Андрей Канчелскис беше една от първите чуждестранни звезди на Острова в началото на 90-те. Ето какво ни сподели крилото за покоряването на музикалните класации с Манчестър Юнайтед и за времето, когато напсува Алекс Фъргюсън:
Не знаех в кой клуб от Манчестър отивам. Летях за Англия през 1991, а никой не ми каза с кой отбор ще подпиша! Попитах агента си и той просто ми отвърна: "Отиваш в Манчестър, не знам клубът..."
Осъзнах, че вече съм играч на Юнайтед едва когато ме закараха до "Олд Трафорд".
Трябваше спешно да си купя бутонки. Срещнах за първи път Алекс Фъргюсън, а той ми каза, че утре ме иска на игрището за тренировка. Не очаквах да ме извикат още на следващия ден... дори не си бях взел обувките за футбол. Обиколих няколко магазина, но изборът беше ужасен. Предлагаха лоши модели, а добрите не ми ставаха. Играх ужасяващо в първата си контрола, докато се сдобия с адекватни. Все пак, ми предложиха договор.
Юнайтед не беше особено популярен в СССР. Нямаше много информация за английския футбол, когато бях малък. Разбира се, знаех за Манчестър Юнайтед - Денис Лоуд, Боби Чарлтън, Мат Бъзби и Джордж Бест, но през 1991 почти всички обсъждаха Ливърпул. Тогава "мърсисайдците" доминираха. Съвсем скоро това се промени, а аз бях горд, че съм част от промяната.
Източник: GettyImages
Англия бе като училище. Имаше толкова много новости - манталитет, храна, език, да караш в другата лента. Животът на Острова беше много по-различен. Футболът - не. Преди това играех в Динамо (Киев) на Валери Лобановски. Един от най-големите треньори за времето си. Той налагаше 4-4-2 с две крила, също като Фъргюсън.
Веднъж нарекох Фърги "Шотландско коп*ле" - не умишлено. Новите ми съотборници ме "учиха" на английски. На една от първите ми тренировки ми казаха израза. Това беше обичайна закачка и при нас - учихме бразилците в Русия да казват "м*йната ти". За мое щастие Фъргюсън се засмя на невежеството ми. Всички се заливаха от смях.
Трябваше да спечелим Лигата през 1991/92. Бяхме на върха цял сезон, но в края му загубихме твърде много точки срещу Лутън, Уест Хем и Ливърпул. Спечелихме последния мач с Тотнъм на "Олд Трафорд", а след края му сър Алекс влезе в съблекалнята ни и каза: "Страхотен сезон. Не се притеснявайте, ще спечелим следващия". Беше прав.
Източник: GettyImages
Също така трябваше да вземем требъл през 1994. Спечелихме по-ценните трофеи (Висшата лига и Купата на Футболната Асоциация), но паднахме от Астън Вила на "Уембли". Спомням си много добре този финал за Купата на Лигата, защото бях изгонен за игра с ръка.
След ритника на Ерик Кантона срещу фен на Крисъл Палас през 1995 в съблекалнята цареше гробовно мълчание. Никой не смееше да промълви. Беше много тежък момент. Всички знаехме, че ще последва тежка санкция за Ерик. Той просто загуби контрол. Случва се понякога. Спомняте си какво направи Зинедин Зидан във финала на Световното първенство (б.р. 2006).
Бях №1. По това време отборите издаваха свои собствени песни. Правихме го в Евертън и Рейнджърс. В Юнайтед песента ни "Come on you reds" достигна до топа на чартовете. Годината е 1994.
Източник: GettyImages
Играх за 3 страни през 90-те - СССР, Общността на независимите държави (ОНД) и Русия. На ЕВРО '92 СССР се беше разпаднал и играх за ОНД. Нямахме национален химн и беше много странно. След това избрах да представям Русия, а не Украйна, където съм роден. Хората там злословиха много за решението ми. Украйна не се класира на Мондиала през 1994 и 6-ма футболисти избрахме да играем за "сборная".
Фърги се опита да ме накара да остана в Юнайтед през 95-та. Решението ми да си тръгна беше огромна грешка. Все пак, след моето напускане Дейвид Бекъм започна да играе. Ако не го бях сторил, може би, никой нямаше да чуе името Бекъм!
Източник: GettyImages
Арсенал ме искаше, но Юнайтед бе категоричен: "Няма шанс". Все пак, по това време не бе прието да преминеш в директния си противник за титлата. Отидох в Евертън, а първите ми 2 гола бяха срещу Ливърпул при победата ни на "Анфийлд" (2:1 през 1995). Специален момент за мен, защото триумфирахме в Мърсисайдското дерби. Аз съм късметлия. Вкарвал съм и в Манчестърското, както и в "Старата фирма" (б.р. големият сблъсък на Глазгоу).
Спечелих титлата на "Селтик парк" с фланелката на Рейнджърс през 1999. Беше брилянтно. Неописуема радост. Феновете полудяха.
Превод: Красиан Митев
