съм голямо име. В България това не е така. Аз съм просто един от всички останали.
В Русия съм легенда. Световната федерация по самбо и бойно самбо всяка година прави календар, като в следващия съм аз на първо място. На първа страница. Това е голяма чест, тъй като до момента българин не е бил там.
Източник: Личен архив на Марко Косев
Какво планираш след Мондиала в София?
- След Световното първенство ще се насоча към семейния бизнес, който имам със своята жена. Излезеш ли от спорта, трябва да се бориш с живота.
Защо бойните спортове, с изключение на вече достатъчно комерсиалния у нас ММА, все още отстъпват на някои от по-популярните такива? На какво се дължи това, според теб?
- Може би самите хора в България не са просветени в бойните спортове, защото в една Япония, да речем, те са на пиедестал. Там шампионите в тези спортове са много уважавани. При нас получаваш една дисциплина, която никъде другаде не е възможно да я набавиш. Учиш се на уважение на човека срещу теб. Това, че си по-силен от другия, не означава, че трябва да го мачкаш, а да му помагаш. Ние сме пример за обществото и всико което правим е от значение за подрастващите.
На какво се дължи схващането, че състезателите в бойните спортове са агресивни и извън залата? Че искат да налагат със сила волята си над тази на останалите?
- Големите шампиони никога не показват агресия извън залата. Митовете, че сме "лоши момчета" и извън залата се създават от някои комплексари, които отиват в залата, за да се научат на нещо, а след това, именно от комплексарщина, излизат навън и показват какво знаят, без да е необходимо. Важното е да се научиш да владееш силата, с която разполагаш. Биячи можеш да си намериш навсякъде. Шампионите обаче са рядкост. Основна цел на треньора е да научи състезателя, че всичко, което се тренира в залата, си остава там.
Източник: Личен архив на Марко Косев
Готов ли си за шеста титла, която би те "бетонирала" в историята?
- Шеста титла би била нещо положително, но не и ексклузивно за мен. Бих я спечелил, най-вече за да зарадвам близките и приятелите си. Събирам си ги купите.
Имаш контузия. Колко сериозна е тя и би ли оказала влияние върху представянето ти?
- Няма да има проблем. На Световното ще съм на 100%, може би. Медицинският ни екип прави всичко възможно, за да отшуми травмата. Да, може да се каже, че е най-важно първо да я преодолееш психически, а след това вече и физически.
Мислил ли си да издадеш автобиография? Определено имаш какво да разкажеш.
- Да, обмислям издаването на автобиография. Искам обаче първо да приключа с активната си спортна кариера и тогава ще направя такава книга, със сигурност.
Какво би пожелал на феновете си в България и чужбина?
- Пожелавам им да бъдат здрави, да бъдат по-добри хора и да продължават напред, независимо от трудностите. Трудности винаги ще има.
