Едвин ван дер Сар: Отказах на Ливърпул заради Ювентус

Едвин ван дер Сар е спечелил 8 национални титли (4 с Аякс и 4 с Манчестър Юнайтед), както и два пъти Шампионската лига. В момента легендарният вратар работи като директор в амстердамския клуб. Ван дер Сар даде интервю пред сп. "4-4-2", в което говори за славната си кариера.

Едвин, спомняш ли си кога за първи път застана на вратата?

- Първоначално играех напред. Но веднъж нашият страж не дойде за мач и треньорът ми каза: "Едвин, заставаш на вратата, защото си най-висок". Получи се добре и така останах да пазя. Много години бях в аматьорския Ноордвайк. Не очаквах мечтата ми да се сбъдне. На 19 имах оферта от Спарта Ротердам да стана трети вратар. Но те ми предложиха да покрият само разходите за пътуване. Така реших да продължа в Ноордвайк... Няколко седмици по-късно от Аякс ми се обадиха да отида и да подпиша. Така и направих.

Винаги си бил добър с краката. В днешни дни това е все по-модерно за вратарите...

- През 90-те години схемата на Аякс бе такава. Вратарите също участват в атаките и може да са голямо оръжие при определен стил на игра. Но хората обръщат прекалено голямо внимание на това. Все пак работата на един вратар преди всичко е да спира топката, а не да започва изграждането на нападенията.

Луис ван Гаал изглеждаше доста ексцентричен, когато работеше в Англия. Така ли бе и в Аякс?

- Не се е променил много. Веднъж посетих тренировка на неговия Манчестър Юнайтед. Видях, че Луис е все така устремен и фокусиран върху подобряването на играчите си. Начинът, по който се отнасяше с тях, основните му правила и ключовите елементи в тренировките - всичко ми бе познато дори след толкова изминали години.

Смяташ ли, че холандски отбор отново ще спечели Шампионската лига?

- Ще бъде много, много трудно. Дори по мое време, когато го направихме с Аякс преди 20 години, изглеждаше като невероятно постижение. Тогава обаче участваше само по един отбор от страна и може би общо 16 тима във финалните кръгове на надпреварата. Мисля, че с новия модел романтиката си отиде. Може да измислят нови правила, но най-големите отбори винаги ще доминират заради огромните си бюджети.

Съставът на Аякс бе пълен с играчи, които цяла Европа искаше. С кого трябваше да се пребори Ювентус, за да се добере накрая за подписа ти?

- Когато напуснах Аякс през 1999-а, пътувах за Ливърпул и говорих с мениджъра Жерар Улие. Бях на "Анфилд", запознах се част от играчите... После обаче пристигна офертата от Ювентус и стигнах до заключението, че за мен ще бъде по-голямо предизвикателство да отида и да играя в Италия. Когато трябваше да подпиша, Манчестър Юнайтед също ме потърси. Чухме се с брата на сър Алекс Фъргюсън, въпреки че преговорите ми с Ювентус вече бяха на финалната права. Харесваше ми мисълта да отида някъде, където културата и стилът на игра са напълно различни. Но в крайна сметка трансферът в Серия А бе скок в непознатото. По-късно установих, че сър Алекс Фъргюсън винаги е искал да ме вземе, но президентът на Юнайтед преди това е уредил Марк Боснич със свободен трансфер. Така идеята за мен винаги е била да наследя Петер Шмайхел на "Олд Трафорд", но в крайна сметка трансферът се отложи с 6 години от планираното. В това време те пробваха някои други вратари. Когато пък бях във Фулъм, чух за някакъв съмнителен интерес от Арсенал, който обаче така и не се материализира.

Кое бе най-удивителното нещо, което си видял от Зинедин Зидан по време на периода ви заедно в Ювентус? Какъв бе французинът като човек?

- Беше напълно нормален. В Италия също имаше много от онези наперени момчета с хубави коли и скъпи дрехи, но Зидан винаги е бил много небрежен и може да го забележиш просто с тениска и дънки. Беше стъпил на земята, но имаше невероятна класа. Винаги знаеше точно какво се случва около него и можеше да подаде топката навсякъде. Контролираше невъзможни топки. Дори изглеждаше, че е бе по-бърз с топката в крака, отколкото без нея.

Какво каза на аржентинеца Ариел Ортега, когато те удари с глава на световното първенство във Франция през 1998-а и бе изгонен?

- Ортега се опита да си спечели дузпа, хвърляйки се над краката Яп Стам. Докато се изправяше, аз се наведох над него и оспорих потеклото му. Той се ядоса и стана прекалено рязко!

