Сянката на Мюнхен: 60 години от загубата на "Бебетата на Бъзби"

Във футбола винаги има моменти, които се помнят повече от други. Пътуванията към някоя дестинация, където се надяваш да запишеш името си в историята, някой гол-шедьовър, донесъл на отбора ти най-сладката победа, обезумелите, дали от радост или мъка, фенове... Понякога обаче съдбата не е толкова благосклонна.

На 6 февруари 1958 година светът е потресен от новината за жестока самолетна катастрофа в Мюнхен. От общо 44 души на борда, едва 23 оцеляват, но тази трагедия е по-особена за футболната общественост.

На самолета тогава се намира отборът на Манчестър Юнайтед, който предишната вечер играе реванш на полуфинала за Купата на европейските шампиони срещу Цървена звезда в Белград, завършил 3:3. С общ резултат 5:4 "червените дяволи" се класират за финалната фаза на надпреварата. "Бебетата на Бъзби" за пореден път успяват да затворят устите на критиците, които не вярват, че толкова млад състав може да постигне каквито и да било успехи. Бъдещето пред тима изглежда толкова светло, че тъмнината, която ще го обземе няколко часа след това, е немислима...

Тръгването от Белград се забавя с цял час, тъй като Джони Бъри е загубил паспорта си, а след това се налага самолетът да кацне и в Мюнхен, за да презареди с гориво. В три часа следобед в Германия има толкова силен снеговалеж, че условията на летището са наистина лоши. Пилотът три пъти пробва да излети от пистата, а последният се оказва фатален. Самолетът най-накрая успява да се издигне във въздуха, но губи височина и се разбива в една от оградите, след което избухва в пламъци.

Цели седем играчи на Юнайтед загиват на място, а осмият - Дънкан Едуардс губи битката за живота си след две седмици в болницата. Петнадесет дни английският национал държи цялата страна в напрежение. Дори в моментите, в които е в съзнание, винаги се интересувал: "В колко часа започваме с Уулвърхемптън, Джими? Трябва да сме подготвени". Смъртта му буквално покосява Англия, той бил един от най-обичаните футболисти на Острова. Един от оцелелите журналисти след катастрофата Франк Тейлър разказва, че разговарял с близък приятел на Дънкан, а той бил категоричен: "Може би смъртта е за добро. Лекарите ми казаха, че ако оцелее, няма да може да играе футбол, а той не би преживял това...".

Моментът, в който „Бебетата на Бъзби" се превърнаха в истински мъже

10 години след трагедията в Мюнхен, Юнайтед сбъдва голямата си мечта

След случилото се оцеляват легендарните Мат Бъзби и сър Боби Чарлтън. Двама от футболистите Джони Бъри и Джаки Бланкфлауър също са живи, но с толкова тежки травми, че никога няма да държат отново топката в краката си.

На "Олд Трафорд" е пренесен часовникът от летището в Мюнхен в памет на всички онези мъже, които така и не успяха да се приберат у дома. До паметникът им винаги има свежи цветя... А тунелът "Мюнхен" напомня за успехите на "Бебетата на Бъзби".

След точно две седмици се навършват 60 години от тази трагедия. Ръководството на Юнайтед обаче винаги почита паметта на своите любимци на домакинския мач преди самата годишнина. През тази това ще се случи на срещата от Висшата лига срещу Хъдърсфийлд тази събота.

Както винаги, огромна тълпа ще се нареди пред "Олд Трафорд". Преди първия съдийски сигнал, цветята отново ще бъдат заменени с по-свежи. Всички фенове ще получат специална книга "Спомняме си за "Бебетата на Бъзби". А преди началото на мача минутата мълчание няма да бъде пропусната. Ще ехтят и думите на Боби Чарлтън: "Ние бяхме най-добрият отбор в страната! Хората може и да не ми вярват понякога, когато им разказвам колко добър действително беше Едуардс. Или пък Томи Тейлър. Дейвид Пег. Еди Колман. Били Уилън. Всеки един от тях! Поглеждайки към всички тези черно-бели кадри, може би си мислите, че футболът е бил бавен или не толкова зашеметяващ, но казвам ви, всички те притежаваха невиждан талант и бих намразил всеки, който дръзне да забрави това!".