През последните 18 месеца защитниците в английската Висшата лига бяха поставени пред ново, непознато изпитание - младият нападател на Манчестър Юнайтед Хавиер Ернандес. Изключителната бързина и голов нюх на 23-годишния Ернандес го превърнаха в кошмар за противниците на Юнайтед и любимец сред феновете на „Олд Трафорд".

Чичарито, както е наричан мексиканецът от дете, даде обширно интервю пред клубното издание на „червените дяволи", което ще бъде публикувано на официалния сайт в две части.

- Преди няколко години в Мексико си бил пред отказване от играта. Колко актуален точно е бил този въпрос?

- Беше доста актуален. Това се случи преди три години и честно казано дълго обмислях дали именно това не е пътят, който Господ иска да поема. Почти не играех, бях резерва... По-млади играчи идваха и ме задминаваха, а това наистина ме разстройваше, дори и извън терена. Говорих с родителите си, с дядо си, дори със сестра си и приятелката си относно тази тежка ситуация. Благодарение на тях повярвах, че футболът е моето призвание. Сега съм ужасно щастлив, че взех това решение. Със сигурност придобих и полезен в психологически аспект опит. Понякога, когато силно искаш нещо, което не получаваш, започваш да откачаш. Ядосан си както на всички около теб, така и на самия себе си. Научих, че най-важното нещо е да се наслаждаваш на живота си и на футбола. В края на краищата, само Бог знае какъв точно път ще поемеш и дали ще осъществиш мечтите си.

- Според общоприетото схващане, в Латинска Америка най-популярните отбори са Реал Мадрид и Барселона и повечето деца са техни фенове. Как точно гледат на Манчестър Юнайтед в Мексико?

- Със сигурност интересът е значително по-голям, откакто аз дойдох на „Олд Трафорд" (смее се). Много съм благодарен на мексиканските фенове, мога да кажа единствено хубави неща за тях, подкрепата им към мен е невероятна. Но дори преди аз да стана част от Юнайтед, отборът имаше много, наистина много фенове в Мексико. Това важи не само за моята родина, но и за САЩ, например. По време на предсезонното ни турне в Щатите станахме свидетели на невероятна еуфория - хиляди хора се редяха на опашки за автографи и пълнеха стадионите, за да ни наблюдават. Наскоро прочетох, че клубът разполага с около 330 милиона привърженици по целия свят. Това е невероятно. Виждал съм и снимки от турнето в Азия през 2009-а година. Любовта към този тим е разпръсната по цялото земно кълбо и за мен е огромна чест да играя тук. Изричайки думите „Манчестър Юнайтед", където и по света да се намираш, хората знаят за какво става дума.

- Ти наблюдава двубоя между Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен на „Олд Трафорд" по време на първото ти посещение в Манчестър. Какво беше усещането и как ти се стори стадиона и атмосферата?

- Усещането беше неповторимо. Спомням си атмосферата около стадиона, двубоят беше толкова важен и можеше да усетиш страхотна еуфория у феновете. Не можех да повярвам, че стоя на трибуните на „Олд Трафорд" - „Театъра на Мечтите". Това беше нещо, за което само бях гледал по телевизията, само можех да мечтая да съм тук. Чувал бях достатъчно истории за този стадион, но да се намираш вътре е съвсем различно, наистина специално преживяване. Бях толкова развълнуван, че след няколко месеца може би ще играя преди тези трибуни!

- Беше видимо разочарован след финалния двубой в Шампионската лига през миналата година. Това ли е най-голямото ти разочарование като футболист?

- Всъщност - не, не бих казал. Беше тежко, но ако попитате който и да е футболист, дали би се радвал да играе на финал в Шампионската лига с екипа на Манчестър Юнайтед, той със сигурност ще ви отговори „да!". Придобих страхотен опит още през първия си сезон тук. От лична гледна точка има много повече позитиви, отколкото негативи. Разбира се, беше разочароващо да изгубим този мач. Аз обаче знам, че разполагаме със страхотен отбор и можем да достигнем до финал отново. Убеден съм, че в бъдеще ще имаме още достатъчно прекрасни възможности за триумф. Въпреки неуспеха, именно в такива ситуации иска да е замесен всеки един футболист. Определено съм имал и по-лоши моменти в кариерата си.

- Претърпя сътресение по време на предсезонната подготовка, пропусна и началото на кампанията в Англия. Как преживя удара и как се чувстваш сега?

- Ударих топката с грешната част на своята глава. Пробивът бе много бърз, кълбото се движеше във въздуха и ме удари в задната част на главата. Нещо като гола, който вкарах срещу Стоук Сити, само че ударът бе значително по-тежък! Беше малко страшничко, разбира се. Мисля, че всяка една контузия - както във футбола, така и в живота, е притеснителна. Не е приятно да имаш подобно главоболие или да те хвърлят във въздуха с някой шпагат. Но бях сигурен, че ще се справя. Вече бях преживявал подобно сътресение на два пъти в Мексико, когато се сблъсквах с други футболисти. Така че знаех, какво се случва с мен, познавах симптомите и бях наясно, че ще се оправя скоро.

- Какво е твоето впечатление от защитниците във Висшата лига?

- Разликата с тези в Мексико е огромна, самият стил на игра е прекалено различен. Играе се различно на всяка една позиция, не само в отбрана. Висшата лига е много по-бърза, физиката е ужасно важна, трябва да се адаптираш. Защитниците тук трябва да бъдат много остри и бързи и да могат да направят шпагат или да блокират противник няколко пъти в разстояние само на секунда. Поради тази причина мисля, че тук играят някой от най-добрите защитници в света. Те трябват да бъдат такива, защото и нападателите са страхотни. Не мога да посоча някой защитник като най-трудното си изпитание досега в Англия. Ако трябва да бъда честен, всеки един двубой е много тежък за мен.

- Хората често те сравняват с Оле Гунар Солскяер. Беше ли чувал за него преди да станеш играч на тима?

- Разбира се, Оле е легенда на този отбор. Невероятен футболист. На всички тези сравнения мога единствено да отговоря, че не съм и на 10 процента от Оле Гунар Солскяер. Той беше забележителен. Просто си пуснете MUTV и изгледайте който и да е от двубоите, в които е участвал - това е специален играч. Да си призная, аз не обичам тези сравнения. В Мексико често ме сравняваха с моя баща, който също е бил нападател. Никога не ми е харесвало. Всеки е различен и трябва да бъде разглеждан като такъв.