"Скоростта е най-трудното нещо, с което трябва да се справиш във футбола". Това са думи на мениджъра на Ливърпул Юрген Клоп. Седнал зад бюро в Мелууд небрежно стои и играчът, който олицетворява визията на германеца за атакуващ футбол - Садио Мане.
Пред него има списание, а на корицата е едно от най-впечатляващите му произведения на изкуството. В поредица от снимки е изобразен неговият зашеметяващ гол срещу Арсенал преди 12 месеца, а сенегалецът е готов да разкрие пред нас триковете на своята сила.
Усмихвайки се, Мане казва: "Спомням си този мач. Сякаш получих прилив на енергия, когато топката се озова в мен. Видях, че Чеймбърс се приближава към мен, и забавих малко темпото. Но защо? Знаех, че мога да го надбягам, никакъв проблем. Просто го оставих да се доближи на метър. Тогава включих втора предавка и не му оставих шанс да ме спре".
Следва нова усмивка. Мане с радост обяснява как се е справил с Калъм Чеймбърс от Арсенал в дебюта си за Ливърпул, след като бе трансфериран за 30 млн. паунда от Саутхемптън. Но той може да назове не един и двама защитници във ВЛ, които са ставали за смях от неговата бързина.
Сенегалецът бързо се превръща в
любимец на Клоп и феновете.
Източник: GettyImages
Садио е млад мъж, който е безмилостен пред противниковата врата и разполага с всички инструменти, за да изпълни мечтите си. Тези мечти започват в селище, наречено Банбали, близо до град Седхиу, в южната част на Сенегал. Семейството на Мане, особено майка му Сату Туре, иска той да има добро образование, но с течение на годините това се променя. Неговата дарба още от ранна възраст е скоростта му. Обича да рита топка по прашните улици на Банбали, разбира се, когато може. За да докаже това, Садио разказва за тренировките си всяка сряда и събота след училище. Местният терен в селцето е на 3,5 км от дома на Мане, но той ги взема на тичане, след това прави 6 или 7 обиколки за загрявка преди тренировка, а впоследствие играе и цял мач. Сенегалецът разполага с издръжливост и бързо темпо и не е случайно, че през лятото спечели едно любопитно състезание в състава на мърсисайдци.
"Това е естествено за мен. Не ми се е налагало да работя върху скоростта си, Господ ми я е дал. Когато бях ученик, винаги имаше състезания по бягане. Бях много добър, вземах цялата дистанция на спринт, без значение дали e на дълги разстояния. Познавам тялото си и знам кое е добро за мен. Имам си специален готвач и се храня здравословно. Не пия, не пуша, дори не съм пробвал никога в живота си. Този сезон държа рекорда в клуба! Винаги съм обичал да тичам, още от детските си години. Никога не съм имал колело, стигах до игрището на спринт, навъртах 6 или 7 обиколки и директно се включвах в заниманието", споделя Мане, който идолизира бразилската суперзвезда Роналдиньо в детските си години.
"Обикновено печелехме всеки мач в родното ми селище и винаги съм бил нападател. От малък съм пристрастен към успехите, стараех се да помогна на отбора. Без значение дали отляво, отдясно или в центъра, просто исках да спечеля. Сега е същото, нищо не се е променило", допълва Садио.
Мане е тих по природа, но със сигурност е приятна компания. Забелязва се
блясъкът в очите му
когато говори за вдъхновяващия отбор на Сенегал от Мондиал 2002. Стигаме и до закачливия му рус кичур в чест на националната икона, но злодей в Ливърпул, Ел Хаджи Дуиф: "Той беше първият играч, у когото бях влюбен. Спомням си срещата с Франция, когато спечелихме. След училище отивахме у един приятел да гледаме мачовете. Ел Хаджи е герой в Сенегал, когато се прибирам, винаги се виждаме. На "Анфилд"? Може би не толкова".
Всичко това показва защо съотборниците му в Ливърпул го наричат "добро момче", но 25-годишният сенегалец също така демонстрира защо въпреки мекия си тон и характер е ключова фигура в съблекалнята на червените. Две истории илюстрират това. Първата е от февруари тази година. Мане току-що се бе завърнал от Купата на африканските нации, а Ливърпул бе в ужасяваща форма. Той дърпа настрани Джордън Хендерсън и му казва, че в Габон е гледал всеки мач на клуба и "това не е Ливърпул". Капитанът на червените веднага събира целия състав на отборна среща, а през следващата седмица Мане вкарва и двата гола за успеха с 2:0 над Тотнъм. Беше победа, която придвижи червените в челната четворка и им даде импулс да останат там.
Втората история включва неговия поход за преодоляване на операцията на коляното, която беше необходима, след като бе ударен лошо в дербито на Мърсисайд на 1 април. Садио работи неуморимо и успя да се завърне в пълния си блясък на турнето в Германия, а вече има и 2 попадения във Висшата лига: "Когато си професионалист, трябва да си готов на всичко. Не ми беше лесно, исках да помогна на съотборниците ми, а нямаше как. Мама дойде при мен и това бе много важно. Преди да започнем подготовка, имах седмица почивка и се върнах в Сенегал, но дори и тогава бях на прегледи при доктор. Трябваше да намеря начин да се възстановя бързо".
Изказвания като това показват защо той се справя толкова добре с живота на "Анфилд" и защо е спечелил битката с трудностите, които го отведоха от Банбали до Метц, РБ Залцбург и Саутхемптън без никакви размирици. След не толкова любезно лято към Ливърпул, белязано от отбранителни проблеми и трансферни саги, Мане е готов да направи следващата крачка от своето усъвършенстване и това на клуба. "Честно казано, искам много повече от себе си. На 25 години съм, няма как да кажа, че знам всичко. Трябва да се уча, знам докъде трябва да стигна, така че ще видим".
Но каква е целта му? Вижда ли се като Играч на годината в Африка? "Това не е основната ми цел. Най-важното за мен е да печеля трофеи с Ливърпул. Ако някой ден взема това отличие, страхотно. Просто искам сезонът с червените да мине добре. Сигурен съм, че можем да се подобрим. И ще го направим!", завършва Мане.
