Антонио Вутов сам избра да играе в Удинезе, къде­то е от вчера. Левски про­сто договори условията по контракта за 950 хил. евро, който вече е подписан от „сините" и от 17-годишния талант. Чака се парафът от Удинезе, с чийто предста­вител в София текоха прего­ворите, пише "Труд".

Антонио изглежда обре­чен на Италия още от ита­лианското си име. А в Удине отива при капитан Антонио. Ди Натале е вече на 36 годи­ни, но през 2010-а и 2011-а стана стрелец №1 на„Серия А". Но кой да предрече на­времето съдбата на сбъдна­та българска футболна меч­та за малкия Тони от Мез­дра. Расне в съвършено скромно семейство с неле­ко битие, а родителите му вече са разделени.

Всъщ­ност няма особени отлики от живота на ред фамилии в този беден край. Освен огромната любов към топ­ката...

„Постоянно риташе вкъ­щи, преливаше от енергия, щеше да изпочупи стаите и на 6 години го заведохме на стадиона", разказва майка му още преди 2 годи­ни.

„Антонио живее за футбо­ла, идваше един час преди тренировка", споделя пър­вият му треньор Валентин Пешунов. На 12 г. вече е капитан на отбора на „Локо" (Мездра) до 15 години. През 2009-а печели една от наградите за най-добър млад футбо­лист. Вместо да се изпъчи на церемонията в София, отива да играе - не може да зареже мача същия ден. От 2010-а е в „Левски". Кроткото и тихо момче с ясни и добри очи получаваше 500 лв. възнаграждение като юноша. Продължи скромно. Живееше предим­но в общежитието, понякога при приятелка на майка му. За разлика от много 17-годишни не знае какво е но­щен живот.

През лятото, ко­гато Удинезе го съблазня­ваше да избяга срещу 230 000 евро за Левски, му вдигнаха заплатата. Стана 1500 лв. Дадоха и петцифрена сума в левове на ро­дителите, които с по-голя­мата част погасиха кредит. Освен в топката е влюбен в Реал (Мадрид) и Зинедин Зидан. Някои на „Герена" дори му подхвърляха: „Ей, Зизу!..."

Преди 2 години тогаваш­ният треньор Николай Ко­стов, вманиачен на тема Барселона, взе Тони за първи път на лагер. Специа­листът се пошегува преди една тренировка: „Който е от „Реал" (Мадрид), ще бъде изваден от първия състав!" В отбора имаше доста „мадридисти", но благора­зумно замълчаха да не дразнят новия треньор - все пак не му знаят още нрава. Само 15-годишният пълен новобранец Вутов се изпра­ви и гордо си призна: „Аз съм от Реал (Мадрид)!" И аха да напусне тренировката, но го спря дружния смях с примес и с уважение. Кро­тък е, но... В крайна сметка стана футболен Пепеляшко.

Оти­ва в Италия, в отбор, който традиционно продава на Милан и Ювентус. Вероятно ще започне от юношите. Но напълно въз­можно е още от февруари (или юли) да бъде преотстъ­пен на клуб от втора или трета лига - такава е прак­тиката. Първият тим на Удинезе още не е сигурен. Но сигурно е, че Вутов попадна на подходящо за млади място. И много же­лано. И по коректен начин.

През лятото отказа да иде в Удинезе срещу но­миналната за Левски су­ма (230 000 вро) за транс­фер на юноши по регла­мента на ФИФА. Даде мъжка дума да не бяга и я спази. Няма право на профе­сионален договор, затова не е обвързан желязно с Левски. Днес можеше да е в Удине срещу 4 пъти по-малка сума от тези 950 000 евро. По футболната прак­тика тогава италианският клуб щеше да му даде от­делно примерно 100 000 евро „на ръка", защото е спестена по-сериозна трансферна сума.

Изкуша­ваха го неведнъж опитни хора с опит в подобни дела. Антонио обаче явно не е алчен. Сега част от транс­фера ще отиде в първород­ния му клуб Локомотив (Мездра), за който ще е „златен дъжд". Левски трябва да получи 500 000 евро до края на март - решаващо за лиценза. Плюс още три транша по 150 000 евро нататък. Антонио гравира името си в „сините" сърца, въпре­ки че има само 39 мача и 4 гола и е само на 17 години. Остава със своята чест­ност и вярност към клуба, голям талант и още по-го­ляма надежда. Рекл