Topsport.bg продължава рубриката си „Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-великия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата, най-вече с финалите. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1967/68 година.
1968 година: МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД - БЕНФИКА 4:1 (след продължения)
РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА, БЪЛГАРСКИЯТ ШАМПИОН С РАЗОЧАРОВАЩО ПРЕДСТАВЯНЕ
Купата на европейските шампиони 1967/68 е 13-то издание на турнира. 32 клубни отбора участват в него, в това число 31 национални първенци от предходния сезон и Селтик (Глазгоу) като носител на най-ценното клубно отличие.
Участниците играят в чист турнирен формат със срещи на разменено гостуване (изключение: финалът) за короната на европейския клубен футбол. При равенство след двете срещи в първите два кръга се гледа правилото за гол на чужд терен. След този етап при равенство се изиграва трети мач на неутрален терен. Финалът се играе на 29 май 1968 г. на стадион Уембли в Лондон пред 100.000 зрители.
ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ТУРНИРА ПРЕЗ СЕЗОН 1967/68:
Селтик, Олимпиакос (Никозия), Сараево -Югославия, Манчестър Юнайтед, Хибърниънс, Динамо (Киев)- СССР, Гурник Забже, Юргорден, Базел, Хвидовре ИФ -Дания, Аякс, Реал (Мадрид), Шкейд -Норвегия, Спарта (Прага), Карл Маркс-Щадт (сегашен Кемницер)- Източна Германия, Андерлехт, Дъндолк, Вашаш, Валур-Исландия, Жунес Еш-Люксембург, Гленторан, Бенфика, Сент-Етиен, Купс Купио-Финландия, Бешикташ, Рапид (Виена), Айнтрахт Брауншвайг, Динамо (Тирана), Олимпиакос, Ювентус, Ботев (Пловдив), Рапид (Букурещ)
„ЗЛАТНИЯТ" БОТЕВ (ПД)
Месеци след паметния полуфинал на ЦСКА за КЕШ, България има изненадващ нов представител в най-престижния европейски клубен турнир.
Става въпрос за пловдивският Ботев. Тимът от Колежа печели най-високото отличие в България през най-плодоносната година за клубния ни футбол (ЦСКА и Славия са на полуфинали в Европа, съответно за КЕШ и КНК) и в най-оспорвания шампионат в историята, където всеки може да победи всеки и където факторът "домакинство" е без значение. Показателни са думите на журналиста Спас Тодоров от в-к "Народен спорт" изречени години по-късно, че това е първенството, в което първенецът е безапелационно признат от всички съперници и не предизвиква полемика относно спортменството в надпреварата. Шампион е отборът, победил и то като гост, грандовете ЦСКА и Левски (София), а равносметката му на чужд терен изглежда впечатляващо с 6 победи и 6 равенства при еднакъв сбор от точки и като домакин, и като гост.
В основата на големия успех е Васил Спасов -„Валяка",който оформя стола на игра на отбора, превръщайки в негова патент убийствените скоростни контраатаки. В състава на "златните канарчета" блестят имената на националите Георги Попов-Тумби и Динко Дерменджиев-Чико, които имат основен дял за успеха в шампионата. Също така важен принос имат и ключовите фигури от олимпийския национален отбор на България- Михаил Карушков, Виден Апостолов, Райко Стойнов, Иван Глухчев и Добрин Ненов.
За съжаление месец след това знаменито събитие, идва ново административно реорганизиране на футболния живот в Пловдив. В резултат на висша политическа заръка се започва окрупняване на спортните организации, като се прикрепят на ведомствен принцип към различни държавни институции и стопански субекти. Набързо, в рамките на 2-3 сезона се формират няколко спортни гиганта към войската и флота (София, Пловдив, Сливен, Хасково и Варна), МВР, БДЖ и големите промишлени комбинати. В Пловдив заповедта на централното ръководство е изпълнена според конкретното предложение на градския "общественик-функционер" - журналиста Методи Танев (известен симпатизант на Локомотив) - пловдивският мастодонт на име "Тракия" да се образува от дружествата Ботев, Спартак и Академик с обосновка за «хомогенно общоградско сдружение, развиващо всички олимпийски спортове».
