Днес една от най-знаковите фигури в българския футбол -Васил Методиев-Шпайдела, навършва достолепните 80 години. Типично по български, точно най-ярките и най-достойните остават недооценени, съзнанието ни е така устроено, че дори искаме да ги забравим.

Случи се и на великия Шпайдел, човека, който беляза не само футболния, но и целия живот на България в самия край на онези „щастливи и безоблачни" 45 години. Съдбата го излъчи да се превърне в символ на отрицанието на конформизма.

Докато другите се гърчеха в жалкото си съгласие с лъжата или бунтарстваха в собствените си кухни с вицове срещу вожда, на Васил Методиев се падна тежката задача да се изправи сам срещу системата в неравна битка. Случи му се и като треньор на Локомотив София, упражнението се повтори и после, когато музицира „синята рапсодия" на „Герена".

Сенките на мрака от миналото продължиха да го преследват дори и в съвсем близкото минало. През 2008 година те се върнаха в „Подуяне", за да видят за последен път и вероятно завинаги гърба му. И за да тържествуват, че най-накрая са приключили с него. Толкова важно бе за тях да го няма!

Васил Методиев е от онези, които съдбата избира за необикновените неща. Като футболист се отличава с непримиримост и твърдост в единоборствата на терена. За повечето му съперници прозвището Шпайдел (прякорът идва от немския генерал Ханс Шпайдел) става синоним на трудни минути на футболното игрище. Като треньор изпъква с интелект, психологически подход и надеждна рецепта за победа. Но има и нещо друго, което го прави по-различен и знаков от всеки друг.

За такива като мен Шпайдела е най-важният темел в стогодишната история на Левски. Неговото име като дебела гума изтрива всичко мръсно, което се прикача към синия клуб в периода на Левски-Спартак.

С "един Шпайдел" се заличава се заличава цялата подлизурщина и мерзавщина, която милиционерщината внедри на „Герена". Защото дори и най-злостните врагове не могат да омърсят с гадост Васил Методиев-Шпайдела. За тях той е много високо. Времената са други и нелицеприятните истини са потънали в прах, но през 1979 година да победиш и отстраниш Динамо Киев бе с ранг на престъпление срещу социалистическия строй.

И то да дръзнеш да го направиш срещу отбора на Лобановски, в който бе събран целият футболен елит на 250-милионната държава! И нямаше нищо по-нормално победителят да бъде уволнен, защото дружбата със съветските другари бе като слънцето и водата!? 6 години по-късно същият вражески елемент с роднини, избягали от социалистическия рай, не се вслуша в многобройните доброжелателни подхвърляния.

Посъветваха го да прекъсне тази серия от победи над ЦСКА, за да си спести главоболията. Но той затова е Шпайдел и затова си пати. Лети много нависоко и пада от високо. Този път премахнат завинаги, името му заличено, все едно че такъв човек не е живял! Обаче той е от онази рядка порода, която не приема поговорката за покорната глава. И никога не се е съобразявал със сабята, която за него бе дамоклев меч. Той е от онази рядка порода хора, за които достойнството и честта са над всичко.

За 80 години нито веднъж не мимикрира, нито веднъж не тръгна на съглашателство. Не сяда с враговете си на една маса и не прави примирия. Не си променя мнението и воюва до последно. Каквото и да му струва това. А само той си знае каква цена е заплатил. Най-добрият за времето си, а са му правени толкова много спънки и мизерии. Никога не е бил треньор на националния отбор, защото за тази позиция трябваше да се пълзи.

А един Шпайдел никога не пълзи, още по-малко пред Партията. Да си жив и здрав, Шпайдел. Ти написа своята славна страница в историята не само на футбола. Старите локомотивци и левскари ще те носят в сърцето си и никога няма да те забравят.