Камен Георгиев е една от най-ярките емблеми на България в света на бойните спортове. Състезател, треньор, боец, запознат в детайли с всяка малка подробност в бойните изкуства.
Източник: topsport.bg
Георгиев е световен, европейски и балкански шампион по санда, носител на световната купа по бойно самбо, сребърен и бронзов медалист от планетарните шампионати в този стил, световен първенец по комбат рестлинг, медалист в един от изначалните бойни стилове - панкратион, разполагащ и с над 20 успеха в смесените бойни изкуства.
Камен Георгиев защити пояса си на ISFA в полутежка категория срещу Петър "Адреналина" Петров на 16.11, като е очевидно, че няма намерение да слага край на своята професионална кариера.
След успеха си той гостува в студиото на ТОПСПОРТ. Ето какво сподели една от емблематичните фигури в бойните спортове пред нашата камера:
Започваме отзад-напред в хронологията на професионалната ти кариера. В зала "Борис Гюдеров" в Перник защити пояса си от веригата ISFA, надделявайки над Петър Петров в полутежка категория. Получи пореден солиден опонент, но успя да демонстрираш уменията си и стигна до единодушна победа.
- За мен беше много важно. Това беше защитата на моята титла, която спечелих през 2016 година от украинеца Юрий Горбенко. От него бях загубил 5 години по-рано, по време на галавечер на друга федерация. ISFA бяха решили, че вече е време да има битки за титли в тяхната организация, след като бяха натрупали сериозен опит в провеждането на състезания. Имаха различни формати за аматьорски ММА, граплинг с по-лек правилник. Идеята им беше първоначално точно това - да се обиграят бойците при по-леки правилници, за да могат след това да ги вкарат в ММА. Да получат плавен преход.
Източник: topsport.bg
Направиха издания в Македония, Сърбия, Австралия, имаха и за Малта планове и казаха, че искат моят мач да е първият за титла. След успеха ми срещу Горбенко имаше няколко неуспешни опита да участвам отново, нямаше подходящ противник, а сега се отвори подобна възможност. Съперникът ми първоначално трябваше да е друг, но отпадна, аз предложих различен, който има претенции, че е в час с ММА, но и това не се случи. Впоследствие ми звъннаха от организацията, а ние участвахме с мои съотборници в снимки на един филм. И между сцените ми предложиха Петър Петров, който е изявил желание. И приех.
Това беше четвъртата ти ММА среща само за тази година. Има доста по-млади състезатели от теб, които не се бият толкова често. На практика не излизаш от форма. Как успяваш да поддържаш толкова високо ниво?
- Четири професионални мача на година се твърдеше преди години, че е оптималното число. За да имаш три месеца между мачовете. Сега виждам, че това не е точно така. Примерно, имаше един руснак, който имаше договор с UFC четири години, за които не му дадоха мач. Това е един от негативите на подобни големи организации - държат състезателите на каишка и те не могат да участват в други състезания. Примерно, с Фьодор Емеляненко беше подобна ситуацията, като не му даваха да участва на бойно самбо, а той все още беше на върха на възможностите си в този спорт, преди Благой да стане световен шампион. Тогава заради това не се получиха нещата между Емеляненко и не беше подписан договор между него и UFC. Заради това той се насочи към Bellator. Едно от нещата, които правя, за да се поддържам във форма, е че не наблягам толкова сериозно на силата, а разчитам до голяма степен на техниката. Мой приятел Ники Гюров, който е в Германия, ми беше обърнал внимание на този факт. Той това каза - че ме е "спасило" това, че в началото при мен е наблягано повече на техниката, а не на силата. Аз мисля, че това е правилният подход и се опитвам да го предам на своите ученици. За да наваксам формата на съперниците си в последната година обаче трябваше да повиша физическата си сила, за да бъда релевантен, но се появиха доста травми, което не беше удачно.
В дадени периоди от подготовката ти изглеждаш дори по-впечатляващо, във физическо отношение, от това, което беше преди години. Промени ли нещо в своите тренировки и хранене, възстановяване в последните години? В какво се състои разликата при теб между начина, по който се готвиш в състезателен и извънсъстезателен цикъл?
