Всеки знае, че 26-те години на сър Алекс Фъргюсьн с Манчестър Юнайтед донесоха трофеи, състезателни коне и куп напрегнати финали на сезоните, но какво още? Три декади след пристигането му на "Олд Трафорд" сп. "4-4-2" разкрива неразказаните 30 вътрешни истории. Ето първите 10 истории, публикувани от "Тема спорт":
Фърги - спасител на Арсенал?
Чарли Никълъс, приятел:
Помня как сър Алекс ми каза, че му предложили поста в Манчестър Юнайтед. Бях като изкормен, защото преди това мислех, че той ще стане мой мениджър в Арсенал! Развихме изключително близки взаимоотношения с него, когато той пое Шотландия през 1985-а. Веднъж ми каза, че от Арсенал са го искали. Аз се заклех, че ще го пазя в тайна, но сърцето ми биеше в този момент, защото се разбирахме много добре с него, а в същото време нещата не вървяха толкова гладко за мен в Арсенал. Когато по-късно ме информира: "Имам оферта от Юнайтед и отивам там", аз си помислих: "О, какъв мръсник!
Въвеждането на сешоара
Крис Търнър, вратар на Манчестър Ю, 1985-88:
За първи път Фъргюсън използва неговия прословут "сешоар" (крясъци в лицето на провинил се играч) още след загуба с 0:1 от Уимбълдън (29 ноември 1986-а). Това бе на третата седмица от неговото царуване. Той направо ни разкъса, защото смяташе, че трябва да излезем от комфортната зона и да станем по-безмилостни. Освен това сър Алекс смяташе, че сме прекалено меки и не оказваме физическа съпротива на врага. А в онова време Уимбълдън бяха известни именно с това.
Най-много го отнесе Йон Сивебек, нашият десен бек. Просто седеше на грешното място. Гневният Фъргюсън се озова точно срещу лицето му, ругаейки го яростно, а всъщност Йон бе едно от най-тихите и добри момчета, които можеш да срещнеш. Стана ми жал за него. Сър Алекс обаче почувства, че се нуждае да види реакция от своя отбор и да ни събуди от подценяването. И точно този строг негов подход бе една от причините да стане толкова великият мениджър, който беше.
Фъргюсън срещу Макграт
Вив Андерсън, защитник на Манчестър Ю:
Не ми отне много време да разбера, че сър Алекс ще бъде твърд надзирател. По време на първата ми предсезонна подготовка играхме контрола с Харпилуп в студена и мокра нощ през август. Да, август, но това бе Харпилуп, а за капак ние губехме с 0:5 на почивката. Беше наистина експлозивно нещо за гледане. Чанти с екипи хвърчаха и всичко наоколо, което не бе заковано, се хвърляше в стаята и можеше да попадне право върху лицето ти. Вените на челото на Фъргюсън бяха изпъкнали от ярост. "Мислиш си, че си играч на Манчестър Юнайтед? Ти си позор!", изригна мениджърът и отиде само на инч от лицето на Пол Макграт. "Няма нужда да ми викаш, тъй като съм точно срещу теб", отвърна му учтиво той с мекия си ирландски акцент. Всички, които бяхме наоколо, отвътре си мислехме: "Неее! Пол, не си струва", а Фъргюсън, разбира се, започна да му крещи още по-силно. Загубихме същия мач с 0:6. Може би не е случайно, че Пол бе продаден още следващото лято.
Бързо правене на бизнес
Лий Шарп, крило на Манчестър Ю:
Играех в Торки като 16-годишен юноша. Разузнавач дойде да гледа един от нашите мачове и после се обади на Фъргюсън, казвайки му: "Тук има едно хлапе, което е нужно да видиш". Фърги веднага слезе с неговия асистент Арчи Нокс и проследи мача ни в петък вечерта, а в събота сутринта вече се бе съгласил да ме отведе заедно със себе си в Манчестър. Стана светкавично бързо. Нямах представа, че той е гледал мача до 2:00 часа сутринта в събота, когато мениджърът и секретарят на клуба почукаха на вратата и ми казаха, че иска да ме вземе. Присъединих се към клуба не дълго след моя 17-и рожден ден и започнах веднага да играя за първия състав.
