Клаудиу Кешеру даде интервю за "Меридиан мач". Ето какви са впечатленията му за изминалата година в Първа лига:
Чувстваш ли се удовлетворен от годината за тима ти?
- Честно казано, чувствата ми са малко смесени. Започнахме сезона не по най-добрия начин. Не постигнахме резултатите, които желаехме. Това доведе до промени - смени се треньорът, смени се и физиономията ни и стилът ни на игра. И при мен нещата се случиха точно така - в личен план първите 6 месеца бяха на приливи и отливи, а след това достигнахме може би най-доброто ниво с отбора и доказателство за това са 15-те поредни победи. Аз много качих нивото си и в един момент дори не ме сменяха - играех цели мачове, което ми позволи да натрупам увереност. С моите съотборници достигнахме такова ниво на разбирателство, че ни беше много лесно. А нашият отбор, ако успее да намери общ език на терена, а и с треньора, става това, което стана - 15 поредни победи. Освен това "убихме" шампионата със стил - обърнахме ЦСКА в края, победихме Левски като гост в последните минути. А това въобще не беше ясно през декември, когато завърши първият дял.
- До последно се бореше за наградата с Фернандо Каранга. Вярваше ли, че можеш да го изпревариш?
- Това бе и като спора за голмайстор, уважавам го много. В един момент изглеждаше немислимо да го изпреваря. Той тръгна със страхотен аванс, водеше наистина много. Едва през пролетта, когато бе наказан, а аз вкарах по 2 и 3 гола в някои мачове, ми просветна, че може да има двубой в края. Срещу Левски пък той изпълни и дузпа, което не бе типично за него преди това, и явно показваше, че голмайсторският приз му е важен. Но в крайна сметка така се развиха нещата. Имах и късмет, но и голяма увереност.
- Смяташ ли, че последните 6 месеца бяха най-добрият ти период в Лудогорец?
- Да, определено. Бях постоянен, бях ефективен, играх много. Вкарах възможно най-много голове за играното време. Ако не се лъжа, отбелязах 15 попадения в последните 12 мача. Освен това в 7 поредни мача вкарвах голове, което също не е за подценяване. Бях много по-спокоен и уверен. Достигнах до желано ниво на синхрон с колегите, което обаче е нормално, тъй като на практика през последните 3.години играем постоянно един и същ отбор, с изключение само на един или двама играчи. Така че се познаваме много добре и използваме добре това предимство пред останалите. Това ни помага и да сме пред тях. Много важно е също, че успяхме да запазим удоволствието да бъдем заедно на терена, да тренираме заедно, дори да се виждаме и събираме извън терена. Това е ключът, който прави връзката между нас и ни прави по-силни.
- Смяташ, че последната титлата на Лудогорец беше най-трудната, тъй като ЦСКА беше достоен конкурент почти до самия край?
- Откакто аз съм в Разград - да, това беше най-трудната титла. Въпреки че и първата ми година в България имахме известни проблеми с Левски и дори с Литекс, преди отборът да бъде изваден и пратен във втора дивизия. Тогава също не играхме на добро ниво, което доведе и до две последователни треньорски смени. Но е истина, че тази година в един момент не се виждаше как ЦСКА ще загуби точка. Беше много трудно. Въпреки това не престанахме да вярваме в себе си. Бяхме убедени, че ще стигнем до най-доброто си ниво и ще ги победим в директните двубои. Но да - първите 6 месеца наистина бяха трудни. От друга страна, съм чувал, че в миналото е имало и по-трудни титли. Например в годината, когато е бил този мач Левски - Славия 1:1 и когато нищо не е зависило от Лудогорец. Така че - това беше най-трудната титлата -за мен, но очевидно не и за отбора, който е имал и по-драматични моменти.
- Как изживя на терена мача с ЦСКА, в който съперникът два пъти повеждаше, дори втория път с човек по-малко, и едва в самия край изтръгнахте победата?
- Това беше много, ама много странен мач. През първото полувреме играта беше изключително затворена. Почти нямаше положения пред двете врати, хората са гледали само единоборства. Честно казано, сигурно отстрани е изглеждал много грозен мач за гледане. Имаше голямо напрежение, много нервност и това се усети. И дойдоха последните секунди с този изключителен пряк свободен удар на Десподов. Не знаех направо какво да кажа. Прибираш се в съблекалнята, без да можеш да реагираш. А и изпълнението си го биваше, можеш само да го аплодираш и да кажеш: "Браво!". Освен това развоят на мача беше луд. През първото полувреме ние ударихме греда, те вкараха гол. След почивката изравнихме, после аз ударих гредата и те отново ни поведоха. Имах чувството, че направо ни убиват с тези голове. Вместо ние да решим мача и да се откъснем, всеки път те сякаш ни се присмиваха. Но точно този мач в крайна сметка беше решаващ и показа, че имаме и характер, и решимост да спечелим първенството. В този двубой показахме силата си. Мисля си, че мачът не беше много хубав за гледане, но успяхме да предадем такава енергия на публиката, че тя много ни помогна. Ако трябва да направя едно символично сравнение, тогава сякаш успяхме да поканим цялата ни публика на терена и тя да се бори наравно с нас със съперника. Наистина това е образът, който ще остане в съзнанието ми - сякаш поканихме публиката и тя реагира. И на края стана много хубаво, защото имахме огромна нужда от тази енергия. Макар че в Разград футболната култура не е толкова добре развита, феновете в този момент наистина бяха с нас. Може би много хора в града не разбират много от футбол, но въпреки това идват на стадиона и ни подкрепят. Това има и лоша страна, тъй като публиката не ни подкрепя много в някои мачове, които са, да кажем, лесни. Но пък това не ни създава допълнителен стрес и напрежение, и можем да бъдем концентрирани върху работата си. Защото има футболисти, на които напрежението им се отразява добре, но има и такива, които не издържат. Но специално за този мачконтекстът беше специален, а тази изтръгната победа в края ни донесе много радост.
