Легендата на Ливърпул Джейми Карагър направи сравнение между Алексис Санчес и Фернандо Торес, докато той беше част от Челси и изобщо не успя да впечатли феновете на "сините".
"Има някакво всеобщо мнение, че Алексис Санчес не е същият футболист, откакто се присъедини към Манчестър Юнайтед. Аз не съм напълно съгласен с него. Санчес не е същият играч от много по-дълго. Колкото повече го гледам с фланелката на "червените дяволи", толкова по-убеден съм, че последната му слаба година в Арсенал не е била заради загуба на мотивация или заради това, че се е готвел да напусне. Най-добрите години на Санчес вече ги няма. За Манчестър Юнайтед той е това, което Фернандо Торес беше за Челси. Случва се. Като футболисти, имаме своите върхови периоди и всеобщата представа е, че това обикновено е в периода между 27 и 32 години. При нападателите невинаги случаят е такъв. Някои от най-добрите, с които съм играл, като Торес е най-подходящият пример, така и не бяха по-добри, отколкото в първата половина на 20-те си години.
След прекалено много мачове нападателите претърпяват увеличаващ се брой контузии, като прегарят по-рано от защитниците и халфовете. Станах свидетел на това при Торес. Играч, който се издигна до статут от световна класа, но след това загуби своята скорост и никога не успя да си я върне. Виждам историята да се повтаря при Санчес. Той изглежда като нападател с прекален голям километраж в краката си. Когато Челси даде 50 милиона паунда за Торес през 2011 година, имаше тревога сред феновете на Ливърпул. Въпреки че тогава не можехме да го признаем публично, имаше голямо учудване в нашата съблекалня. Мислехме, че Челси не са го гледали през последните 12 месеца. Знаехме, че не подписаха с играча, за когото го мислеха. Купиха нападател, който на 26 година и вече беше изиграл 468 мача, не беше почивал предишните три лета и непрекъснато се опитваше да възстанови тялото си.
Торес започна да има проблеми с бедрото през сезон 2008/09 и също претърпя контузия в глезена през годината, когато завършихме втори след Манчестър Юнайтед. На следващия сезон, последния на Рафаел Бенитес в Ливърпул, той имаше проблеми със слабините и колената и беше сянка на себе си, въпреки че все още редовно бележеше голове. Отвъд Мърсисайд никой не забелязваше, като приписваше слабите му изяви на отбора, който също не беше във форма. На тренировките можехме да видим, че има нещо повече. Предупредителните знаци трябваше да бъдат по-ясни за Юнайтед, когато преследваха Санчес. Нападателят, когото взеха, имаше 667 мача за клубовете и страната си преди 29-ия си рожден ден. За всякакви стандарти това е голямо число. Копа Америка, Купата на конфедерациите и Мондиалите попречиха на Санчес да се наслади на лятна почивка по време на кариерата си и това в даден момент започва да дава отражение", написа Карагър в колонката си за вестник "The Telegraph".