Не подценявайте неговия контрол
Патрик Баркли, журналист:
Бях на преиграването от полуфиналите на ФА къп между Манчестър Юнайтед и Олдъм Атлетик на "Мейн Роуд". На почивката той не каза нито дума, когато премина през Синята стая, но след това ме видя. Винаги сме имали добри взаимоотношения, но в този момент очите му се разтвориха. "Ти, кучи син!", обърна се Фърги към мен. "Извинете?", отговорих му аз. "Ти, шибан, кучи син", повтори той и си тръгна. Не можех да повярвам. Само няколко седмици по-късно се видяхме във фоайето на "Елънд Роуд". Изведнъж набрах смелост и го предизвиках с думите: "Как смееш да ми говориш така?" После, пътувайки в колата, се запитах какво съм направил, но почувствах, че съм бил длъжен да се защитя. На следващия сезон отидох до Унгария да гледам Юнайтед за КНК. Бях в бара, пиехме по бира с няколко от момчетата от пресата, когато влезе и Фърги. Очаквах да започнем отново, но той бе усмихнат и ни взе на всичките по едно питие, включително и на мен. Чак по-късно открих, че ме е нарочил заради материал, написан за него преди срещата с Олдъм. В статията се чудех дали Фърги не е започнал да изпуска нещата от контрол. И разбрах, че в минутата, в която се усъмниш в неговия контрол, веднага си навличаш проблем.
Интервю с 16-годишен фен
Анди Митън, редактор на фенско списание:
Бях само на 16 години през лятото на 1991-а, когато му казах, че редактирам фенско списание на Манчестър Юнайтед и бих желал да взема интервю от него. Той отговори, че ще се радва да помогне. Отидох в хотела на отбора с един от онези големи червени касетофони и го пуснах да записва. А той (Фъргюсън) започна да се смее. Беше свикнал да се среща със закалени журналисти, а аз бях просто един млад фен. Обади се на играчите и ги повика: "Елате да видите това". Говори с мен повече от един час и дори ме попита дали имам нужда от още нещо. Аз получих цялото му внимание за толкова дълго време и, като се замисля, бях пълен идиот, че не се възползвах още от това.
Къде е топката?
Пол Паркър, защитник на Манчестър Ю (1991/96):
Първото крещене на Фърги, което мога да си спомня, бе на тренировка. На сър Алекс му пъхнаха топката между краката, а аз се изкуших да се пошегувам - казах му да тръгне да я търси като детектив Тагарт... И изведнъж всички замлъкнаха и стояха напълно неподвижно. Не помня какво точно той отвърна, но аз си помислих, че моето време в клуба е изтекло още преди да съм започнал.
Принуди Шарп да си продаде кучето
Лий Шарп, крило на Манчестър Ю (1988/96):
Моят най-лош сешоар бе на почивката в мач срещу Ливърпул. Той каза, че ще ме изхвърли от къщата ми и трябвало да стоя в общежитие. Приятелката ми тъкмо се бе преместила от Бирмингам, така че трябваше да се върне обратно у дома си. Затова и скъсахме с нея! Освен това трябваше да продам колата, а и кучето си!
Скаути за успех
Пол Макгинес, директор на академията (1992-2016):
Ключовата промяна, която той рано направи в Манчестър Юнайтед, бе слагането на Брайън Кид за отговорник на цялото разузнаване в местния район. Клубът назначи повече скаути и стана много по-активен в този отдел. Когато му кажеш, че трябва да погледне даден играч, той ще се довери на думата ти и ще остави този играч да тренира с първия отбор. Това повторно фокусиране в младежки играчи и ядрото от местни момчета, които последваха, спомогна за връщането на духа на Манчестър Юнайтед.
Изгревът на Випуск "92
Пол Паркър, защитник на Юнайтед: фърги наистина не говореше с повечето от нас за младите, които прииждаха отдолу. Той просто идваше при мен, Пол Инс или Денис Ъруин, за да каже, че тези играчи - Ники Бът, Пол Скоулс, Гари Невил, Дейвид Бекъм и т.н., скоро ще ни изядат хляба. Той не спираше да го повтаря. Той вярваше в младото поколение, което идваше от школата, а след това се оказа, че е бил напълно прав.