- За храненето - мислех си, че доста хора разбират, но доста изненадващо за мен се оказа, че това не е така. Това за трите хранения на ден го знаем от нашите баби и дядовци. Напоследък това, което се налага като тенденция, е към тях да бъдат прибавяни поне още две хранения. Те трябва да бъдат в малки порции, за да може тялото ти непрекъснато да получава хранителни вещества. Когато ежедневието е забързано, случва се, понякога може да става дума дори за нещо, което буквално можем да пренесем в раницата и сака си. Което се приготвя за по-малко от минута. Един протеинов шейк, да речем. Ако тялото не получава необходимите вещества, минава в т.нар. "режим на презапасяване". И започва натрупването на мазнини, обикновено в областта на корема. Има индивидуален елемент, разбира се. Не може да се съди това, че един, двама или трима души правят нещо, че то ще бъде полезно и действащо и за друг.
Колко дълго още смяташ, че ще успява да си на върхово ниво в клетката и на ринга или тепиха? Ще спреш ли със спорта в момент, в който усетиш, че не си това, което очакваш по време на срещите ти?
- Има един много важен психологически детайл, по тази тема. Ако решиш да се концентрираш на тази дата, след точно определено състезание да приключиш, най-вероятно ще постигнеш неуспех. Не казвам, че е задължително, но това те напряга изключително много. Това напрежение, особено когато се срещаш със силни състезатели, категорично ще действа смазващо на твоята психика. Така че аз съм казал следното - докато се чувствам добре, ще се състезавам. След като преценя, че тялото ми не издържа определени натоварвания и не мога да се подготвя, аз сам ще кажа "край".
Защото не е добре, когато се получава така, че се готвиш за определена среща, промоутъра на определена верига разчита на твоя мач, рекламират те непрекъснато и ако откажеш, без значение дали по основателна причина, се появяват хейтърите, които те засипват с критика, казват, че за нищо не ставаш, че ти е време да се откажеш и т.н. И когато тези откази станат последователни, заради контузии и поради други причини, просто промоутърът няма да се обърне към теб. Не че има нещо против теб, но няма да е доволен от това, че му пропадат срещи.
Кое ти доставя по-голямо удоволствие - собственият успех или моментът, в който твой състезател печели златния медал?
- И в двата случая изпитвам удоволствие. Това са различни усещания и не мога да ги сравня. Имам състезатели, които се състезават дълги години и трябва да отбележа, че въпреки, че аз съм им треньор, те също са мои треньори. Нурал Назмиев, Борис Величков, Пейо Мариновски, Преслав Кулеков, Тони Маркулев, Карен Хачатрян, Явор Нинов - ние всички вървим заедно от много години напред. Всеки подпомага другия. Няма как един човек да е съвършен във всички аспекти на ММА. Той е сбор от много елементи, които трябва да са в едно цяло, за да бъдат ефективни. Комбинацията удари, събаряне, заключване гори по различен начин кислорода, който имаш. И се получава завършена система, при която имаш различна тактика. Не можеш само да събаряш. Защото в стойка, ако получиш удари, борбата заминава по всякакви параграфи. Искам да изкажа на всички тези хора голяма благодарност, защото ние един без друг по никакъв начин не бихме могли да съществуваме и да се развиваме. Всеки може да си нанася удари по чувала, но това няма нищо общо с реалния бой, до който стигаме.
Как успявате ти и останалите шампиони от "Боен клуб България" да съчетавате традиционните бойни изкуства и участията си в различни турнири в тях с ММА уменията си? Изглежда така, сякаш се опитвате да извлечете максимума от всеки отделен стил и след това го прилагате в октагона?