Ван дер Сар: Ван Гаал е най-добрият

"Научи ме да бъда професионалист"

Сънуваше ли кошмари заради копнатата дузпа на италианеца Франческо Тоти на Евро 2000? Можеше ли да я спасиш и колко сърцераздирателно бе да загубите полуфинала по този начин?

- Това не бе най-тежкото нещо. Голът е гол. Няма значение как е вкаран. Ако съм имал кошмари за този мач с Италия, те са по-скоро за всичките дузпи, които ние пропуснахме тогава. Можеше да бием още в редовното време, но изпуснахме два наказателни удара. А после още три при дузпите! Франческо Толдо спаси 3, две от тях на Франк де Бур. Патрик Клуйверт пък удари гредата. Тази на Стам пък може би все още е някъде горе в трибуните зад вратата. Изпуснахме 5 от 6 дузпи, което е прекалено много, ако искаш да стигнеш до финал на европейското.

Какво бе чувството да те изгонят от Юве заради Джиджи Буфон?

- Не се случи при приятни обстоятелства. Трябва да призная, че самият аз не бях на нивото, което достигнах преди това в Холандия. Но през лятото на 2001-а исках среща, за да чуя идеите за новия сезон. Тогава ми казаха, че ще се опитат да вземат един или двама нови играчи, но не бива да се притеснявам. Само седмица по-късно обаче купиха Буфон за рекордна сума (30 милиона паунда). Може би се е знаело за тази сделка известно време, но аз не знаех нищо. А и не ми бяха казали какво се случва по време на срещата. Така че идването на Буфон на моя пост определено беше изненада и трябваше да започна да търся опции и да си намеря нов клуб.

Защо обаче отиде във Фулъм след Ювентус - това определено не бе един от водещите отбори...

- По онова време имаше големи движения на вратарите в Италия. Буфон отиде в Юве, Франческо Толдо в Интер, а Себастиен Фрей се премести в Парма. Стана нещо като бутаница между водещите отбори, след която аз останах извън борда. Разговарях с Аякс, Ливърпул и Дортмунд, но последните 2 клуба искаха да чакат до края на трансферния прозорец. Аз не исках да вися толкова дълго. Фулъм пък имаше някои добри амбиции - тъкмо бяха спечелили промоция във Висшата лига и привличаха доста футболисти. Целта ми бе просто да играя футбол. Консултирах се и с Ван Гаал, който бе начело на националния отбор. Той също бе позитивен относно тази сделка. Може би просто това бе малка крачка назад, за да мога след това да направя няколко напред. Наслаждавах се на времето си в Лондон, макар че не очаквах да остана толкова дълго. Мислех, че ще бъда там година или две, а те станаха 4. Дори към края подписах нов кратък договор, за да може клубът да вземе трансферна сума за мен. Казаха ми, че няма да играя, ако не продължа контракта. Разбрах, че Юнайтед ще ме привлече, когато получих гласово съобщение от сър Алекс. Беше наистина специален ден. Той ми каза, че има нужда от човек, който да бъде водач и е лидер на защитата. Фъргюсън знаеше, че няма да се пречупя, ако отборът е под напрежение.

Как изучи дузпите на Челси преди финала на Шампионската лига в Москва през 2008-а и какво ти мина през главата, когато Анелка тръгна да изпълнява последната?

- Помня, че изучавах много Челси на видео. Анализирал съм около 40 дузпи на Франк Лампард. Водех си бележки и забелязах, че Анелка почти винаги бие в десния ъгъл на вратаря. В Челси обаче също си бяха написали домашното и научиха, че аз обичайно се хвърлям в десния си ъгъл. Така че си мислех, че са казали на играчите на Челси да бият в обратния. Повечето направиха точно това. За Анелка обаче предчувствах, че ще избере другия. Така и се случи! След като избих удара му, имах чувството, че съм се откъснал от света за няколко секунди. Едва ли ще изпитам по-голям екстаз в живота. Спечелихме Шампионската лига и всички съотборници тичаха към мен. Това бе върхът на цялата ми кариера.

Източник: GettyImages

Не смяташ ли, че онзи състав на Юнайтед, който спечели 3 поредни титли в Англия и игра 3 финала за 4 години в ШЛ, бе подценяван?

- Ако искахме да бъдем наистина велик отбор, трябваше да спечелим поне два от трите финала в Шампионската лига, които играхме в този период.

Защо националният отбор на Холандия не може да се класира на европейско и световно?

- Липсват водещите играчи на възраст между 25 и 27 години, които да носят отбора.