Чувството, когато победиш Ботев, е неописуемо. На следващия ден, като се разхождаш в Пловдив, все едно си император. Е, от вечерта на 12 май 2017 година Мартин Камбуров спокойно може да го прави, дори без Локо да е надвил съгражданите си. Просто защото вече е стъпил на кота 186 - толкова са головете му в българското първенство.
В петък вечер капитанът на "черно-белите" вкара за 15-и път в мрежата на Левски (те са отборът, който най-често е огорчавал) и с това изпревари знамето на Локо - легендата Христо Бонев-Зума има 185.
Сметката на Мартин за сезона е 13 точни изстрела, 4 от които от дузпи. 36-годишният футболист няма да спре дотук. Просто защото хобито му е да "чука топчето". Все още го прави с удивителна лекота и засрамва младоците в първенството ни. Възрастта не му пречи, защото умее всичко - да овладява умело топката и да я подава добре, да играе отлично с глава, да е винаги в точното време и да я прати в мрежата. Освен това може да вкарва от фаулове, а когато реферите отсъдят дузпа, съотборниците му вече се редят на центъра, защото са сигурни, че централният нападател няма как да сбърка.
Роден на 13 октомври 1980 година в Свиленград, нападателят дебютира за Ботев Пловдив, но съдбата му отрежда да стане легенда на градския съперник от "Лаута". Още от началото обаче му е предопределено да стане Колекционер на голове. Камбуров се разписа още при дебюта си в бившата "А" група - на 6 март 1999 година на мача Нефтохимик - Ботев (Пд) (3:1), когато бе точен в 81-ата минута.
Първият му гол за Локо пък бе победен за пловдивските "железничари" - в 75-ата минута срещу Спартак във Варна за крайното 1:0 на 17 август 2002 година. Когато е отбелязвал попадение, Локо (Пловдив) впоследствие е губил само 13 от срещите си.
Голът му срещу Левски бе неговият 86-и преди почивката, във втората част е по-продуктивен - има 100 точни изстрела. 41 от попаденията му са от дузпи - 30 за Локо (Пд), 10 за Локо (Сф) и 1 за ЦСКА. Със сигурност головете на №116 състава на Локо в родния елит щяха да са много повече, ако не бяха престоите му в чужбина - през 2006/07 игра за Ал Ахли (ОАЕ) (в този тим се разболя от хепатит и не игра повече от половин година), през 2007/08 бе част от гръцкия Астерас, а от 2010 до 2012 се подвизава в китайския Далиен.
Въпреки това той е най-добрият реализатор през новия век. И си заслужи след края на кариерата си името му да върви ръка за ръка със званието "легенда". Дори и след това постижение той си остава здраво стъпил на земята.
"Колко гола мога още да вкарам? Не искам да давам прогноза. Казах, че догодина ще играя по-малко. Да си в първата десетица на голмайсторите в елита е достойно, а да си в първата петица - уникално. Вървя към края на кариерата си, затова се наслаждавам на всеки мач и гол", посочи той, след като задмина Христо Бонев.
Източник: LokomotivPlovdiv
Ако го попитате кои са най-важните му попадения - дали този със задна ножица срещи Ботев (2:0) през есента, дали хеттрикът на "Герена" срещу Левски (б.р. - вкарва го на 11 април 2009 г. с екипа на Локо (Сф)) - той ще ви отговори, че не ги дели: "Всичките ми са еднакво ценни, особено ако са били за победи на моя любим Локомотив (Пловдив)".
Обича да казва, че най-трудни са тези от дузпа. Защото половината стадион стиска палци да вкара, а другата да се провали - тоест, всички очи са вперени в него. От 43 изстрела от бялата точка в родния елит е бил точен 41 пъти. При следващия реализиран 11-метров наказателен удар той ще стане №1 - в момента дели върха с Наско Сираков (общо 196 гола в Първа лига), който също е вкарал 41 пъти, но от 57 опита.
На какво се дължи футболното му дълголетие?
"Всичко е до структура на тялото, манталитет, начин на работа и желание. Никога не съм излизал на терена само за да покажа, че съм там. Понякога се ограничавам по отношение на храненето, гледам да съм в килограмите, които трябва, но нямам някаква стриктна диета. Не обичам тютюна и не пуша. Но иначе алкохол си пийвам. В една ракия няма нищо лошо. Като пиеш една ракия, и вкарваш по 20 гола на сезон".
След гола в мрежата на Левски, Камбуров може да си позволи да си налее едно. Защото той отдавна е Императора на Пловдив.