Старите ботевисти все още коментират, че в това решение основна роля изиграват "тънките сметки" да се обезсилят двата дотогавашни пловдивски гранда за сметка на Локомотив. Дали в действителност е така, не може да се каже, но е факт, че в следващото десетилетие Ботев вече не е сред фаворитите за челни места в първенството. Иначе Ботев пострадва по-малко в сравнение с другите два тима Спартак и Академик, които на практика са унищожени.
Новото дружество, както и в предишни случаи на сливания и обединения, приема историята и жълто-черните цветове на Ботев и ползва за домашен терен стадиона на "канарчетата" в квартал "Каменица". В чисто футболно измерение се получава така, че тимът на Ботев Пловдив се запазва изцяло, като към него се добавят само двама играчи от Спартак - Христо Дишков и Тобия Момин.
Треньорското ръководство е сменено, новите футболисти от Спартак не допринасят за подобряване на играта; "Тракия" трябва да чака цели четиринадесет години, докато отново влезе в призовата тройка.
ИЗНЕНАДВАЩИЯТ ПРОВАЛ СРЕЩУ РАПИД (БУКУРЕЩ)
Въпреки промените, цял Пловдив очаква с огромно нетърпение участието на „канарите" за КЕШ. Отборът е изградил невероятен колектив и всеобщото мнение е , че Ботев (Тракия) може да повтори миналогодишния подвиг на ЦСКА. Отрезвяването обаче идва още при първото препятствие, когато жребият среща „жълто-черните" с румънския първенец- Рапид (Букурещ).
Първата среща, на стадион „Спартак", се развива по мечтан начин за българите. Попадения на Динко Дерменджиев и Георги Попов се достатъчни за комфортния успех с 2:0.
Всичко обаче се обръща надолу с глава в Букурещ, където отбраната на Ботев поддава под румънския напор. Теофил Кодреану бележи по един гол в двете полувремена и така балканската битка отива в продължения. Там физическата подготовка на Рапид се оказва далеч по-качествена и Йон Йонеску нанизва фаталното трето попадение в мрежата на Мишо Крушков.
Силите на румънския им палач стигат само до следващият кръг, когато „железничарите" са отстранени, макари и много трудно, от Ювенус (0:1, 0:0).
ШАМПИОНЪТЕ ПОВАЛЕН ОЩЕ В ПЪРВИЯ КРЪГ
Голямата сензация е на лице още в първия кръг, когато Селтик напуска безславно надпреварата. „Лъвовете от Лисабон" са укротени от съветския гранд Динамо (Киев), който слага началото на големите си успехи в Европа. Грандът от Източна Европа демонстрира класата си още на шотландска земя, печелейки с 1:2. „Детелините" на Джок Стайн опитват и невъзможното на реванша, но стигат само до 1:1, което означава и край на мечтите им за защита на трофея.
На път да се раздели с турнира е и португалският Бенфика. „Орлите" берат много ядове с коравите северноирландци от Гленторан, но все пак продължават напред благодарение гола си на чужд терен. Познайте кой е голмайсторът? - Еузебио!
Динамо (Тирана) пък се отказва от участие в турнира и автоматично праща западногерманския Айнтрахт (Брауншвайг) в следващата фаза.
ЕУЗЕБИО И КОЛУНА ОТНОВО НА ФИНАЛ
Въпреки трудностите в първия кръг, Бенфика за пореден път демонстрира огромната си класа на европейската футболна сцена. Сработени до съвършенство, Еузебио, Колуна и Симоеш не срещат особени трудности на осминафинал, където елиминират Сент-Етиен след 2:0 и загуба във Франция с минималното 0:1.
