Вилим Посинкович е роден на 10 януари 1991г. Играл е в НК Лучко, Гиресунспор, Кавала, Олимпик (Сараево) и др. За последно се е състезавал за полския Рух (Хожув). Става част от Локомотив (Пловдив) през юли 2018 година. Ето какво каза той в интервю за официалния сайт на "смърфовете".
Разкажи за детството ти, за семейството и кога започна да се занимаваш футбол?
-Роден съм в Сараево. Когато започна войната с Босна, заминахме за Хърватска, за остров Хвар. Там имаше само две възможности за спорт - или да играеш футбол, или ватерпол. Бях хиперактивно дете и лекарите казваха на майка ми, че ще е по-добре да избера спорт, в който да изразходвам повече енергия. Моите приятели всичките тренираха футбол, така че и аз избрах това. Бях на 6 години. Бях запленен от играта и знаех, че искам да продължа да се занимавам професионално с футбол. Първият ми договор подписах на 19 години с "Лучко", който тогава беше в Първа лига в Хърватска.
Кои са твоите идоли във футбола?
-Когато започнах да играя футбол, много харесвах Дел Пиеро. Не мога да кажа, че ми е бил идол, просто много харесвах стила му на игра. На по-късен етап - Адриано. Много харесвам и Златан Ибрахимович - не само като футболист, а неговата история, характерът му... Единствената книга, която съм прочел в живота ми, е биографията на Ибрахимович. Иначе, като футболист, Лео Меси е най-добрият, без конкуренция в света.
Какво, според теб, не достигна на отбора на Хърватия да стане световен шампион?
-Смятам, че имахме качество, имахме и късмет - в два мача бихме с дузпи. Е, на финала не ни достигна шанс, но това е турнир, а и все пак една малка държава с малко повече от 4 милиона население е втора в света. Мисля, че в Хърватска има много спортни таланти и не само в областта на футбола, а и в много други спортове, баскетбол, ватерполо, световни шампиони сме и на тенис. И не само в Хърватска, смятам, че на Балканите са дали на света много талантливи спортисти.
Преди да подпишеш с Локомотив Пловдив беше ли идвал в България?
-Не бях идвал никога в България, макар, че страната ви не ми беше съвсем непозната. Преди да дойда тук, играех в "Рух" - полски професионален футболен отбор от град Хожов и имах един съотборник и съквартирант, който беше българин - Николай Банков ( тогава беше вратар на "Рух", а в момента вратар на "Ботев" - Враца). Бяхме близки по нашия балкански манталитет, а и езикът ни е сходен, музиката, хората...няма голяма разлика. Така мисля. Много бях щастлив, когато ме поканиха да дойда в Локомотив и се радвам, че съм част от клуба, чувствам се добре тук.
В навечерието на мача срещу "Ботев" - Враца, който е и последен за есенния дял на първенството, каква е оценката ти за изминалия полусезон?
-В няколко мача показахме, че можем да бъдем достоен съперник на всички, за съжаление сега е малко трудно - 6 мача нямаме победа, имахме големи шансове, но често нямахме късмет - и срещу Верея, и срещу Лудогорец, ЦСКА... но така е във футбола, понякога една победа може всичко да преобърне и промени. Това, което знам е, че ние всички сме дали всичко от себе си.
Кой е мачът, който няма да забравиш?
-Когато победихме Ботев в Коматево. И мачът с Лудогорец на Лаута, когато можехме да спечелим и заслужавахме, но нямахме късмет - аз уцелих греда, после Карагарен ...
Симеон Райков в немилост в Локомотив (Пловдив)
Eдин от малкото българи е тотално изолиран от състава
Какво ти е дал до сега футболът?
-Както всичко в живота, така и футболът има и добри и лоши страни - дал ми е много приятели, много контакти, дал ми е хубав живот. Научил ме е, че ако падна пет пъти, шест пъти ще се изправя. Преди 4-5 години имах голям проблем с коляното , бях на косъм да прекъсна, но си казах - няма шанс да се откажеш! Вложих много труд и успях да се възстановя. А колкото до негативната страна - има я, но мисля, че футболът ми е дал повече позитивни неща. Футболът е една житейска школа.
Как се виждаш след 10 години?
-Много добър въпрос! Сега ви казвам искрено - не знам! Много трудно е да си треньор, да работиш с толкова много играчи, различни характери. Сега виждам колко е трудно на треньора ни и колко търпение се изисква. Има ситуации, в които аз бих раздал шамари ... така, че няма шанс един ден да продължа като треньор. Може би бих отворил кафе на остров Хвар и бих живял спокойно. Имам и къща в Атина, там много ми харесва, живял съм 4 години там и бих се върнал.
Какво си пожелаваш за Новата година?
-Искам само едно - семейството ми да са здрави и щастливи, нищо друго не искам. Пожелавам си брат ми и майка ми да са добре. Аз да съм здрав, да нямам травми. Всичко останало, каквото трябва да бъде - ще бъде. Казват, че здравият човек има хиляда желания, а болният само едно - да е здрав. Вярваш ли в Бог, вярваш ли в себе си, всичко друго се нарежда.
Пожелай нещо на феновете на Локомотив Пловдив!
-Да бъдат зад нас! Ние не можем да обещаем, че ще бием във всеки мач, но във всеки мач ще даваме всичко от себе си.