- Може ли да се каже, че точно този мач ви направи по-силен отбор?
- Разбира се, точно това и стана. И това се видя в следващия мач с Левски и по начина, по който го спечелихме. Аз пропуснах дузпа, а след това вкарах от онзи корнер. Беше очевидно, че сами предизвикахме нещата да се случат и търсихме до край успеха си. Никой нищо не ни е давал даром - ние сами си го взехме, и то с много смелост, с характер, с изключително желание, с решимост. Ще запомня тези мачове от целия сезон. А когато успееш да победиш ЦСКА, който ти повежда два пъти, а след това и Левски като гост, това все пак е категоричен знак.
- Вкарваш ли често подобни голове от корнер на тренировка?
- След този мач започнахме редовно да си правим състезание в отбора кой ще вкара повече голове от корнер на тренировка. И наистина се получаваше много забавно. Поне по 20 минути се занимавахме с това всеки ден.
- С вратар ли биете корнерите?
- Не, без вратар - така, за удоволствие. Интересно е, че преди редовно изпълнявах статичните положения - пряк свободни удари и корнери, като винаги се опитвах да вкарам директно, без вратарят или някои друг да успее да докосне топ ката. Но в послед но време треньорите държаха по-скоро да съм в наказателното поле като цен-трален нападател, като човек, който добре усеща зоните, в които топката може да се озове. Вярно е и, че не съм много висок, защото ако стърчах с една глава над другите, наистина щеше да е странно да изпълнявам корнерите. Но специално в мача срещу Левски имах толкова голямо желание да се реванширам за пропуснатата дузпа, че даже се затичах да изпълня сам ъгловия удар. И бях възнаграден. Във футбола е така - когато не се опитваш да мамиш и си положил много старание, обикновено биваш възнаграден.
- Лудогорец е шампион седем години поред. Докъде може да стигне тази серия според теб?
- Мислих точно върху това преди 3-4 месеца. Ще бъде невероятно, ако това поколение, тази група от играчи, които сме заедно вече няколко години и имаме участие в повечето титли, успее да започне нов сезон със звезда на фланелката. Това означава да спечелим 10 титли, да бъдем на висота и следващите сезони и да грабнем още тези три шампионата. Това ще ни позволи да излезем със специални фланелка с имената ни отзад и със звездата отпред. Това би било фантастично. Когато успееш да осигуриш звезда на фланелката, това означава, че си направил нещо велико, че си писал историята на клуба. Това е много важно.
- Лудогорец често е наричан бразилски клуб заради колонията от южноамериканци. Смяташ ли, че сега ще има и частица румънско излъчване?
- Вярвам, че ще направим много добра сплав от чужденци. Би било жалко да не се използва потенциалът на Румъния, която е толкова близо до Разград. Лудогорец е много интересен клуб и в момента е по-добър и може да предложи повече във всяко едно отношение от всеки румънски клуб - като финансова стабилност, развитие, резултати в последните 5 години. Така че е добре да се използва тази близост с Румъния.
- При първия голям успех на Лудогорец - пробивът в Шампионската лига през 2014-а, ти беше футболист на Стяуа. Как изживя тогава драматичната загуба?
- Така е. Все още мисля, че този двубой тогава го загубихме още в първия двубой в Румъния. В него доминирахме тотално и бяхме длъжни да спечелим 3:0 и да приключим всичко преди реванша. В София също имахме шансове. Още след 4-5 минути игра трябваше да протегна по-бързо крака си, защото топката се спря във външната страна на мрежата. През второто полувреме изпълних пряк свободен удар, при който Владо (б. а. - Стоянов) леко пипна топката, която се отби от гредата. Вярно е обаче, че през второто полувреме Лудогорец доминираше на терена много добре си спомням. И после дойде този удар на Вандерсон от нищото в последната минута след двата последователни корнера, които допуснахме. Но мисля, че всичко се разви така, че те да продължат. Съдба. А при дузпите вече всичко беше психика, психология, вече беше съвсем друго ниво, което почти нямаше нищо общо с футбола. Но им свалям шапка за това, което направиха. Аз не съм лош губещ, не съм завистник. Когато някой е по-добър, му свалям шапка и му казвам "Браво!". Вътре в себе си мразя да губя, но когато някой е по-добър, винаги го признавам.
- Добрата новина е, че Лудогорец ще бъде поставен във всички кръгове на квалификациите за Шампионската лига. Какви предчувствия имаш?
- Това е голямо предимство. Миналата година пак в първите два кръга изтеглихме най-трудните съперници - Жалгирис, а след това и Беер Шева. Тогава обаче си мисля, че не бяхме готови напълно за мача с израелците. Не бяхме на 100%. И въпреки че в един момент водехме с 3:0, а реално можеше да сме напред в резултата и с 5 или 6:0, нещо не ни достигна. И в този случай трябваше да бъдем по-убедителни в първия мач, бяхме длъжни да вкараме. Вместо това обаче допуснахме два гола при двете им най-опасни атаки - една контраатака и рико-шет. Но миналата година имаше знаци, че нещо не е на мястото си и това бе причината да не се класираме. Но мисля, че тази година светофарът е зелен и имаме всички шансове отново да влезем в тази Шампионска лига, която е толкова желана от всички.
