В края на август миналата година на Наско Сираков обяви, че през зимната пауза "синият" клуб ще се раздели с поне 3-4 основни играчи. Той каза, че било вече време те да поемат към чужбина за нови предизвикателства и печелене на далеч повече пари, тъй като са дали достатъчно на Левски.

Това изявление бе направено броени дни, след като българският първенец елиминира Киево и се класира в Шампионската лига, а вече бяха ясни и съперниците на "сините" в груповата фаза - Барселона, Челси и Вердер.  Впоследствие и Тодор Батков потвърди планираната разпродажба и каза, че мениджъри активно работели за това. 

Сега, пет месеца по-късно, се оказа, че нещата стоят другояче - Левски започна подготовката си без нито един от водещите му футболисти да е продаден. Оказва се, че на "Леге" или са били прекалени оптимисти или не са били съвсем адекватни на конюнктурата на европейския футболен пазар.

Разбира се, до края на януари, когато се затваря трансферния прозорец, някой основен играч все пак може и да бъде продаден. Но ще бъде истинско чудо, ако бройката на напускащите в посока чужбина стигне цифрата 3, която бе сочена като минимална от "сините" шефове.

Георги Чиликов (на снимката) все още остава последният левскар, който беше пласиран (б.а. - през август 2005 г. премина в португалския Насионал (Мадейра).

Къде трябва да търсим причините Левски да не успява да продаде играчите си? На първо място в ниското реноме на българския шампионат. Ако се върнем към есенния полусезон, при всички случаи причина е и крахът, който отборът претърпя в убийствената си група в Шампионската лига.

Шефовете на Левски явно разчитаха много на историческия за български тим пробив в турнира. Сметките обаче се оказаха криви. Преди броени дни в интервю за "Топспорт" бившият президент на Левски Томас Лафчис, който в момента е футболен мениджър, заяви, че ако "сините" бяха спечелили поне един мач срещу Вердер или срещу Челси в София, двама-трима играчи на шампионите щяха да бъдат продадени.

Шестте загуби няма как да събудят интерес, заяви още Лафчис. Същата не оптимистична прогноза направи и Христо Йовов след неуспеха на тима в тези срещи, въпреки че самият той бе най-добре представилият се в отбора си в тях. Оказа се, че самото класиране на Левски за груповата фаза на Лигата само по себе си не може да е достатъчна реклама за трансфер.

А и въпреки малшанса с попадането в компанията на Барса, Челси и Вердер, явно първоначално "сините" шефове са се надявали и на по-добри резултати срещу тях. Същото важи и за друг трансферен трамплин - националният отбор, където има доста "сини" играчи, но под ръководството на Стоичков изявите на "А" отбора са твърде незадоволителни.

Друга сериозна причина за липсата на трансфери на "Герена" е и вероятното несъответствие между исканите пари от "Леге" за определени играчи и сумите, които са готови да платят евентуалните купувачи.

Възможно е "сините" шефове да имат не съвсем реалистично очакване за по-високи постъпления. Лично Тодор Батков призна преди време, че е сбъркал, като навремето не е продал Чиликов за доста повече пари, отколкото Левски взе за него от Насионал, защото, когато е отказал първата сделка, е смятал, че нападателят струва повече.

За подобни несъответствия между искана цена и готовност за плащане говори и дългото дърпане на Гошо Петков да поднови договора си с Левски, желаейки в новия му контракт да има по-нисък финансов праг за евентуален трансфер в чужбина. От Левски обявяват цена за Ричард от 4 млн. евро, а за Домовчийски твърдят, че струва повече от предлаганите на клуба 2 млн. евро. 

В стремежа си да извлекат максимални ползи от влизането в Шампионската лига, "сините" шефове може би изпуснаха добър момент за пласиране на част от своите играчи, след като отборът достигна до 1/4-финал в турнира на УЕФА.

Факт е и това, че не всички футболисти на постигналия много по европейските терени през последната година и половина отбор са склонни на какъв и да е трансфер, независимо дали им се предлагат значително по-добри финансови условия. Пример за това е Топузаков, който няколко пъти отказа да премине в руския Луч, независимо че щеше да получава в пъти повече пари, отколкото взима в Левски.