- Ние сме заедно от много години. Тогава ММА в България нямаше. Не сме имали такива изяви, а не сме и мислили, че ще участваме някой ден в подобни състезания. Сега, по-младите състезатели имат тази настройка и възможност. Ние имаме обаче един голям плюс, по-възрастните бойци. Тъй като сме започнали от някакви базови спортове, олимпийски или близо до олимпийските. И за твоя състезателен живот, който на практика е няколко години, ти разполагаш с тези отсяти през повече от 2000 години прийоми, които работят. За един състезател работят едни, за друг - различни. Тези способи се отсяват.
Източник: topsport.bg
Колкото и да гледаш видео, колкото и да четеш учебници, можеш да извлечеш полза най-вече от предаването на опит от страна на твоите треньори, но и твоите съперници. Не трябва да забравяме и за тях. Без значение дали победиш или загубиш, от всеки опонент научаваш нещо ново. И за 2000 години развитие, методиката до такава степен се е усъвършенствала, че вече е отсята плявата от същественото.
Ако обаче си започнал директно от ММА, в повечето случаи това, за което говорим не бих казал, че се постига. Най-малкото не можеш да се поучиш от грешките. Нашите ученици сега в залата ги тренираме по същата схема. Не започват директно с ММА. Изчистваме отделни елементи, след това ги събираме. И после отново. Това е непрекъснат процес при нас. Той не завършва за седмица, две или шест месеца. Усъвършенстването можеш да го правиш цял живот. И никога не можеш да твърдиш, че си го постигнал. Ако го кажеш, за мен ти си приключил със спорта. Говорили сме с много треньори от Щатите, от Западна Европа. Те правят абсолютно същото. Това е едно от нещата, които ме посъветваха. Примерно с течение на седмицата правим бокс, борба като отделни елементи, а в края ги събираме в ММА тренировка. И това, което работи за ММА, може да се окаже, че не работи в някои от отделните спортове, които той съчетава.
Източник: topsport.bg
Аз нямам проблем с монотонните, еднообразни тренировки. Защото една техника винаги можеш да я усъвършенстваш допълнително. Дори и да стигнеш някакво ниво на владеене, ако не го поддържаш постепенно ще го загубиш. Концентрирам се в допирните точки между различните спортове и стилове. Нашият клуб участва в различни състезания, защото всеки от нас има история в определени бойни изкуства. И знаем, че това ни влече. Можем да постигнем още повече. Същевременно обаче участваме на неща, в които не се чувстваме много добри, но с течение на времето ставаме все по-добри и по-добри. Те са различни тръпки. Както е бойното самбо, а след това комбат рестлингът. И се получава така, че има неща, които за бойно самбо работят и при комбат рестлинг и обратно. А и двете неща пък много помагат за ММА.
Колко различно е нивото между двубоите в чужбина и тези в рамките на страната? В последните години се забелязва увеличаване на интереса към бойните спортове у нас, което до голяма степен предполага и по-високо качество. Кога ще можем да говорим за равностойно ниво между ММА в България и зад граница?
- Това за у нас и в чужбина е едно грешно насадено мнение. Това го чета при много състезатели, но според мен те нямат реална представа и си гледат само в техния си двор. От навлизането на ММА в България до този момент трябва да кажа, че сме много конкуретоспособни, особено на всички европейски вериги, изключая Русия. Имаме състезатели, които са записвали множество победи зад граница. Не една и две. Но има и доста състезатели, които само за да имат изява в чужбина взимат някакви мачове, без да проучат съперника и да речем с тридневно предизвестие. И аз съм ходил с няколко дни предизвестие, но когато съм знаел, че съм във върхова форма и съм си взимал мачовете. Не може само да си му погледнал статистиката, някое и друго видео и да излезеш да се биеш. Без на практика да знаеш каквото и да било за съперника си. Реално.
Източник: topsport.bg
Напоследък чета неща, което много ме притеснява и озадачава. Странно ми е, когато някой каже, че взима почивка. Взима си почивка, ще направи пауза... Какво означава това? За мен тренировките са ежедневни и с наближаването на мача, изявата и т.н. има промяна в тренировъчния режим. Но ако си мислиш, че по време на тази пауза ще направиш само леко фитнесче, ще чукнеш малко по чувала, това категорично не е реално. Навремето в една от най-големите вериги - PRIDE така три месеца почиваха и след това един почиваха. Тогава много състезатели се оплакваха, че този начин не е окей за тях. Тази система е остаряла и не работи, но въпреки това продължава да се разчита на нея. Това дори понякога се счита за някаква новост, а всъщност е отдавна отхвърлено.
