На завършилото европейско първенство в Австрия и Швейцария България имаше своето задочно присъствие. Един от хората, за когото се коментираше доста, бе Радостин Станев. Привърженици на Легия (Варшава) говореха за него със суперлативи, както и полски колеги и футболисти. Със Станев разбира се обсъдихме в това интервю темата "Полша", но също така любопитно бе защо се реши да играе през новия сезон за новака Локочотив(Мездра).

- Радо, как се озова в Локо (Мездра)?
- Още през април месец разговарях с моя добър приятел Георги Бачев и той ми предложи да премина в отбора, защото нещата там са сериозни. Хората са амбициозни. Мога само да ви кажа - не подценявайте Локомотив(Мездра). Тимът има сериозен спонсор, който иска да направи нещо не само за един ден, а за доста повече време. Помните как всички гледаха несериозно на Литекс, когато влезе в "А" група и после видяхте какво се получи, след като отборът беше поет от Гриша Ганчев. Истината обаче е, че преди да дам съгласието си, се колебаех дали да не остана в Спартак (Варна). Но обичам предизвикателствата и затова се озовах в този тим.

- Ти бе едно от най-спряганите имена сред полската колония на европейското първенство в Австрия и Швейцария?
- Безкрайно много се радвам, че хората не са ме забравили от периода, когато станах шампион с Легия (Варшава). Тук веднага искам да отбележа изключителното влияние на тогавашния треньор Драгомир Окука, който вече е наставник на Локомотив (Сф). Просто ако не беше той, сигурно нямаше да играя в толкова много мачове на отбора.

- Защо?
- Защото поляците са изключителни националисти и ако наставникът беше поляк, сигурно щях да влизам от време на време. Докато Окука ме прие като балканец, едва ли не като роднина.

- Всички казват за него, че е много сериозен и взискателен треньор?
- От българските треньори бих го оприличил на Георги Василев. И той като него притежава генералска осанка и е безкрайно строг. Разбрах вече, че доста от играчите на Локомотив, както ние казваме на жаргон, са спукали гума – тоест са скапани от тренировки и пищят. Но и ние бяхме така в Легия и после по време на шампионата ни беше леко. Физически бяхме над останалите отбори и с лекота станахме шампиони. Така, че във физическо отношение Локо ще бъде доста добре.

- Защо тогава не се върна в Локомотив?
- Защото познавам до болка обстановката. Бил съм там три години, което е достатъчно време. Искам да опитам нещо ново.

- Да те върна пак към полския ти период. Откъде имат тази традиция да вадят невероятни вратари?
- Ами ще ти дам пример само с Легия. Там работи един невероятен треньор с вратарите. Казва се Кшищоф Дофхан. Изброявам ти с колко вратари работи и къде отидоха. Шоматулски замина в Аустрия(Виена), Ковалевски в Шахтьор(Донецк), аз в Шинник, Боруц в Селтик, Фабиански в Арсенал и Залуска в Дънди Юнайтед. Е, какво да говорим! Става въпрос за шест човека. Решил съм след време, когато тръгна да прекратявам кариерата си, да го поканя във Варна и аз да отида пак при него във Варшава, за да почерпя още от опита му. Записвам си в една тетрадка негови упражнения. Просто ако реша да ставам треньор на вратари, това е най-добрият път, по който мога да тръгна. Но засега ми е рано. На 33 години съм и имам още време пред себе си.

- Разкажи повече за Боруц, защото той те похвали много в интервю пред вестника?
- Ще му се обадя да му благодаря. С Артур сме големи приятели. Заедно станахме шампиони на Легия. Научих го да пие ракия и да псува на български. Докато бяхме във Варшава, ходехме със съпругите ни много често по ресторанти и там го накарах да му се услади нашенската ракия. Той доста се труди, докато стане такъв какъвто е. В началото беше малко по-едър и трябваше да сваля килограми. Даже когато давах интервюта, постоянно ме упрекваха, че му правя реклама и искам едва ли не да го изтикам на преден план. А в началото наистина Окука не го планираше често. Беше ми резерва. Но се радавам за напредъка му. Той е главоломен. Не се учудвам, че ти е казал, че любимец му е Петер Шмайхел. Артур го имитира във всяко едно нещо. Даже и фигурата е докарал като неговата. На мнение съм, че след най-добрите вратари в света - Касияс, Ван дер Саар, Буфон и Чех, той е петият по класа. Предлагаха му да играе в Милан, а скоро и в Манчестър Юнайтед. Като бях в Национал (Букурещ) и той вече беше в Селтик, ми се обадиха заедно със Стилян. А пък Фабиански беше малко
момче и все се въртеше около нас. Но и той тръгна по добър път. Сега разчитат на него в Арсенал.

- Говорихме за чуждите вратари. А в България кои виждаш като надеждни футболисти на твоя пост?
- Нямам кой знае какво впечатление от младите. Може би Владо Стоянов е по-стабилен. От другите вратари харесвам Гошо Петков, Ивайло Петров – Пифа, който отиде в Кипър. Харесвам още Голубович и Тодор Тодоров.

- От някой от грандовете ЦСКА и Левски не са ли те търсили?
- От ЦСКА не. Но от Левски ми дадоха да разбера, че ако Гошо Петков го продадат, може да ме вземат. Но докато Гошо е там, аз никога няма да си помисля за "Герена". Разбрал съм се с Локо (Мездра) за една година, но има ли нормален човек, ако го поканят в ЦСКА или Левски, да откаже. Бил съм в ЦСКА и знам какво значи да носиш фланелка на много голям отбор.

- Как прие кризата в ЦСКА?
- Щом политик се намеси в отбора, видяхте какво стана. Но от друга страна всяко зло за добро, защото сега съм убеден, че магьосник като Димитър Пенев ще съумее да наложи млади таланти и дори съвсем скоро да ги направи шампиони.

- Кой ти е най-върховният момент в кариерата и най-лошият?
- Най хубавият е когато станах шампион с Легия. А най-лошият, когато Левски би ЦСКА с 5:0 на финала за Купата на България и ми вкараха пет гола. Както и преди световното първенство през 1998-а, когато бях оставен на повикване за националния тим и после отпаднах и не заминах за Франция.

- Любим вратар в България и в чужбина?
- Тук харесвах мъжката игра на Здравко Здравков. А в чужбина още като ученик съм писал писма на тогавашния вратар на Парма Клаудио Тафарел. Даже Тафарел ми прати картичка и ръкавици "Рьош". За едно дете на 15 години това бе празник. Спях постоянно с тези ръкавици, които ги пазя и до днес.