Зе Суарес е отскоро в Левски, но интересът към него не е стихнал. През пролетния сезон ще се види дали трансферът му на „Герена” не е бил поредната несполучлива покупка. Въпреки шума около него, Зе е скромен и няма вид на футболист, който има звездни маниери. Със съдействието на пресаташето на „сините” Александър Касабов и  Светльо от международния отдел, който владее перфектно португалски език, започваме разговора за „Топспорт” с най-известния бразилец при „сините”.

- Зе, първо няколко думи за загубата от Стяуа?
- Това все още са приятелски мачове. Важното е да се подготвим добре за пролетния полусезон, а резултатите са без значение.

- Как успя да се приспособиш към обстановката в Левски и кое е първото нещо, което ти направи впечатление в България?
- Първоначално ми помогнаха играчите, които заварих в Левски. И понеже това е клуб на много високо професионално ниво, останалите съотборници ме приеха веднага. Разбира се най-много се сближих с Лусио Вагнер, който хем е мой сънародник, хем е отдавна в България и знае много специфични неща и за „сините”, и за страната. А с идването на другите двама Жоазиньо и Жеан Карлош вече имам чувството, че съм съвсем в свои води. Всички в съблекалнята сме приети отлично. Ако трябваше да свикна с нещо непривично, това бе със студа в България. Надявам се, че след втория подготвителен лагер климатичните условия у вас няма да са толкова сурови и всичко ще си дойде на мястото. Много е важно, че ще има нормални условия за игра, защото знаете, че ние бразилците разчитаме повече на техниката отколкото на физиката.

- За колко време е договорът ти с Левски?
- За три години - до май 2011 година.

- Не се ли притесняваш, че след напускането на основни играчи, ти ще трябва да поемеш много повече отговорности?
- Напълно нормално е в даден отбор едни играчи да напускат, други да идват и да се разчита на тях. Аз играех в отбора на Ремо от Белем и си тръгнах. Други ме заместиха. Сега аз ще играя ролята на заместител. Знам какви следи са оставили играчи като Йовов, Бардон и Телкийски. И аз и моите сънародници сме наясно
каква ни е мисията в Левски. Трябва веднага да се включим на висока скорост и да се борим за купи, титли и медали. С играта си да направим така, че да не се чувства отсъствието на тези, които са отишли в други отбори, и същевременно да донесем нещо наше, нещо специфично за бразилския футбол. Публиката трябва да ни запомни с добро. Феновете на Левски са изключително претенциозни по отношение на стила на игра. Надявам се да не ги разочароваме.

- Кой е бил любимият ти футболист в детството?
- В детските години израснах с Роналдиньо. С децата в моя квартал Белем го харесвахме още когато играеше в Бразилия и после в Пари Сен Жермен. Аз се гордея, че съм го забелязал още от по-ранно време. След това в Барселона бе много лесно да видиш, че е велик играч. В момента харесвам Кристиано Роналдо. Заради него следя най-последователно мачовете на Манчестър Юнайтед и националния тим на Португалия. А пък и португалците са най-близки до нас. От една страна ние говорим техния език, а техен треньор е великият наш сънародник Луиш Фелипе Сколари.

- Като дете случвало ли ти се е да заставаш на вратата?
- Винаги съм играл в халфовата линия и атаката. Много често близо до централния нападател или малко по-изтеглен назад.

- Какво повече харесваш, да вкарваш голове или да правиш асистенции?
- Играта ми е такава, че повече подавам. Но ако ми падне, винаги ще вкарам топката в мрежата. Кой не обича да бележи?!

- Кои са любимите ти попадения – със задна ножица, волле или топката да се удари в двете греди и да влезе?
- И при трите случая, които ги описваш, стават невероятно зрелищни голове. Но един футболист е доволен винаги - дори когато топката само премине голлинията. Защото въпросното попадение може да е победно за неговия отбор.

- В Гана се провежда първенство на Африка. Според теб кои играчи са по-технични – африканските или южноамериканските?
- Олеле... Това е обида за цял един континент! Разбира се, че ние южноамериканците сме най-големите царе на техничния футбол. Уважавам африканските колеги. Футболът там напредна много. Но те нямат все още този финес в боравенето с топката. Бързи са, но им липва вродената елегантност.

- Кой от африканските футболисти като Дрогба ти прави впечатление?
- (с широка усмивка) Ами как кой. Разбира се, че Ричи Еромоигбе...

- Като се върнахме пак на темата "играчи от Левски", смяташ ли, че Боримиров може да бъде като мост между два различни състава на Левски?
- Разбира се. Той е най-опитният. Знае как да ни мотивира на терена. Какви думи да ни каже по време на мач.

- С кой от националите на Бразилия се познаваш добре?
- С Вагнер Лав сме приятели още от времето, когато играехме в Палмейрас. Постоянно се чуваме.

- Би ли си направил прически като него?
- Все още не съм мислил. Но някога може и това да стане. Ако се наложи, ще питам Вагнер Лав. Както виждате, той е цар на този тип фризури.

- Каква музика слушаш?
- Самба и пак самба – навсякъде! В колата, у дома. Навън... Дори в съблекалнята преди мач обичам през слушалките да се вдъхновявам със самба, да си повдигна още повече настроението.