Следва много тежка битка с унгарския Вашаш, който през тези години си изгражда реномето на страховит домакини. „Лисабонските орли" обаче демонстрират сериозния си турнирен опит и къде с класа, къде и с малко късмет, устискват 0:0 на „Непщадион" в Будапеща. Сценарият на реванша е ясен, масирани атаки и много футболна гениалност от страна на Еузебио (2) и Торес, които пращат унгарците у дома след класическото 3:0.
Последно препятствие преди финала е Ювентус. „Старата госпожа" търси мястото си под европейското футболно слънце, тъй като до този момент славата е изцяло за Милан и Интер. Отбраната на торинци обаче не намира алтернатива на тандема Торес-Еузебио, които бележат по един гол за успеха с 2:0 в Лисабон. Ответният сблъсък е белязан от далеч по-атакуващата игра на Юве, но отбраната и вратарят Жозе Енрике са същинска опора за Бенфика. Така се стига до 66-ата минута, когато Еузебио реализира скъпоценен гол и убива всякаква интрига в двубоя. Бенфика отново е на финал, а съперникът този път е изненадващ и доста коварен........
МОМЧЕТАТА НА МАТ БЪЗБИ - ГОРДОСТТА НА ЦЯЛА АНГЛИЯ
След като създава един от най-силните тимове в Англия, Мат Бъзби е принуден да започне всичко отначало. Трагедията в Мюнхен, Германия на 6 февруари 1958 г. ограбва както него, така и футбола като цяло. Самолетната катастрофа отнема живота на осем футболиста и още 15 други пътници, голяма част от които са хора от ръководството на клуба. Великият мениджър обаче не е човек, който се примирява със съдбата. Веднага след като се възстановява от нараняванията, той започва да гради нов отбор.
Той започва да се гради около юношите на клуба Бил Фоулкс и Боби Чаралтън, . Ноби Стайлс минава същия път от младежкия състав до първия отбор. През сезон 1963/1964 към тях се присъединява и емблематичният Дродж Бест. Талантът от Белфаст, който оставя изключителна диря в световния футбол. Уменията му с топката, силата и техниката му го превръщат в любимец на феновете. Той е първата от поредицата емблематични „седмици" на английския гранд.
Така се стига до сезон 1966/67, когато Юанайтед печели титлата на Англия за седми път в своята история. Голмайстор на клуба е шотландецът Денис Лоу, който реализира 25 попадения във всички турнири.
Триумфът на родна земя дава правото на Юнайтед отново да опита вкуса от величествената борба за КЕШ. Добре сработеният тим е подсилен и с поредния бляскав юноша -Брайън Кид. Цяла Англия очаква да бъде защитена честта на държавата световен шампион.
ПЪТЯТ ДО „УЕМБЛИ"
Началото е дадено с лесен успех над малтийския Хибърниънс. Лоу и Дейвид Садлър бележат по две попадения за разгромното 4:0 на „Олд Трафорд". То обаче е последвано от разочароващо 0:0 на Ла Валета, което обаче не повлиява в негативен аспект на играчите.
Следващият опонент е Сараево. Тимът от Югославия е доста агресивен на свой терен, но селекцията на Мат Бъзби се справя с поставените тактически задачи и измъква благоприятното 0:0. Ответният двубой в Англия също е доста тежък. Джон Аштън и Джордж Бест дават комфортна преднина с головете си до 66-ата минута. Балканският им противник обаче се сражава до края и късно попадение на Делалич без малко не разваля плановете на „червените дяволи".
На четвъртфинал предстоят тежки мачове с Гурник (Забже). Полският първенец успява да отстрани Динамо (Киев) и това дава допълнително самочувствие на момчетата водени от унгареца Геза Калочшай. То обаче не им е достатъчно при визитата на британска земя, където техен футболист си отбелязва куриозен автогол в 60-ата минута, а Брайън Кид оформя крайното 2:0 в последната секунда. Вторият двубой в Хрожув е наблюдаван от над 77 000 поляци, които дерат гърла за своите любимци. Гурник е близо до големия успех, след като Лубански вкарва в 70-ата минута, но това не се оказва достатъчно за така мечтаното преиграване.
