"Години наред в главата ми имаше едно нещо - футбол, футбол и пак футбол. Но вече не е така." Това са думи на един от милионерите в спорта - Венсан Компани. Капитанът на Манчестър Сити и на националния тим на Белгия е един от най-скромните богаташи по стадионите. Колегите му се надпреварват да купуват коли, самолети и къщи. Не пестят и долар, който може да бъде похарчен за удоволствия. Венсан обаче дава парите си за благотворителност.
През 2013 той купи най-слабия футболен отбор в Белгия - ФК Блейд. Тимът креташе на последните места в трета белгийска футболна дивизия. И бизнес решението на Компани да инвестира в умиращия клуб изненада много хора. Тези, които го познаваха обаче, знаеха, че зад покупката има по-дълбока цел. А тя е да даде шанс на всички млади момчета, които искат да ритат, да го направят. Да развият потенциала си не само като се учат да играят, но и като получат подкрепа в семействата си. Също като него в детството му. Защото майка му и баща му го насърчават да осъществи мечтата си да стане голям играч, а по-късно му помагат да остане здраво стъпил на земята.
- Играх за Андерлехт от 6- до 20-годишен - казва той. - Клубът оказа голямо влияние на живота ми, също както родителите и училището. Вярвам, че съчетанието от тези неща ме направиха по-добър. Искам да вляза в училищата и в домовете на децата. Мисля, че много от тях не успяват, защото нямат подкрепата от семействата си.
Венсан е син на белгийка и африкански бежанец
Баща му Пиер бяга от Заир - държавата, известна днес като Демократична република Конго, а в Белгия среща Джойслин, която става негова съпруга и му ражда двама синове и дъщеря. "Когато бяхме малки, родителите ни дадоха много любов - разказва Венсан. - Като всяко семейство, и ние имахме проблеми. Нямахме пари. Но знаехме, че трябваше да учим и да правим нещата, които обичаме. И всичко беше наред."
На 17 години Венсан става титуляр в мъжкия отбор на Андерлехт. Вижда се, че тийнейджърът има бъдеще в големия спорт. Тогава семейството отново го подкрепя, но не му позволява да се самозабрави.
- Нямаше шанс да се отдам изцяло на футбола, преди да съм завършил училище - разказва Компани. - Няма да забравя как играех във важни мачове и ме гледаха милиони, а след това си лягах в два часа сутринта. В осем бях на чина със съучениците си и бях съвсем нормално момче. Това ми помагаше да запазя баланс. Всеки ден благодаря на майка ми и на баща ми за това, че ме караха да живея по този начин. Никога не ми казаха, че съм велик футболист и вече може да се фокусирам върху спорта. Настояваха да продължавам да се занимавам и с други неща. Мисля, че запазих този стил и до днес.
През 2006 г. преминава в Хамбургер, а големият удар идва две години по-късно, когато става част от Манчестър Сити. И въпреки че получава по 120 000 паунда на седмица, Англия не го променя. За разлика от много звезди защитникът остава скромен и може да разказва как през осемте му години в Сити много от футболистите и треньорите край него отпадат от играта или изхвърчат през централния вход на "Етихад". Блестящата му игра и смислените интервюта му печелят много фенове. И го правят пример за малки и големи.
- Когато бях на 10 години, мечтаех за бъдещето - казва Венсан. - Виждах се как вдигам купи и играя на пълни стадиони. Не помня дори веднъж да съм мечтал за лъскава кола или момиче. Тези неща никога не са били моята мотивация. Разбира се,
не можеш да промениш факта, че за хората е важна материалната част
За мен приоритет имат други неща. И никога не съм си мислил, че мога да съм богат, без да използвам парите за добри каузи. Още като ученик казвах на майка си, че колкото по-богат ставам, толкова по-добре ще бъде това за повече хора. Мисля така от 17-годишен. Започнах да се грижа за семейството си, след това за съседите, а сега съм горд, че помагам на повече от хиляда деца да играят футбол всяка седмица.
За да изпълни желанието на майка си, която почива от рак, Венсан се посвещава на различни идеи, които нямат общо с футбола. Става посланик на SOS Детски селища. Две от тях са в източната част на Конго - в Букаву и в Увира. Точно там природата е неповторима, но бедността - жестока. "Преди да избера SOS Детски селища, с мен се свързаха много организации - разказва Венсан. - SOS Детски селища обаче е организация, която се грижи изоставените деца да не губят пътя си в живота и да не страдат от това години наред. Изобщо не е трудно да помогнеш на Африка. Тук може да направиш много дори с едно евро. Конго все още страда от десетилетията насилие. И сега избухват въстания, които помитат всичко, което е направено."
Интересува се от политика и учи бизнес администрация в Manchester Business School. Отваря два спортни бара - в Брюксел и в Андерлехт, но бизнесът не се оказва печеливш и година по-късно ги затваря.
- Не знам какво ще правя, когато се откажа от футбола - казва Венсан. - Не мисля, че ще се посветя на едно нещо. Обичам да пътувам и ще продължа да го правя. От времето, когато напуснах Хамбургер и дойдох в Манчестър, баланс ми даваха всички предизвикателства извън стадиона, които вървяха успоредно с кариерата ми и ми помагаха да се фокусирам върху работата си. Искам да запазя това усещане. Не ме е страх от края на кариерата си. Познавам много играчи, които треперят при тази мисъл. Аз не съм от тях. Знам, че ще имам много възможности. Когато привърша приключението си във футбола, ще започна нова кариера."