Щеше ли конкретно ММА у нас да е на нивото, на което е сега, ако не бяха галавечерите на TWINS и MAXFIGHT? И съответно всички хора, които стояха и продължават да стоят с името си зад тях? Как успяха те да се задържат най-дълго време на челните позиции? А защо, според теб, някои от организациите не успяха да просъществуват толкова дълго?
- Абсурд бе да се вдигне нивото на българския ММА, ако не бяха тези вериги, които спомена. Защото с по-малко гали, по-малко състезатели успяваха да вземат участие. А малкото състезатели, които взимаха участие, нямаха мотивация. Тези, които участваха в подготовката им пък също нямаха мотив да го правят. Колкото повече гали и промоутъри, толкова повече състезатели ще бъдат ангажирани конкретно с нещо. А не три месеца да тренира ММА, а през останалото време да си продължи само с таекундо, защото ММА за него е само странично развлечение.Искам да кажа нещо важно - ММА промоутърите в България не са конкуренти. Те са едно цяло. И вървейки заедно напред повдигат общото ниво на ММА в България. Всеки промоутър е добре дошъл, от гледна точка на това, че помага на състезатели, треньори и т.н. Има, за съжаление, такива хора, които вдигат много шум, обещават "гала, която не сме виждали", а след това дори не си провеждат събитието. Това е жалко.
Мислиш ли, че социалните мрежи до някаква степен объркаха нещата? От гледна точка на това, че някои хора си помислиха, че и те могат да бъдат бойци, без да имат каквато и да било подотовка. Стоят си на дивана и решават, че стават шампиони. Тренират шест месеца и са готови. Това не обезценява ли дългогодишния труд на състезатели като теб, които са вложили живота си в спорта?
- За съжаление в момента в България, може би и в други страни, но социалните мрежи основно ги следим на български, колкото си по-прост, толкова си по-вървежен. Непрекъснато се публикуват постове, в които в три думи има минимум пет правописни грешки. Това показва тоталното изпростяване на хора, които ползват социалните мрежи. За съжаление те се увеличават. Пускат се някакви страхотни безумия. Включително патриотични, по време на националните празници, написани на "шльокавица", с налудничави грешки. Част от ММА-ците, да речем, така и не се научиха, че "брат" се пише с "т", а не с "д". Но това може би е материал за различно предаване.Учете в училище! Получават се едни общи познания, върху които може да стъпите, да се развивате в конкретна дисциплина. Липсата на елементарно образование води до проблеми и в спорта. Не успяват да се възприемат отделни нови техники след това. Трябва мозъкът да работи. Да осмисля информация. Виждал съм много случаи в залата, при които възприемане на някаква нова техника абсолютно не се отдава. Образование, спорт, култура, морал са неща, които са свързани и не могат да бъдат разделени. Появяват се маркетингови звезди, които се заканват, че ще пребият всички. Играли са обаче само на компютъра. Видели са, че имат по десет живота, убиват те, но после пак се съживяваш... Няма такива неща.
Очаквайте и втората част от разговора ни с Камен Георгиев. С него си говорим още за разликите в ММА у нас между статуквото сега и това от преди години;защо все още има хора у нас, според които бойците са нещо нередно;как се отразяват на един вече професионален боец лагерите в чужбина;осъзнават ли ММА бойците у нас взаимовръзката между философията на бойните спортове и просто провеждането на една среща в клетката;има ли среща, за която Георгиев съжалява;какво е следващото препятствие пред него и как успява да съчетава семейния живот с ежедневието на боец и треньор.
Специално за потребителите на ТОПСПОРТ Камен Георгиев ще сподели и очакванията си за една от най-атрактивните гали на UFC за годината - 245, която ще се проведе в средата на декември.