„Бебетата на Бъзби" стигат до полуфинал, който вече веднъж бива загубен през 1966 година от Партизан. Този път съперникът е още по-класен - властелинът на турнира Реал (Мадрид). Попадението на легендарния Джордж Бест е единственото в първия мач. Изнервени от първия двубой, мадричани бързат да наваксат резултата на собствен терен, и го правят с попадение на Пири, а по-късно го увеличават сериозно с голове на Хенто и Амансио Амаро. Вратарска грешка в края на първото полувреме и гол за Юнайтед връщат надеждите на английските момчета. Още в началото на вторите 45 минути Давид Садлър се разписва за 3:2. Така до края на мача нервите на двата отбора се опъват до крайност, като в крайна сметка Реал не издържа на напъна. Третото попадение на Юнайтед е дело на Бил Фоулкс и „червените дяволи" триумфират.
ЕДНА ПАМЕТНА ЛОНДОНСКА ВЕЧЕР!
Арена на сблъсъка е емблематичният стадион „Уембли". Напълно очаквано той е изпълнен до краен предел с фенове на Юнайтед. Спечелването на трофея се превръща във въпрос на чест за англичаните и цялата страна стиска палци на Джордж Бест и компания. Вестниците определят тимът от Манчестър за фаворит, изтъквайки високата средна възраст на футболистите на Бенфика. Не се пренебрегва фактът, че това е пети финал за „орлите" в турнира за 8 години.
Първото полувреме преминава под диктовката на Бенфика. Еузебио удря греда, а пък стражът на Юнайтед- Алекс Степни трябва да се намесва решително след един пряк свободен удаар. Интересно става в 53-ата минута, когато символичните гости повеждат в резултата. Дейвид Садлър центрира по отличен начин към Боби Чаралтън, който с глава не оставя никакви шансове на Жозе Енрике.
Вместо да решат нещата в своя полза, момчетата на Бъзби изненадващо допускат гол в 79-ата минута, дело на Хайме Граса. Обратът може да бъде пълен и секунди преди края Еузебио пропилява отличен шанс, стреляйки право в тялото на Степни. Легендата е удивен от спасяването на вратаря и моментално го поздравява за котешкия му рефлекс.
Силите на Бнефика обаче привършват и „орлите" стават лесна плячка за Юнайтед в продълженията. Следват три безответни попадения на Бест, Кид и Чаралтън, и трофеят е в ръцете на „червените дяволи". Мисията е изпълнена - английската чест е защитена, а Мат Бъзби сбъдва голямата си мечта. Блян, който преминава през адския ужас в Мюнхен, за да намери своя достоен завършек на митичния „Уембли".
БЕНФИКА-МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД 1:4 (след продължения)
0:1 Чарлтън (53'), 1:1 Граса (75'), 1:2 Бест (93'), 1:3 Кид (94'), 1:4 Чарлтън (99')
СТАДИОН: „Уембли", гр. Лондон, посещаемост: 92 225 зрители
СЪДИЯ: Кончето Ло Бело (Италия)
БЕНФИКА: Енрике - Адолфо, Умберто, Жасинто, Круз - Граса, Колуна, Жозе Аугусто - Торес, Еузебио, Симоеш
Треньор: Ото Глория
ЮНАЙТЕД: Степни - Бренан, Фоулкс, Садлър, Дън - Креранд, Чарлтън, Стайлс - Бест, Кид, Астън
Треньор: Мат Бъзби
ПЪТЯТ НА ЮНАЙТЕД ДО КУПАТА:
ПЪРВИ КРЪГ
Манчестър Юнайтед-Хибърниънс (Малта) 4:0, 0:0
ВТОРИ КРЪГ
Манчестър Юнайтед-Сараево 0:0, 2:1
ЧЕТВЪРТФИНАЛ
Манчестър Юнайтед-Гурник Забже 2:0, 0:1
ПОЛУФИНАЛ
Манчестър Юнайтед-Реал (Мадрид) 1:0, 3:3
ФИНАЛ
