Мартин Камбуров извърши по-голям подвиг от изключителния голмайстор на Челси Дидие Дрогба. Таранът от Кот д'Ивоар вкара хеттрик на Левски в Шампионската лига, но на kационалния стадион, а Мартин го направи, без да му мигне окото, насред "Герена". Единственият, който до събота бе отбелязвал три гола в леговището на "сините" в цялата история на "А" група, е Емил Маринов от Ботев (Враца). Това става на 11 декември 1985 г., когато врачани бият с изразителното 6:3. От тогава досега Левски нямаше загуба с три гола разлика. След фурора си излезлият начело в листата на голмайсторите в "А" група с 10 гола след първите шест пролетни кръга 28-годишният Камбуров даде специално интервю за "Топспорт".

- Мартине, от началото на пролетния сезон си в голова серия. Преди мача с Левски смяташе ли, че ще отбележиш хеттрик?
- Преди двубоя не съм мислил или правил сметки, че точно на "Герена" ще отбележа гол. Получи се, защото така се разви мачът и си вкарах положенията.

- Може ли да опишеш усещанията си при головете?
- Най-труден ми беше първият гол. Наистина Гошо Петков изби неубедително, но, когато топката попадна в мен, имах много малка видимост. От една страна имаше мой съиграч, двама защитници на Левски и естествено Петков на вратата. Чудех се как
ще прокарам топката до мрежата. За мое щастие успях да я насоча освен силно, също така директно и правилно. При другите два гола се възползвах от грешки в "синята" защита и вече имах идея как да реализирам.

- Първият ти гол беше и определено най-красив. Много нападатели са казвали за свои зрелищни попадения, че първоначално не са вярвали, че ще ги вкарат. Също като теб...
- Не мога да ти дам точно обяснение. Сигурно има някаква зависимост. Разбира се, че има голове след ситуации, при които не мислиш много как да насочиш топката. И се получава. Но аз като повечето нападатели ще кажа, че за мен няма красиви попадения. Има само важни.

- Говориш така, сякаш не си направил нищо особено?
- Това не ми е първият хеттрик. Има един друг, който също много си го ценя. Стана през есента на 2004 година веднага след като станах шампион с Локо (Пд). Тогава бихме в Пловдив Литекс с 4:3. Да вкараш три гола на ловчанлии също не е малко.

- Но осъзнаваш ли, че влизаш в историята като втория човек, отбелязал три гола на "Герена" след Емил Маринов от Ботев (Враца), който вкарва хеттрик през 1985-а?
- Сигурно, като приключа кариерата си, ще го осъзная наистина. Сега все още съм в играта, както казват англичаните, и за мен да вкарам гол на Пирин, Вихрен или на някои от софийските грандове или Литекс няма значение. Сигурно след време ще отсея по-значимите си голове. И наистина този хеттрик на "Герена" ще бъде един от тях. За 24 часа няма как да го преценя.

- След третото попадение, още докато се радваше, поиска смяна. Защо?
- Наистина беше така. Ами видях, че остават малко минути до края и нямаше как след три чисти гола в наша полза нещата да се променят. А и с Черно море ни очаква
тежък мач и затова поисках да бъда сменен. Но след като Окука реши да остана на терена, нямах нищо против.

- По време на срещата играхте предимно с едно докосване?
- Ами срещу отбор като Левски, ако държиш топката повече в себе си, ще бъде отнета бързо. Затова, освен че играхме по този начин, и нападахме повече.

- Смяташ ли, че ако продължите до края с тази успешна серия, може да станете шампиони и да изненадате ЦСКА и Левски?
- Не, да не говорим такива работи. Нека бъдем реалисти. За нас е много важно
тази година да бъдем трети или четвърти - така ще играем в турнира за Купата на УЕФА. Но дори за тази цел имаме нужда от победи във всеки кръг, защото Литекс и Черно море са много сериозни кандидати за евроместата.

- Завърна се в българското първенство през зимата, а след 6 мача вече си начело на голмайсторската листа с 10 попадения. Не смяташ ли, че този факт е илюстрация на слаба конкуренция сред реализаторите у нас?
- Не, не мисля. Конкуренцията си я има. Илия Илиев може да се отпуши в Сливен, както вкарваше в Локо (Мездра). И Дормушали Саидходжа от ЦСКА, и Георги Иванов-Гонзо от Левски са доказани голаджии. Да не забравяме и Мирослав Манолов от Черно море.

- Като малък кой ти е бил любимият голмайстор в България и в чужбина?
- Винаги съм харесвал Христо Стоичков, който за мен бе нещо повече от голям футболист. Не съм имал възможност да гледам чак толкова много нападатели в чужбина. Малко си спомням Марко ван Бастен, който беше велик. Но от сегашните бих споменал Рууд ван Нистелрой.

- Имал ли си оферта от ЦСКА?
- Не, от ЦСКА никога досега не съм имал предложение.

- Преди време за малко не отиде в Левски и дали затова сега не си го връщаш, за да им покажеш, че на "Герена" са сбъркали, че не са те взели?
- Няма смисъл да говорим за това. След като се върнах от Дубай, имаше някакви варианти да премина в Левски, но не се получиха. Сега обаче със сигурност и през ум не ми е минавало да си връщам. Няма такова нещо.

- Когато трябваше да дойдеш при "сините", треньор беше Мъри Стоилов, нали?
- Да, той беше.

- Дали с него нямате някакъв конфликт заради това, че тогава не те е взел, както и по оста на родните ви места Свиленград и Хасково, които са съседни градове? И дали заради това не те е повикал сега в националния отбор?
- (Със съвсем спокоен тон.) Категоричен съм, че нямаме никакви
проблеми с Мъри Стоилов. Винаги съм казвал, че когато реши да ме повика в националния отбор, ще се отзова. Кой не иска да играе за представителния тим. Няма да се разсърдя дори и да не бъда сред повиканите за важния мач с Ейре в София на шести юни. Дори и за някой двубой, след това в Кипър например или срещу Грузия в София, да ми прати покана, пак ще се радвам, че ми е оказал доверие. За националния отбор е важно да печели мачовете си. Независимо кои играчи са в състава. Ако съм сред извиканите, мога само да бъда щастлив, че ще облека фланелката с националния герб.